Десет дни след като бе подписано, новото "безсрочно" примирие между украинската армия и проруските бунтовници в Източна Украйна в общи линии се спазва, но сблъсъци все още има редовно и скептиците са многобройни.
Поредното спиране на огъня в конфликта, взел за 31 месеца близо 10 000 жертви, бе предложено от Контактната група, включваща Киев, Москва и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), а на 23 декември бе прието от сепаратистите, пише Франс прес.
Това стана дни след особено ожесточени боеве, в които загинаха 10 украински войници. Оттогава един украински военнослужещ почина; освен това двата лагера все още си разменят обвинения в десетки артилерийски обстрели.
Донесе ли промени избирането на Доналд Тръмп?
Президентските избори в САЩ, спечелени от кандидата на републиканците Доналд Тръмп, бяха следени твърде внимателно в Украйна.
Американският милиардер впрочем неведнъж изрази възхищение от Владимир Путин, докато Киев и западните му партньори обвиняват Москва, че предоставя военна подкрепа на сепаратистките бойци.
Москва постоянно отхвърля обвиненията, но според някои експерти Путин ще бъде изкушен да стегне юздите на бунтовниците, за да улесни вдигането на американските санкции срещу Русия, по-специално в ключови сектори като газа и петрола.
Други обаче смятат, че тази перспектива ще развърже ръцете на Путин за времето, докато Тръмп е на власт. Едно е сигурно, заявява руският военен аналитик Павел Фелгенгауер - "краят на войната зависи изцяло от Путин".
Проявяват ли нетърпение европейците?
Германия и Франция водят вече близо двегодишни преговори с цел да върнат мира в Източна Украйна.
Берлин и Париж защитават публично украинските власти, но европейски дипломати споделиха в частни разговори, че на страните им е втръснало вече Киев да отказва и най-малки отстъпки, макар че ги е приел, договаряйки мирните споразумения от Минск, подписани през февруари 2015 г.
Те предвиждат например специален автономен статут за източните региони на Украйна, предоставящ повече пълномощия на регионалните и местните законодателни събрания, така че да организират "народна полиция".
Но "за по-нататъшен напредък на мирните преговори или за да получим този специален статут, е необходимо общо примирие", подчерта пред АФП пълномощникът на самопровъзгласилата се Луганска народна република за мирните преговори Владислав Дейнего.
Според Александър Хуг, зам.-председател на мисията на ОССЕ в Украйна, е нужна "политическа воля" за уреждане на конфликта. "Те показаха в миналото, че могат да спрат стрелбата, щом пожелаят", заяви той пред АФП.
Промениха ли се нагласите в Украйна?
Когато започнаха размириците в източните земи - през април 2014 г., украинската армия бе в пълен упадък. Оттогава обаче западните съюзници на Киев й доставиха оборудване, по-специално радари, а бюджетът за отбрана на Украйна бе увеличен и тази войска се превърна в ефикасна сила.
Същевременно настроенията в Украйна претърпяха промяна. Националистическите чувства, както и гневът, насочен към Русия, бяха силни в началото на бойните действия и още не са се уталожили, но според украинския аналитик Вадим Карасьов "хората са вече уморени от войната".
През декември съвместно проучване на две големи украински социологически служби разкри например, че само 14 на сто от украинците искат битките да продължат, "докато Украйна си върне всички окупирани територии".
Няма коментари:
Публикуване на коментар