Инвалид е всяко лице, независимо от възрастта му, с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация (Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – ЗЗРСИИ).
Та според тази интерпретация на думата почти всеки български шофьор може да спира на място за инвалиди. Простаците трудно се интегрират и участват в обществения живот, имат умствено увреждане и общуват трудно.
Най вече го правят с клаксона, с който намекват, че ще правят секс с майката на обекта, по когото свиркат. Не че не си го псуват и в колата, ама заради прозорците не се чува хубаво. Та за това една звучна свирка прави препратка към същите намерения. Те са отделно племе. Не са интегрирани определено. Защото не се вписват във всеобщите правила. Трудно им е. Те предпочитат да живеят в собствени.
А според техните правила те са най-големите и не бива да влизат в нормите. Останалите да го правят – по-смотаните. Те могат да си спират на местата за инвалиди, да карат пияни, да шофират с превишена скорост. И ако в тях се събуди чувството за вина, да си вземат фалшив стикер за инвалиди. Не че не го заслужават, но пък поне по закон не бива да го имат. Както разбираме, 1700 души са се сдобили с такива фалшиви. Или поне толкова са били хванати. Представям си колко все още си карат с фалшивите инвалидни колички.
И се гордеят, че са освидетелствани като недъгави. Защото инвалидът няма недъг. Той има проблем. Онези, здравите, имат недъг. Той е някъде в главата им. Защото са с пълен комплект крайници, но най-горният им – главата, не работи нормално. В него се мъти нещо, което ги кара да са идиоти. Те предпочитат да спрат на инвалидно място в мола, вместо да търсят свободно такова. Искат да спестят от зоната в столицата или в някой голям град. И за това са готови поне на документ да се разделят със здравето си. Без да знаят, че те вече са болни.
Те са болната брънка в нашето общество. Хората паразити. Здрави, но живеещи като инвалиди. Подпиращи се с патериците на неуката администрация, която им издава стикерите. Или им ги продава. Въпрос на доказване е. Самият факт, че болен човек не може да докажа заболяването си с месеци пред ТЕЛК, а здрав го прави за няколко дни, говори, че и администрацията, било тя здравна или общинска, е болна. Страдаща от неизлечима болест.
Администрация, която освидетелства комплексите, която дава тапия на селяндурите, която легитимира измамата. Която прави инвалид всеки човек, „независимо от възрастта му, който има умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот“.
Боян Димитров, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар