Още не е започнала годината и веднага ни сложиха на опашката в нова класация. Не че класацията е особено важна на фона на всичко останало, но все пак е неприятна.
Сега пък испанският сайт Deportes y finanzas твърди в свое изследване, че българската Първа професионална лига е на 34-то място по посещаемост сред европейските шампионати. Проучването звучи доста амбициозно и представително, като е направено на базата на това колко от цялостния капацитет на стадионите в съответните страни е запълнен.
Според изследването на испанския сайт ние сме на това незавидно място с едва 19,4% заети седалки по време на мач. По-страшното обаче е, че в проучването са включени само 36 първенства, така че зад нас са само Литва и Латвия.
На първо място е Премиър лийг на Англия с 95,7% запълнени стадиони. Следват германската Бундеслига с 90,4% и холандската Ередивизие с 86,3%.
Прочетох тази информация и се замислих за много неща, които се случиха и се случват с българския футбол. Въобще има ли го, няма ли го?
Жив ли е изобщо? Ще го има ли, ще живее ли? Или просто ей така ще си мъждука и нищо повече.
Но все пак някакви изводи може да се направят от изследването на испанските колеги и те са ужасно прости, но според мен трябва да се кажат. Българинът просто не ходи на стадиона. Не чувства необходимост от това. Сетивата за футбол са силно притъпени и епилирани. Предпочита да гледа чужди първенства по телевизията и да се радва на Меси, на Погба и на другите звезди.
През последните горе-долу 25 години в обществото се наслои мнението, че по стадионите ходят само луди и дебили. Това се набиваше в съзнанието и мисленето от много страни и ето сега резултата - празни стадиони. Обидно празни. Това, да те наредят само пред Латвия и Литва, не знам по какъв друг начин може да се определи освен така.
Другото, което трябва да се каже, е, че колкото и слабо да е първенството ни, то не заслужава такъв бойкот. И каквото и да е, то си е наше, българско. Колкото повече публиката и фенът неглижират българския стадион, толкова първенството ще пада по-ниско и по-ниско. Защото футболът просто не може без публика. Публиката е по-важна от играта. Така е било винаги и така ще бъде. И каквито и трансфери да се правят, каквито и амбициозни президенти да застават зад отборите, когато няма публика, всичко губи смисъл.
Още нещо изниква, когато прочетеш такава класация. Ако има хора, които могат да вкарат пари в тукашния футбол, без значение българи ли са, или не, просто няма да ги вкарат. За какво им е, когато едва четири пети от стадиона са тъжно пусти? Нали всичко това се прави за публика и за никой друг.
Парите просто ще отидат в някоя друга държава, която е поне на двайсето място в класацията. И с пълно право.
Някой ще каже, че в България нещата стоят точно така, защото във футбола ни играят всякакви други фактори. Той в много отношения е омърсен. Така е.
Но за да се изчистят тези други фактори, да тръгнат нещата нагоре, трябва да влязат инвестиции, по възможност чужди. Но в тази ситуация - с празните стадиони и липсата на интерес към първенството, това е химера.
Друго, което трябва да се спомене: ако аз съм футболен агент и прочета тази класация, много трудно ще накарам добър футболист, когото представлявам, да стъпи в България.
Сега някой ще каже: Ами Кафу?
Да, има 7изключения, но аз говоря принципно и всеобхватно. Не само за “Лудогорец”, защото българският футбол не може да бъде само “Лудогорец”. Ако бъде само “Лудогорец”, значи нещата са приключили и трябва да си го признаем.
И още нещо, за което се замислих и което според мен е доста важно. Много отбори у нас започнаха или ще започват модернизацията на стадионите си. Други направо ще строят нови. Това е хубаво, разбира се. Но новият стадион няма да върне публиката. Ще я върнат всички онези неща, които те карат да се просълзиш или усмихнеш около зеления килим. А имам чувството, че те тук вече не се случват.
Дано греша за последното.
Елин Рахнев, "168 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар