Автомобилният свят вероятно щеше да изглежда доста по-различно, ако преди 60 години се беше осъществил грандиозният замисъл на Енцо Ферари.
Главна роля в него е трябвало да играе една друга легендарна италианска личност – Пиер Джузепе Берета, собственик на едноименната оръжейна компания. Съвместният им проект трябваше да даде на света един необикновен автомобил – Ferrari на цената на Fiat.
Берета (вляво) и Ферари
Всичко започва през декември 1959, когато Пиер Джузепе Берета – управляващ директор на семейната компания Beretta, произвеждаща оръжие още от 1526 г., получава покана да посети Енцо Ферари в базата на компанията му в Маранело. Подобно предложение не може да бъда отказано и Берета, без да мисли много, тръгва на път. Още повече, че Бреша е близо до Маранело.
Повече от всичко на света Енцо Ферари обича състезания и състезателните коли. По това време обаче автоспортът е много скъп и дори на Комендаторе, както е известен легендарният италианец, често му се налага да търси външно финансиране на своите проекти. Продажбата на „граждански” модели на Ferrari е предназначена именно за финансиране на участието в състезания, но въпреки скъпата им цена, производството е ограничено заради малкия пазар.
Енцо е напълно наясно с този проблем, но знае и друго – Ferrari не може самостоятелно (а и не иска) да се занимава с производството на масови коли. Най-малкото това не подхожда на имиджа и престижа, който си е извоювала марката. Затова трябва да се търси някакъв компромисен вариант и Комендаторе го намира.
Берета пристига в Маранело заедно с племенника си Уго и двамата са поканени да придружат Енцо на малка разходка. Тримата стигат до хангар, в който има покрит автомобил. Ферари маха покривалото и отдолу се вижда купе с 2 врати, дълъг капак, голям въздухозаборник, малки колела и традиционните за тези години кръгли фарове. Колата причила на умалено копие на Ferrari 410 Superamerica, но в основата и е масовият седан Fiat 1200.
По-любопитното в случая е друго – на хромираната решетка на радиатора на автомобила е поставен не лудуващият жребец на Ferrari, а изображение на картечния пистолет Beretta Modello 38 – най-разпознаваемото италианско оръжие в средата на XX век. Изборът на Комендаторе не е никак случаен, той предварително е проучил своя гост и знае отлично неговите бизнес-намерения.
Само че Ферари бърка. Вероятно Пиер Джузепе просто е охладнял към автомобилите, но по-скоро бизнес-нюхът на оръжейния търговец го кара да се съмнява в успеха на проекта. Затова и Берета учтиво благодари на домакина и си тръгва. Комендаторе е бесен, но въпреки това на следващия ден показва автомобила пред гостите на ежегодната конференция на Ferrari, без да им обяснява какво означава автоматът на решетката. Няколко дни по-късно той изчезва, като е заменен от бяла звезда.
Във Ferrari опитват друго - поставяне на ново шаси. Избрана е пълноценна спортна конструкция с тръбна рама, предно двойно окачване, стабилизатор за напречна устойчивост, дискови спирачки и скоростна кутия със сближени предавателни числа от английския роудстър Sunbeam Alpine. Колата е тествана от британския пилот във Формула 1 Робърт Инес Айрлънд, който не пести похвалите си, но и това не дава резултати.
Следва нов опит за привличане на вниманието, като на автомобила е поставен двигател с 1000 куб. см. Каросерията е изцяло преработена от млад дизайнер от фирмата Bertone. Неговото име е Джорджето Джуджаро и той едва прохожда в професията. Крайният резултат на Ferrarina е представен пред публика на автосалона в Торино през 1961 г. Публиката и специалистите харесват добре изглеждащото купе, но никой не бърза да си го поръчва.
В крайна сметка до сделка се стига едва през 1962 г. Енцо Ферари дава правата върху производството на автомобила на своя приятел Оронацио де Нора, съсобственик на компанията De Nora Electrochemical Group. Специално за Ferrarina в Милано е създадена фирмата ASA (Autocostruzioni Societa per Azioni), в чието ръководство влизат известните пилоти Лоренцо Бандини и Джанкарло Багети, както и състезателният инженер Джото Бизарини. Самата кола получава собствено име ASA Mille, като името Mille (от италиански 1000) показва работният обем на мотора в кубически сантиметри.
Проблемът обаче е в цената - автомобилът се оказва твърде скъп. Ферари се опитва да го пласира в САЩ с помощта на приятеля си Луиджи Кинети – бивш пилот и настоящ дилър на коли. Само че Mille струва около 6000 долара, а Chevrolet Corvette със 7,0-литров мотор по това време се продава за 4500 долара.
„Американците дори няма да погледнат кола с еднолитров мотор и мощност под 100 к.с., та тук дори телефонните им апарати имат повече конски сили”, обяснява ситуацията Кинети.
Или може би напротив? Кой знае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар