Според българския тълковен речник, номенклатурата е "ограничен кръг от хора, обикновено елит от партийни функционери в Съветския съюз и други социалистически държави, които държат ключови държавни позиции във всички сфери на обществения живот: в правителството, икономиката, образованието и др.".
Това понятие беше ключово в политическия дебат от началото на прехода, но постепенно беше изтласкано от друго - т. нар. борба срещу "статуквото". Статуквото обаче е доста по-общо като съдържание и е обяснено като "крайно установено положение в обществото; липса на промени". Или, казано в едно изречение, първото понятие е пресонализиран израз на второто.
Погледнато от този ъгъл, понятийната подмяна започва да изглежда не само логична, но и някак си внимателно подготвена и усърдно прокарвана през годините. Защото в наши дни ГЕРБ, например, може да залее общественото пространство с предизборни твърдения, че се бори срещу статуквото, но в същото време да води дива пропаганда срещу всеки опит за смяна на назначената от ГЕРБ буквално във всички етажи на властта тяхна номенклатура. Всъщност, приказките за "политическите уволнения" не са нищо друго, освен опит за запазване и на статуквото, и на персоналния му състав.
Тук, разбира се, трябва да бъде направено ясно разграничение между дейността на професионалиситите с доказани резултати и номенкалтурата на ГЕРБ. По закон, областните управители провеждат държавната политика в поверената им област. Те не са избираеми, а се назначават и винаги са били изцяло кадри на управляващите, а нерядко и техни лични фаворити.
Това правило винаги се е спазвало с особена пунктуалност от ГЕРБ, така че промените, предприети от проф. Герджиков са съвсем в реда на нещата и даже са недостатъчни. Цели министерства, агенции и крупни държавни фирми са острови на номенклатурно благополучие за ГЕРБ и те могат да бъдат познати при бърз оглед на автопарка пред централите им. Същото е и положението в общините, контролирани от ГЕРБ.
Бившият финасов министър Делян Добрев може да раздава колкото си иска политически оценки за "политически уволнения" и натиск срещу общините, но ще бъде интересно как би отговорил на следния въпрос: "Ако бяхте банкер в частна банка, бихте ли поверили многомилионен заем на частно лице, съдено за злоупотреби с милиони (като кмета на Пловдив) или на лице, което през годините е усвоило милиони, а на финала резултатът е тотален срив в поверената му инфраструктура (кметът на София и собственик на "Топлофикация")?". Защото когато в личния си живот отидем до банката и поискаме заем, нас ни проверяват и за майчиното ни мляко. И така трябва, след като се работи с чужди пари - в случая с пари на акционерите на банките. Няма логика, огромни заеми да потъват толкова безотговорно в столичната "Топлофикация", а Йорданка Фандъкова например да търси виновни в някой друг, докато чака за усвояване нови милиони.
За дълговете на общините София Пловдив, Варна и Бургас по принцип не се говори, но това не означава, че не трябва да се плащат. Факт е, че всички те са тихи номенклатурни пристанища, също като министерства и агенции и с парите на данъкоплатците осигуряват охолен живот на хиляди кадри на ГЕРБ.
В крайна сметка, ако Бойко Борисов наистина има намерение да се бори със статуквото, съвсем логично е той да приветства с ентусиазъм разбиването на всяко номенклатурно гнездо.
Проблемът е, че на приказки, такива като Борисов и Цветан Цветанов, трудно могат да бъдат надминати, защото стандартните предизборни лафове не излизат от устите им. Дотолкова са предвидими, че буквално при всяка тяхна изява, човек знае предварително кой за какво им е виновен.
По-задълбочен поглед на кампанията на ГЕРБ обаче показва една интересна особеност. По мечтите им ще ги познаете! За тях номенклатурчик звучи... вечно!
Също като борбата със статуквото!
Тони Стефанов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар