Зима

Зима
Пролет

13 февруари 2017 г.

Ако Гришо падне, жена му ще стане грозна

Ех, когато Гришо бие, бие цяла България, когато Гришо е*е, е*е цяла България. Ама когато Гришо пада, то тогава той е румънец...
 
Григор Димитров, или както по-свойски го наричат всички българи – Гришо, е добър. 

Няма спор. Може да е 13-и или някакъв друг номер в дадена листа, но е добър. Той е харесван. Факт. Спи с хубави жени. Още по-голям факт (изключваме Серина Уилямс, тя е черна точка в биографията му). 

Но наш Гришо си е наш Гришо. Особено когато побеждава. Когато пада, извъртаме глава от него. Тогава ни срами. Имаше един виц за двама българи, които се напили и не успели да оправят две украинки. Тогава единият успокоил другия, че няма нищо страшно – казал им, че са румънци. 

Та и ние така. Когато Гришо не успее да оправи някого, ние сме готови да кажем, че не е българин. Но виж, ако побеждава, ако спи с красиви жени и печели рекламни договори, то тогава е нашият Гришо. Иначе хич не е наш. 

Като мащеха сме. Защото майката се гордее, когато детето й печели. Подкрепя го и когато губи. А мащехата второто не обича да го прави. 

Тук няма да говорим за спортни успехи. Не сме тенис критици. Ще говорим за това кой колко струва, но не като спортист, а като човек. Въпросният Григор, момче от Хасково, чиито баща търсеше финансиране преди 10 години, беше никому непознат. А сега е нашият Гришо. Защото баща му намери финансиране и защото нашия Гришо понатрупа точки. И на корта, и в леглото. 

Преди това беше бедното момче от Хасково. Сега обаче това момче спи с най-оборотните жени. Имаше един коментар под статия за него - „Гришо, дай нещо ново за е*ане“. Ех, когато Гришо бие, бие цяла България, когато Гришо е*е, е*е цяла България. Ама когато Гришо пада, то тогава той е румънец. Той не е от нашите. 

И може би това беше и причината въпросният Григор да откаже преди година да играе за България. Той твърди, че винаги се е гордял, че българин. Но не пожела да сложи националния екип. Това беше следващата му черна точка след въз едричката Серина. Разочарова ни. Но не достатъчно, за да се откажем от него. Той все още си остана нашият Гришо. Не защото ни отказа, а защото тогава не падаше. 

В момента, в който обаче започна да чупи ракетите и да слиза в класацията, тогава той не беше интересен за писане. Спортните отдели на медиите не започваха емисиите си с него, не го слагаха и на челните си страници. Тогава той беше – „Е, какво толкова? Григор пак е паднал“. За тях беше по-важно да отразят поредната фрегата или голям улов или нещо от селските футболни турнири. Гришо вече не беше наш. Той остана просто един любовник, който може да не бие много, но „поне си от*ба“. 

Сега Григор отново е актуален и понеже е такъв, то пак си е нашето момче. 

Такива сме ние. Дано никога не падне, че тогава целият народ ще го рита, докато се гърчи. Ще се откаже от него. Вече няма да е патриот, който вее българското знаме. А жена му ще е стара и грозна, а не секси латино певица. 

Ако Димитров падне, жена му ще погрознее, а той вече няма да е нашият Гришо.

Боян Димитров, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар