Политиците в един глас твърдят, че са против „Европа на две скорости“, пускат по адрес на опонентите си шегички - предупреждения към гласоподавателя, че ако изберат „другите“, можели да включат страната „на задна“.
Но май не разбират, че техните действия лека - полека може да доведат до това лидерите на големите държави да ни изолират в нещо като задния двор на Европа.
Защо, ли? Защото, докато в Брюксел се обсъжда „Бялата книга“ с петте варианта за бъдещето на ЕС, у нас тече предизборна кампания и кипят други страсти. Летят фрази като „избори до дупка“ в отговор на резултатите от социологическите проучвания, които сочат, че силите на двете най-големи партии БСП и ГЕРБ са изравнени.
А влизането в изборна спирала наистина е опасно, но не защото може да победи „неправилната партия“, а защото вгледана в себе си, страната ще се изолира от разговора, който се води в Европа. И ще пропусне момента, в който трябва да защити интересите си.
„Не за 26-и, мисля за 27 март, трудно ще се състави правителство“, казва редовно в последните дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Но казва и друго - че новият парламент от първия си ден ще бъде поставен под натиск да промени Изборния кодекс в съответствие с решението на референдума за мажоритарно гласуване в два тура.
Корнелия Нинова, лидерът на БСП, обикновено веднага отговаря на изказванията му. Но по темата за изборите до дупка не казва нищо. И референдума не споменава. Сигурно защото нейната изборна стратегия е друга. И в това отношение съвпада с поведението на останалите политически играчи.
Референдумът обаче ще се стовари като гилотина на главите им в момента, в който 44-ят парламент бъде конституциониран. Борисов направо обеща това с приказките как парламентът ще бъде поставен под натиск. Сигурно през деня в пленарната зала ГЕРБ ще дава всичко от себе си за този натиск. А вечер щафетата ще поема „Шоуто на Слави“. Точно оттам дойде идеята за допитването.
Припомняме – решенията на референдума не са задължителни. За това не достигнаха около 13 000 гласа. 2,5 милиона българи обаче отговориха с „да“ на въпроса дали народните представители да се избират по мажоритарна система в два тура.
Политиците разбират, че няма особен смисъл да се правят избори до дупка, ако резултатът от тях ще е еднакъв и няма да позволява формирането на стабилно управление. Затова се вглеждат във вота на тези 2,5 милиона. Промяната в изборните правила ще позволи „да се раздвижат пластовете“ и резултатът от изборите да изглежда по друг начин.
Позицията на двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП по референдума е ясна.
ГЕРБ смята, че новият Изборен кодекс трябва да изглежда така, сякаш референдумът е бил напълно валиден – 240 депутати да се избират в два тура в едномандатни избирателни окръзи.
БСП е на друго мнение. Трябва да се спазват законите и конституцията, които са категорични – референдумът не успя, смятат червените. Но според тях гласуването е ясен знак, че хората искат промяна и този знак не може да бъде пренебрегван. Затова изборните правила трябва да бъдат променени, но като се въведе смесена пропорционално-мажоритарна система. Така половината депутати ще бъдат избирани по пропорционална листа, а другата половина – в едномандатни избирателни окръзи.
Според господстващите представи мажоритарната система облагодетелства големите политически сили и реже малките. Наистина, трудно е да си представим, че партия, която сега едва прескача четирипроцентната бариера за влизане в парламента, утре ще има депутати. Това е възможно само в един случай – когато гласоподавателите й са концентрирани. Такъв е примерът с ДПС – каквато и да е системата, движението ще вземе своето.
Игрите с мажоритарната система у нас обаче са рисковани. Често реваншизмът и желанието „да изметем предишните“ определя победителя на изборите, което означава, че утре при едни изцяло мажоритарни избори дори големите БСП и ГЕРБ може да се окажат с няколко депутати. Или дори с николко. Народът може да накаже точно тези, които промениха правилата на играта. И за кой ли път да се окаже права св. Тереза, когато казва, че най-много сълзи са пролети за сбъднати молитви.
Е, тогава правителството ще има стабилна парламентарна подкрепа. Но какво ще каже улицата, където може да се окажат гласоподавателите на тези, които са загубили с 50% минус един?
Ако този сценарий се реализира, от Западна Европа целите Балкани (от Букурещ през София до Скопие на запад и до Истанбул на изток) ще изглеждат по един начин – разтърсвани от протести и демонстрации с плакати „Долу!“ и „Мафия!“
Ето така ще ни включат на задната скорост, а ние, улисани в протести, няма и да разберем.
Красина Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар