"Загубим ли на първи тур, подавам оставка веднага".
Когато, през есента на 2016 г. Бойко Борисов арогантно заложи правителството, издигайки в същото време най-непопулярния си кандидат за президент, фразата не идваше от нищото. През предходните месеци в ГЕРБ според източници на "Капитал" не беше чужда идеята за предизвикване на предсрочни избори, от които (вярват тогава) Борисов да излезе по-силен и да се върне "на бял кон", орязал претенциите критиците и коалиционните си партньори.
Шест месеца след като загуби облога, политическата криза, която отключи, трябва да получи развръзка на изборите в неделя. Според последните социологически прогнози най-вероятно е ГЕРБ и нейният лидер да се върнат в изходната ситуация - първи на изборите, но с (почти) същите незаобиколими партньори, с по-ниско доверие и с Корнелия Нинова на черен кон. Да не пропуснем - и с един генерал повече начело на държавата.
Но да видим. Избори са все пак. Още повече че рекордно висок е делът на до последно нерешилите за кого да гласуват - 20%. Те могат да преобърнат всичко.
Има три основни въпроса, от които зависи какво ще се случи непосредствено след изборите:
• Коя ще е първата политическа сила?
• Ще влязат ли Реформаторите в парламента?
• Накъде ще завие Веселин Марешки?
Да започнем от Реформаторския блок (+Глас народен) като най-маловажни на пръв поглед. Коалицията до последно изстисква славата на старите десни брандове с единствена цел отново да се пласира в правителство на ГЕРБ. По тази причина популярността й спада и, ако влезе в парламента, ще е в мига, преди да се хлъзне под критичен минимум. Ако нещо ще им помогне, то ще са гласовете "не подкрепям никого", които при преизчислението на практика смъкват 4-процентовата бариера пропорционално за всяка партия.
Разликата, която реформаторите биха направили, е, че в единия случай в Народното събрание ще има само пет формации, а в другия - шест. Това променя коалиционната математика.
С влизането си шестата (а според някои проучвания малка вероятност има за седма сила в лицето на АБВ-Д21) би отнела най-много мандати от най-големия. Въпреки това, ако водач е ГЕРБ, те биха имали интерес от реформаторите, защото ще са единствените, които в друга ситуация не биха тръгнали с БСП. Освен това заедно ще титулуват коалицията си като "дясна" и "прозападна", замазвайки националпопулисткия нюанс на неизбежния трети партньор - "Обединените патриоти". Това би повторило почти буквално ситуацията от преди Борисов да подаде оставка за втори път.
Обратното, ако БСП е първа сила, наличието на реформаторите ще усложни и без това трудната задача на левицата да направи коалиция.
Така стигаме до въпроса
Коя ще е първата сила?
Вариантите очевидно са ГЕРБ или БСП, всеки от тях носи различни рискове, включително по важни въпроси като геополитическата ориентация и икономическата политика на страната. В никой от тях не се очертава лечение на основния проблем - липсата на правосъдие и корупционния захват на модела, наричан #Кой.
След поредицата от гафове през миналата година и провала на президентските избори изглеждаше възможно немислимото до миналата есен - БСП да изпревари ГЕРБ. И двете партии имаха интерес от изострена кампания между лидерите Бойко Борисов и Корнелия Нинова, с която оставят в сянка останалите участници в надпреварата, и да ограничат избора между сини и червени. Това се и случи, но в опита си да се позиционира като ярка алтернатива Нинова прескочи граници, зад които започна да буди повече опасения, отколкото надежди: заиграването с темите за данъците, за ЕС и международните споразумения, за смисъла от демокрацията дори (по един неин цитат от последната седмица, който действително беше отрязан в медийното отразяване, но започваше с "демокрацията ни отне много"). Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" всичко това е довело до спад на позициите на БСП .
Самите социалисти пресмятат, че за да са решаващ, а не заобиколим, фактор в следващото управление, са им нужни 90 депутатски места. Това засега изглежда далече от очакваното, защото в последните дни според "Позитано 20" Бойко Борисов е върнал ГЕРБ в играта.
Резултата ще видим в неделя.
Вариант 1: ГЕРБ води. Мнозинство с Патриоти +/- Марешки +/- Реформаторски блок
С между 80 и 90 депутати Борисов ще има нужда от един голям и един малък коалиционен партньор. Големият лесно биха могли да са обединените патриоти. ГЕРБ вече управляваха две години сравнително безоблачно с тях. Противоречията се появиха след президентските избори, които показаха, че когато "националистите" са заедно, могат повече. Тогава Валери Симеонов, Каракачанов и Сидеров разбраха, че могат да поискат по-голяма власт. Сега те имат шанс да са трета политическа сила, с около 30 места. Това им отрежда доста желаното място на най-търсения партньор за бъдещото управление. Ако в предишния парламент те бяха просто допълнение към властта - с участие само на долните нива в управлението (като например Агенцията за българите в чужбина и заместник-министри или шеф на НЕК), сега могат да се борят за няколко места на масата в Министерския съвет.
Интересна ще е ролята на Обединените патриоти. Те не крият, че за тях по-изгодният вариант е коалиция с ГЕРБ, а не с БСП. Защото вече са управлявали заедно, а завой към БСП минава през разцепление на трудно постигната коалиция от националпопулисти. Представител на тази коалиция дори твърди неофициално пред "Капитал", че ако БСП е водеща, те няма да я подкрепят, а ще изчакат мандатът за съставяне на правителство да дойде при тях - едва тогава, ако Борисов се откаже, ще предложат съюз на левицата. Но това са малко преждевременни стратегии.
При всички случаи патриотите ще са рисков партньор на ГЕРБ заради големите им, често "меркантилни, амбиции" и заради тлеещите им вътрешни разногласия. Това поражда нуждата от трети за коалиция.
Ако ги няма реформаторите, удобен вариант изглежда Веселин Марешки. Формацията на варненския бизнесмен вероятно ще получи около 18 места в следващия парламент и те могат да тушират част от претенциите на патриотите. ГЕРБ досега не е бил в конфликт с Марешки, дори напротив. Разговорът с него ще е лесен, а сключването на сделка - бързо. Механизмът за това вече беше отигран с партията на Христо Ковачки и въпросът е само колко ще струва на данъкоплатците подкрепата, и откъде точно ще бъде платено.
Но тук идва третият критичен въпрос - възможно ли е Марешки да бъде привлечен от БСП. Изказването му от тази седмица - че вижда като по-близка програмата на БСП, може да се тълкува като оставяне на отворена врата, освен ако не е просто предизборна интрига. Без претенции, че разполагаме с вътрешна информация за реалните нагласи на бизнесмена, можем да допуснем, че като някой, чийто бизнес - търговията с горива и продажбата на лекарства, е зависим от държавата, ще избере безопасна позиция, опитвайки да пресметне коя от водещите сили ще държи властта в идните години. Доколкото е възможно.
Впрочем "държавата" показа в последните дни какво е възможно. НАП, агенция "Митници", ГДБОП и ДАНС започнаха проверка в една от рафинериите, от които Марешки се снабдява с гориво.
А ДПС? ДПС не е желана за официален партньор на ГЕРБ, но близките отношения с Пеевски винаги са я оставяли с единия крак във властта. Можем да очакваме, че ще остане така и че като не посяга на икономическите интереси на Доган и аватарите му, Борисов ще разчита на "студен резерв" от подкрепа в критични моменти.
Вариант 2: БСП печели. Кои са потенциалните партньори освен "доброто ДПС"?
Пасиансът на Корнелия Нинова изглежда още по-сложен от този на Борисов. Ако има вероятност той да не може да сглоби коалиция, същото в по-голяма сила важи за нея.
Тук, ще повторим, важен ще е резултатът на малките партии. Ако Реформаторите влязат, това ще зачеркне десетина депутатски мандата от сметките. Ако пък лявата коалиция между наследника на бившия президент Първанов - Константин Проданов, и Татяна Дончева, АБВ-Д21, се промуши, ще има обратния ефект.
Преговорите с Патриотите и Марешки, както стана дума по-горе, ще са сложни, ако не невъзможни.
Това води отново до "прегръдката на ДПС". След фиаското с правителството "Орешарски", когато БСП беше буквално потопена, министрите и депутатите й прекупени от ДПС, а най-отпред изпъкна курпулентната фигура на депутата Делян Пеевски, сега този избор ще е труден. Но ще бъде направен, ако се наложи. Не случайно, използвайки конфликта с Турция и отделянето на протурската ДОСТ от редиците на Доган, в средите около левицата напоследък се изгражда митът за "доброто ДПС". Нещо като Доган с Левски и без Пеевски.
Така коалиция с майка БСП ще е възможна само ако се случат няколко неща наведнъж:
- да има убедително повече гласове от ГЕРБ,
- да бъдат спечелени Патриотите,
- да бъде убеден Марешки,
- да се уговори дискретна, но сигурна подкрепа от ДПС.
Всички други варианти
са теоретично възможни, ако не се стигне до съставяне на правителство от ГЕРБ или БСП. Споменаваме ги за пълнота, макар че, докато се стигне дотам, много фактори ще са променени.
Голяма коалиция ГЕРБ - БСП: малко вероятно. Би могло да се случи, ако БСП е първа политическа сила и под натиск от евентуална външна заплаха. Формулата може да е "правителство на националното съгласие", а срокът му предварително да е ограничен до средата на 2018 г. например, когато ще е приключило българското председателство на Съвета на ЕС и евентуално ще са гласувани нови правила за изборите. Подобен кабинет може да бъде съставен с мандата на обединените патриоти, в случай че президентът реши да го връчи на тях след евентуален неуспех на БСП и ГЕРБ да съставят правителство.
Без правителство и преиграване на мача
До тази ситуация може да се стигне, ако ГЕРБ остане втори, а БСП не успее да събере мнозинство. За левицата сега не е най-удобният момент да състави правителство. През последните месеци Корнелия Нинова се опитва да промени партията - да смени ключови хора и да контролира по-добре случващото се, но този процес е далече от края си. В идеалния за нея вариант тя има нужда от още няколко месеца, а служебното правителство на Румен Радев, дори и да не ѝ помага, със сигурност поне няма да работи за ГЕРБ. Така, ако е изправена пред избор между кабинет със слаба подкрепа, противоречиви партньори и вътрешнопартийна несигурност, Нинова и екипът ѝ може да предпочетат да пасуват, стига да има удобна възможност за това.
Срещу този вариант ще работят по-малките партии, които нямат толкова голяма сигурност, че ще могат да повторят резултата си от неделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар