„Режисьорът, когото винаги ще помня и ще съжалявам, че няма да можем да се срещнем повече, е Иван Андонов.“
Христо Шопов – това обикновено е достатъчно като представяне. Известният актьор рядко дава интервюта: твърди, че човек трябва да го прави, само когато има какво да каже. Когато си син на големите от сцената Наум Шопов и Невена Симеонова, снимал си се в някои от най-паметните български филми като „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Любовното лято на един льохман“, „Лов на дребни хищници“, Love.net и си работил с Мел Гибсън върху библейския персонаж Пилат Понтийски в „Страстите Христови“ и с братя Тавиани във „Фермата на чучулигите“, времето на два живота няма да ти стигне да разказваш.
Друг е въпросът, че Христо Шопов невинаги има желание за това – просто не обича да занимава хората със себе си. В момента обаче има какво ново да сподели и иска да се чуе – репетира с прекрасните си колежки Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас в пиеса, написана специално за тях тримата от сестра му, актрисата режисьор Лиза Шопова. Премиерата на "Всичко или нищо" ще бъде на 7 април в „Театро“.
- Г-н Шопов, кое е по-трудно – да ви режисира Мел Гибсън или да го прави собствената ви сестра?
- Разликата, разбира се, е огромна. Първо, в единия случай говорим за кино, а в другия за театър – нещата сами по себе си са твърде различни. А иначе въобще е доста специално усещане да те режисира близък човек, особено когато се съберат много тежки характери на едно място, каквато е нашата компания. Трябва да проявявам повече търпение, което аз невинаги правя, но се опитвам, естествено. В нашата групичка няма лесни – оказах се обграден от много жени, което не ми се беше случвало в работата. На пръв поглед мнозина могат да ми завидят, но нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Има някои репетиции, които са по-трудни от други, но всичко е в името на крайния резултат, който се надяваме да бъде много добър. Вярвам, че неочакваните обрати в сюжета ще бъдат забавни на зрителите.
- Чувствате ли се комфортно с репликите, написани от Лиза, има ли в тях много от вас?
- Който и да е написал един текст, има реплики, които понякога стигат по-трудно до тебе, но в общи линии пиесата е създадена конкретно за нас тримата и може да се каже, че репликите звучат до голяма степен и от наше име.
- Бяхте дълго извън сцената, снимахте много, преди да се завърнете преди два сезона със спектаклите „Човек от земята“ и „Догодина по същото време“. Как възстановихте формата си, нужен ли ви беше специален тренинг?
- Не, просто започнах отново да правя това, което съм правил доста години – неща, които според мене не се забравят. Да, един актьор е във форма тогава, когато работи, така че вероятно е имало някакъв период, в който ми е било по-трудно, но той бързо е отминал.
- Къде сега сте повече в свои води – в театъра, пред камерата, или за добрия актьор няма значение?
- Това е една професия все пак, въпреки че има колеги, които се чувстват по-добре на едното или на другото място. Самият аз никога не съм предполагал, че отново ще ми се случи да се занимавам основно с театър, както е в момента. Но това не е някакъв личен избор, а стечение на обстоятелствата. Просто е дошъл такъв период, който колко време ще продължи, никой не знае. Понякога – поне при мене е така – се случват доста големи паузи и в момента съм в такава, ако говорим за киното. Нямам нищо конкретно, което да очаквам оттам.
- Играли сте неведнъж рамо до рамо с великия си баща. Какво е да си на сцената редом с Наум Шопов?
- Ние сме си партнирали три пъти: в пиесата „Контракт“ на Славомир Мрожек в Театър 199, в „Крал Лир“ в театър „Движение“, постановка на Вельо Горанов – един великолепен спектакъл, който за съжаление имаше много кратък живот поради ред обстоятелства, и в Плевен в пиесата на Иван Радоев „Биволът“. Там изчезват всякакви роднински взаимоотношения и просто трябва да си достатъчно добър, за да можеш да бъдеш на сцената с него, иначе просто те „отвява“ и изчезваш. Смятам, че съм се справил.
- Нямаше ли опция да бъдете и в актьорския екип на онзи „Крал Лир“ с Шопов-старши, който Явор Гърдев постави преди години в Народния театър?
- Не, и, да ви кажа, не проявявам особено голям интерес към Народния театър по принцип. Но спектакълът действително беше забележителен.
- С времето като че ли все повече започвате да приличате на Наум. Приятно ли ви е, когато ви сравняват?
- За мене това в никакъв случай не е комплимент, защото винаги съм искал да бъда различен, да имам своя физиономия, свой характер, своя идентичност. А иначе е нормално един син да прилича на баща си, дори понякога и физически...
- Вашият син също не успя да избяга от магията на актьорството. Макар и дипломиран лекар, Наум Шопов-младши в момента е сред новите звезди на сериала „Откраднат живот“.
- Това е съвсем инцидентно и едва ли ще се случи отново. Разбира се, следя изявите му на екрана, но не си позволявам да му давам съвети – ако има желание да ме пита нещо, насреща съм. Той направи своя избор и мисля, че това е верният избор. Все още не е станал хирург, но предстои да вземе специалност. Предполагам, че ще бъде друг вид хирург, не точно коремен като в „Откраднат живот“, но времето ще покаже. Не смятам, че тепърва ще направи завой към актьорската професия, не мога обаче да бъда и сто процента сигурен.
- А на вас самия искало ли ви се е някога да захвърлите всичко и да се откажете от професията?
- Много пъти. Понякога човек не е щастлив с работата си в момента, защото невинаги работи това, което му е най-интересно, или пък дори да му е много интересно, невинаги се получава. В такива моменти започват да го ядат съмнения дали това е нещото, с което е трябвало да се захване. В повечето случаи те отминават. Но според мен е нормално да си задаваш тези въпроси, независимо с каква професия се занимаваш, защото не всичко се оказва такова, каквото си очаквал.
- Кой от българските кинаджии, с които сте работили, ви напомня за стила на големите чуждестранни режисьори, които познавате?
- Най-голямото българско име, с което съм работил (и той според мен не бива да бъде сравняван само с българските си колеги, въпреки че не е имал шанса или съдбата да работи навън), режисьорът, когото винаги ще помня и ще съжалявам, че няма да можем да се срещнем повече в киното, е Иван Андонов. Това е най-впечатляващият човек, с когото съм снимал. Макар че да си добър човек не е професия, аз не деля „човек“ от „професионалист“ в случая. Професия и характер така или иначе са в зависимост.
- Означава ли това, че смятате неговия филм „Вчера“ за връх в кариерата си?
- Факт е, че филмът „Вчера“ остана, а имаше доста филми, много успешни в онези години, които вече никой не помни. Според мене времето отсява. Така че несъмнено „Вчера“ е един от най-стойностните български филми.
- А има ли някой, който приемате за свой личен провал?
- Много мои колеги броят филмите си и си водят точни статистики – 80, 90, 100... Всеки актьор може да се изненада колко подробни са разни сайтове като IMDb, където ще види заглавия, в които никога няма да си спомни, че е участвал. Като се загледаш в тези огромни цифри на заснети филми и започнеш да изброяваш тези, които значат нещо за тебе, сигурно ще стигнеш до 5-10, едва ли ще са повече от пръстите на двете ръце. Така че бройката нищо не значи. Важно е кои от тези филми са стойностни. Да, има филми, които съм правил в период, в който не съм имал други предложения, правил съм ги защото така се е случило, защото това ми е професията и трябва да си храня семейството. Има такива филми...
- Доста ваши колеги в един момент се обръщат към режисурата. Вие бихте ли предприели тази крачка?
- Да, бих. Правил съм опити, които по една или друга причина не са довели до резултат, но рано или късно това ще се случи в киното. Така че може да очаквате кинорежисьорския ми дебют.
ВИЗИТКА
* Роден е на 4 януари 1964 г. в София
* Дядо му по бащина линия е основател на театъра в Стара Загора
* Едва 17-годишен дебютира в киното с „Дишай, човече!”, където му партнира неговата майка, актрисата Невена Симеонова
* През 1988 г., докато е в четвърти курс в НАТФИЗ, режисьорът Иван Андонов, с когото ще продължи да работи и в бъдеще, го избира сред тежък кастинг за ролята на ученика бунтар във филма „Вчера“
* Има над 70 екранни превъплъщения в български и чуждестранни филмови продукции
* Женен е за актрисата Мариана Станишева, има две деца – Невена и Наум
Интервю на Ирина Гигова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар