Те са млади, нахъсани, нахални и с амбиции.
Смятат, че могат да покорят света, че всичко ще е в краката им. Уверени са, че веднага след преминаването на еуфорията от абитуриентския бал ги чака бляскаво бъдеще. Едва ли не го заслужават по презумпция.
И дори неопитали тук, чертаят бъдеще в чужбина. Смятат, че там ще ги посрещнат с мед и масло и че парите ще потекат като из ведро. „Защо да работя за 500 лева“, е дежурната реплика, с която се сблъскват посредници и работодатели. Било подигравка да работиш нещо за под 1000 лева заплата. Нищо, че си без опит и тепърва трябва да се бориш, за да се реализираш на пазара на труда.
На никой обаче дори не му хрумва, че за да получаваш поне такава заплата, трябва да предложиш нещо - знания, умения, опит. Нищо, че си смяташ, че ги разбираш нещата и едва ли не работодатели ще те поканят с питка и сол, защото си ценен кадър. Смятаме за недостойно да мием чинии и да сервираме тук, но е готино да го правим навън. Естествено там никой не ни познава. И уж го правим за повече пари.
Никой в този живот обаче не ни е длъжен с нищо. Много е лесно да живееш при родителите си до 30-годишна възраст и да чакаш някой да почука на вратата ти и да те покани на работа. И може би заради това у нас продължава феноменът младежи без опит да са с големи очаквания и да претендират за 1500 лева заплата.
Всичко е въпрос на личен избор и всеки си носи последствията за това. Казват, че мързелът не мори, а мъчи. Поне диагнозата е поставена отдавна, но въпросът е има ли лечение.
Странно е, че младежите ни смятат, че ще се трудят яко навън. Или може би трудът е станал променлива категория и е според зависи - възнаграждение, бонуси и т.н. Затова и у нас според много експерти дори има феномен - няма безработица, а има хора, които не желаят да работят. Или такива, които нямат необходимите качества, за да заемат дадена длъжност.
Всъщност проблемът с младежката безработица е от години и като че ли още няма решение. И това съвсем не важи само за България, но и за други европейски страни. И цяло едно поколение е в риск. Неслучайно често икономисти го наричат изгубеното поколение, което коства на страните милиони. И ако не се вземат мерки, това ще е пагубно за държавите от целия ЕС.
Така че сами решаваме - дали ще отгледаме потенциални имигранти, които смятат, че е престижно да са сервитьори и аниматори навън, или да обучим качествени кадри, които да задържим у нас. Въпрос на гледна точка, но и на семейно възпитание. Защото няма как семейство, за което трудът не е ценност, да очаква детето му да иска да работи.
И тогава мързелът ще ги мъчи, и то цял живот.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар