Партия на синьо гориво

"Да(й), България" е на газов двигател, захранван от олигарха Сашо Дончев

Двигател, захранван със синьо гориво, надува политическия балон „Да(й), България“. 

Формацията, ръководена от грантаджията и провален правосъден министър Христо Иванов, чиито конци се дърпат от двамата фалирали олигарси Цветан Василев и Иво Прокопиев, всъщност е създадена по идея на третия от престъпния тандем, обслужван от партията - газовия бос Сашо Дончев. 

Както Агенция Монитор вече писа, целта на „Да(й), България“ е да подпомогне апетитите на босовете си за „обяздване“ на правосъдната система и най вече на прокуратурата, за да може олигарсите, стоящи зад нея, да си осигурят съдебна индулгенция, да избегнат възмездието за престъпленията си и отново да си поделят страната като баница, от чиито ресурси да си пълнят сметките. 

Но докато Прокопиев и Василев демонстрират още при създаването й, че стоят зад нея – първият дори вкара дясната си ръка Юри Катанов в другарския съд на формацията, а вторият я подпомага задгранично, подавайки й тезиси през „програмни“ интервюта, то истинският гръбнак на най-новото политическо чудовище на родната сцена – Сашо Дончев, упорито се пробва да стои в сянка. Връзките между него и останалите двама от олигархичното трио са отколешни, но лъсват публично при пускането в обращение на най-новия медиен продукт на съпътстващата „Да(й), България“ фабрика за фалшиви новини – карикатурния орган „Прас прес“. 

Целият лъжлив сценарий по превръщането на „Прас прес“ в активен борец уж за свобода всъщност е спуснат през газовите тръби на Сашо-Дончевото „Овергаз“ и е превърнат в медийна кампания от гласа на дружеството, жилещо вече две десетилетия българите с надути сметки за синьо гориво – Нери Терзиева. Самата Терзиева е в продължение на 13 години говорител на „Овергаз“, където акостира след петгодишен престой на „Дондуков“ 2 като пресаташе на тогавашния син президент Петър Стоянов, сред спонсорите на чиято кампания за държавен глава е и Дончев. Бившата тв говорителка напуска формално „Овергаз“ през 2015 г., за да оглави друг проект, също представящ се за независим, но откровено обслужващ интересите на олигарсите Василев, Прокопиев и Дончев и партийното им отроче „Да(й), България“ - телевизия BIT.

Сашо Дончев на приятелска раздумка с Иван Костов и бившия син президент Петър Стоянов, чието пресаташе беше дългогодишният глас на Овергаз Нери Терзиева

„Гъз и газ са в мъжки род“

Този цитат на милионера Сашо Дончев е есенцията на цялата му бизнес кариера. Всичко около него мирише. Като се започне от първоначалното натрупване на капитали, мине се през първия съмнителен милион, през газовия монопол, и се стигне до неговата т.нар. издателска дейност, свита до едно вестниче с капацитет на брошура, което му дава обаче самочувствието на медиен бос и гръб от сходни на него издатели като Прокопиев и неговата „Икономедия“, да речем. 

Лутащ се в годините между леви и десни, бизнесменът прави неистови опити да крепи статуквото (си), влизайки за целта в позорно съглашателство с други не по-малко скандални персони от олигархичния кръг. Дончев има личен интерес да инжектира авоари в „Да(й), Цветан Василев България“, след като при първия кабинет „Борисов“ е изритан от входа на газовата тръба и му е отнета посредническата роля между „Газпром“ и „Булгаргаз“, благодарение на която натрупва десетките си милиони на гърба на всички граждани на страната. Това превръща бившите вече управляващи във вражеска сила, с която той води люта война, но Дончев дори няма куража да се изправи очи в очи с хората, посекли далаверата му. Вместо това инвестира в други да му вършат черната работа. Подмолните битки, окарикатуряването на „врага“, инвестирането в провалени политици – това са част от опитите, които илюстрират желанието на скандалния бизнесмен да се закрепи на повърхността и да се опита да си възвърне изгубените позиции.

Стартирал бизнеса си в най-активните мутренски времена, когато само посочени от задкулисието хора могат да си позволят такива рискови начинания, Дончев нееднократно е сочен като протеже на Драгалевския гуру Иван Костов, също както и партньорите му в „Да(й), България” като розовобузия олигарх Иво Прокопиев и укриващия се от родното правосъдие беглец крадец Цветан Василев. Общото между тях е, че искат да продължат да са част от задкулисието, което слага прът в развитието на държавата. И искат отново достъп до държавната трапеза, от която бяха изгонени. Затова, макар публично да демонстрират през годините, че не се понасят, и да кръстосват шпаги в битка за един или друг сектор, когато имат общи интереси, както е в момента, те обединяват сили, за да се опитат да разпарчетосат пак икономиката на страната и да пълнят джобовете си. 

„Да(й), България“ далеч не е първият пример за това. През 2009 г., когато се появяват първите индикации, че може най-сетне да бъде изритан от посредническата си роля по газовата тръба, Дончев отново прибягва до „помощ от приятел“, като впряга в публичната битка Съюза на издателите. Освен медийните интервюта, дадени в негова подкрепа дори лично от съпругата на Прокопиев и тогавашен главен редактор на „Дневник“ Галя Прокопиева, в негова подкрепа съюзът излиза и с „кърваво писмо“, в което изкарва Дончев светец и се опитва да извие ръцете на държавата. До самото писмо пък се стига след зов за помощ от Дончев, започващ по следния начин: „Cĸъпи ĸoлeги, oбpъщaм ce ĸъм вcичĸи вac пo въпpoc, ĸoйтo нa пpъв пoглeд e личeн...“ Е, макар и въпросът наистина да е личен и да се касае за джоба на шефа на „Овергаз“, съюзът го превръща в национален, но рекетът им не успява. Показателно впрочем е, че към днешна дата формированието, наречено Съюз на издателите, е на командно дишане и се състои главно от медиите на Прокопиев, вестника на Дончев и присъдружното им електронно издание и едноименно списание „Клуб Z” на друг от олигарсите в страната – Огнян Донев.

Това сдружение далеч не е първото, обединило интересите на Дончев и Прокопиев. През 90-те двамата участват в ръководството на Българска международна стопанска асоциация заедно с дружката на разградския енергиен бос Саша Безуханова. Асоциацията е създадена през 1994 г. и съществува до 2006 г., когато се влива в КРИБ. Прокопиев остава в КРИБ, като я оглавява през 2009 г., и използва работодателската организация по същия начин като Съюза на издателите – за натиск в своя полза. Дончев пък залага на друга работодателска организация - БСК, чийто управителен съвет оглавява през 2011 г., и я използва по същия начин, както Прокопиев КРИБ - за натиск. Идеята на привидното разделение всъщност е проста – по този начин олигарсите получават двоен шанс за рекет и овладяване на бизнес сектори. Същият принцип сега се прилага и в политиката чрез партийните отрочета „Нова република“ и „Да(й), България“ като конците на първото се дърпат главно от Костов, а второто е създадено от газовите лаборатории на Сашо Дончев, но имат общи играчи, свързани с всички олигарси, участващи в заверата, както и общи цели. 

И тъй като всички те възприемат политиката като пазар, продуктите им се менажират от „маркетинг директор“, чиято роля е да прикрие дефектите им. За целта е цанен верният глас на Дончев – Нери Терзиева.

Именно бившата тв водеща е свръзката между различните медии и НПО-та, обслужващи и градящи фабриката за фалшиви новини, манипулираща общественото мнение в полза на „Да(й), България“ и олигарсите, стоящи зад партията. Освен че от 2015 г. е в ръководството на телевизия BIT, подслонила де-що има журналисти, обслужващи интересите на играчите на задкулисието, като се започне с любимите интервюиращи на банкера беглец Цветан Василев – Сашо Диков и Люба Кулезич, Терзиева е и във фондация „Сорос център за културни политики“.

Там компания си прави с преподавателката по медийно право в СУ Нели Огнянова, която е част от екипа на проекта на соросоида от първи ранг Иван Кръстев и Иво Прокопиев „КТБ файлс”. В „КТБ файлс” е и Красен Станчев, който впрочем е отколешен авер и на Прокопиев, и на Дончев, като заедно с втория е и сред създателите на инициативата „Глобална България“. Фондация „Сорос център за културни политики“ всъщност не е единственото финансирано от милиардера спекулант сдружение у нас, с което Терзиева има досег. Известно време тя пребивава и в настоятелството на фондация „Отворено общество“. 

Колите на олигарха от Ямбол белязани с № 1991, за да увековечат генезиса на бизнеса му
 
Годината ключова и за Прокопиев, Костов и Василев
 
Запален фен на бентлитата, Сашо Дончев маркира по мутренски приом колите си с любимия си номер 1991. Както той самият подчертава в едно интервю – от носталгия по годината, в която създава „Овергаз“.

Както и другите олигарси от клуба по интереси, Дончев също има легенда за началото, която започва така: „Смятах, че скоро променените условия ще ни пратят всички на свободния пазар. Вярвах, че мога и сам да се справя, затова си подадох заявлението, напуснах работа и създадох "Овергаз". С моите съдружници бяхме една комплексна бригада, освен мен – мениджъра, имаше проектант, механизатор, дори заварчик. Опитът, който имахме, ни даваше основание да смятаме, че сме най-добрите в този бранш...“

1991-а е любима и за партньорите на Дончев в съдружието по интереси на олигарсите. По това време бъдещият олигарх Иво Прокопиев вече е напористо журналистче във финансов ежедневник, на което предстои да реализира редица сладки приватизационни сделки. Пак тогава неуспелият кандидат-президент и настоящ говорител на политическото формирование „Нова република“ Трайчо Трайков стажува при Прокопиев. Пак тогава бъдещият пишман банкер Цветан Василев основава Tехнологичен център - институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ) АД. Дружеството, което ще превърне в ключова брънка от схемите си за източване на милиардите от КТБ. Пак тогава – на 2 април 1991 г., е регистрирана скандалната фондация „Сапио” с председател синият депутат Ясен Златков, близък на Иван Костов.

Белязано от много корупционни скандали и съмнителни приватизационни сделки, управлението на Иван Костов ражда и много трайни приятелски връзки, които се трансформират и в частно спонсорство за фондацията на половинката на драгалевското гуру и за бъдещите му политически проекти.

Карикатури на заплата

Христо Комарницки

Освен с „маркетинг-мениджър“ на заплата при Сашо Дончев, най-новият орган на Фабриката за фалшиви новини – Прас прес, всъщност е и със създател на заплата. Карикатурната брошура, която не случайно бе пусната в разгара на предизборната кампания, но е оставена от иначе превърналата се в основен цензор ЦИК безнаказано да осмива кандидат-депутати, всъщност е формална собственост на Христо Комарницки и още двама карикатуристи. Комарницки стана известен покрай дългогодишната си кариера във вестника на Сашо Дончев - „Сега“ (която продължава и в момента), но за безпристрастното око е видно, че тя е белязана или от цензура, или от автоцензура. Същото, срещу което уж се бори. Обект на неговото творчество не е бил не само самият Дончев – човекът, от когото Комарницки получава възнагражденията си, но и текущи приятели на патрона му. Текущи, защото при Дончев и враговете, и приятелите са като в британската максима. Никога не са вечни. За разлика от интересите му. 

Командира го инсталира за газов барон

Кабинетът на скандалния Драгалевски лаборант Иван Костов инсталира Сашо Дончев за газов барон и му даде в ръцете кранче за 1 млрд. лева на година. В края на 90-те години на миналия век обществото ни беше нагло и цинично излъгано от проправителствените медии на Командира, че посредниците по пътя на руския газ уж са елиминирани. Истината обаче се оказва съвсем друга. В крайна сметка споразумението, подписано в руската столица през 1998 г., даде пряк достъп на „Газпром“ до избрани от него потребители на синьо гориво в България. Вицепремиерът на Костов - Евгений Бакърджиев, е посрещнат с фанфари на летището. Но тогава още никой не знае, че споразумението, подписано от него, превръща руския газов гигант в опасен конкурент на държавната „Булгаргаз“ на българския пазар. А газовото кранче е харизано на Сашо Дончев и неговата компания със съдружник „Газпром“ - „Овергаз“. Така Дончев става основният посредник по пътя на синьото гориво, което го оскъпява за родните потребители.

Дончев получава картбланш да развива и газоразпределителната мрежа в България. Това му позволява да снабдява с газ не само индустриални клиенти, но и домакинства в десетки населени места. Прокарването на газ до жилищата обаче и до днес е твърде скъпа инвестиция, която не е по силите на повечето българи. „Газпром“ отказва да дава пари за газоразпределителната мрежа, която Дончев трябва да развива в България. Схемата е проста и цинична – чрез игра с доставената цена на газа за България на „Овергаз“ са осигурени необходимото количество средства за разгръщането на тази мрежа. Всъщност от тази далавера той печели милиони за изграждането на газопреносната мрежа в страната.

Възходът на Сашо Дончев започва в началото на 90-те години на миналия век. През 1991 г. става съдружник в малка газова фирма със седалище в родния му Ямбол. Година по-късно регистрира в столичния жк „Люлин“ едноличното си дружество „Овергаз-Сашо Дончев“. В края на 1992 г. се появява и „Овергаз Инк.“, с която през лятото на 1995 г. Дончев застава на кранчето на руския природен газ. За това ключова роля играят личните му контакти по върховете на руския газов гигант „Газпром“. Дончев е следвал в СССР заедно с Юрий – сина на шефа на „Газпром“ по онова време Рем Вяхирев. Твърди се, че в офиса на Вяхирев в Москва българският газов играч си е влизал все едно у дома. Дончев винаги или поне до скоро е играл за руските интереси. Дори по време на преговорите с „Газпром“ седял не от страната на българския екип, а от страната на руския.

Така с неговото съдействие руският концерн си извоюва диригентската палка на българския пазар. Върхът в това отношение е постигнат в края на 1996 г. Малко преди да бъде свалено от власт, правителството на Жан Виденов, в което министър на енергетиката е Румен Овчаров, гласува решение, с което дава на концесия за 35 г. магистралните газопроводи на България. Решението на практика е национално предателство. Презумпцията е, концесията взема „Газпром“ чрез смесеното дружество „Топенерджи“, чийто председател е покойният Андрей Луканов.

Именно около скандалното дружество „Топенерджи“ се въртят руско-българските газови отношения по онова време. То е създадено по силата на междуправителствена спогодба с 50 на 50 участие на „Газпром“ и „Булгаргаз“. Поне така е в началото. Малко по-късно руските интереси в „Топенерджи“ вземат превес, като част от дела на „Булгаргаз“ отхапват „Мултигруп“ и „Овергаз“. „Булбанк“, ПЧБ и „Химимпорт“ също вземат някакви по-малки проценти.

Цените на газа за България са били предопределени през септември 1996 г., когато в резиденцията на „Газпром“ край Москва „Морозовка“ се събира глутницата от „Мултигруп“, „Овергаз“ и „Топенерджи“.

Тогава съвсем неоснователно цените за България скачат от 83 на 104 долара – тоест има 25% и увеличение. През пролетта на 1997 г. руският газ достига на границата ни на цена 120 долара за 1000 куб. м, при положение че Турция по същото време получава същото количество на цена 98 долара. Новата методика за определяне на цената от 1 април 1997 г. предвиждаше „Булгаргаз“ да започне да плаща 1000 куб. м на 150 долара. Тогавашният шеф на „Булгаргаз“ Васил Филипов прави посещение в Москва в края на март, за да договори по-ниски цени на газа. Веднага след неговото отиване Сашо Дончев казва, че максималното понижение, което може да се мисли, е около 2 долара за 1000 куб. м.

През април 1997 г. служебният премиер Стефан Софиянски отива на посещение в Москва, откъдето се връща със спогодба, която е повече от отстъпление от българските национални интереси. В спогодбата Софиянски не само запазва, но и разширява тежестта на фактически доминираното от Москва дружество „Топенержи“ (и на „Овергаз“ на Сашо Дончев), след като дружеството трябва да проектира, финансира и строи новите газопроводи и компресорни станции. Така с един удар Москва елиминира всякаква възможна конкуренция в строителството на газовите проекти. Решено е също „Овергаз“ да осигурява доставките за страната ни. По онова време наглостта на Сашо Дончев прелива с твърдението му: „България получава от най-евтиния природен газ в света“. И продължава с ново нахално твърдение: „България не губи нищо от посредниците“

Бизнесът на Сашо Дончев се оценява на около 1 млрд. лв. годишно, когато той е държал в ръцете си газовото кранче. „Овергаз“ получава лиценз за снабдяване в 51 общини у нас. Посредниците обаче са окончателно изхвърлени от пътя на газа по време на управлението на Бойко Борисов. Така Дончев губи бизнес за милиард, с който са ощетявани родните потребители и държавата. Данните в Търговския регистър показват, че с изхвърлянето му от тази позиция, „Овергаз“ е претъпял загуби за милиард. Сума, с която реално дотогава е жилил хазната годишно, а с това и всички данъкоплатци. През 2012 г. приходите на „Овергаз Инк.“ са надхвърлили 1 млрд. лева, а през 2013-а – годината след промените, дружеството декларира десетократно по-ниски обороти в размер на малко над 185 млн. лева.

„Газпром“ му би шута

Разривът с „Газпром“ обаче настъпва в последните дни на 2015 г. или поне тогава става виден. Всичко се случва, след като „Газпром“ решава да излезе от смесеното дружество със Сашо Дончев и по твърдения на анализатори заради факта, че има дългове към руския гигант. Конфликтите стават видни за обществото в края на 2015 г. На 30 декември става ясно, че от „Газпром експорт“ са изпратили писмо до „Овергаз“, че от 1 януари 2016-а доставките на газ за компанията на Дончев са спрени. Дончев и „Овергаз“ мълчат за писмото. Така хиляди домакинства и други клиенти бяха изправени пред риск да останат на студено през първите часове на 2016 г. Веднага след избухването на скандала се наложи лично премиерът Бойко Борисов да се занимава със случая. В крайна сметка „Булгаргаз“ пое доставките за клиентите на „Овергаз“. От това българският газов доставчик натрупа загуби, които са една от причините да поиска сега поскъпване на синьото гориво с 30% от 1 април.

Напъва за частен „Южен поток“

Докато тече скандалът с прекъснатите газови доставки в края на 2015 г., Сашо Дончев се жалва пред Европейската комисия от съдружника си „Газпром“. В две писма до Брюксел ямболският играч обвинява руския гигант в злоупотреба с господстващо положение и риск от сериозна вреда върху конкуренцията. Газовият играч дори заподозря, че имало съвпадение на интересите между Българския енергиен холдинг и „Газпром“ и то било политически мотивирано от желанието да се реализира „Южен поток“. Междувременно стават ясни и целите на Сашо Дончев. Той се опитва да създаде частен „Южен поток“, който да вземе газовите трасета от държавата. Газовият барон е втори мандат председател на Българската стопанска камара. След избирането му още в първото си интервю за Дарик радио той се опитва да изхвърли държавата от големите инфраструктурни проекти, включително „Южен поток“. 

„От магистралите има смисъл, но е друг въпросът дали държавата трябва да участва в това. Трябва да има публично-частно партньорство“, коментира Дончев. „Аз съм категорично против участието на държавата и в енергийните проекти – например АЕЦ. Ако в тези проекти има хляб, за тях ще се намерят инвеститори“, допълва той. Според председателя на БСК държавата не трябва да участва дори в големите енергийни проекти като „Южен поток“.

"Монитор"