Ден след трети март е. Вече 139 години и един ден сме свободни.
Много хора са загинали за този един ден. 24 часа след 3 март (или 19 февруари по стар стил). Много са станали курбан, за да имаме ние този един ден. Почивен петък, в който да заведем децата си на някой паметник. Да ги научим на родолюбие. Да им покажем нещо от историята. Историята, която всеки прочита по свой начин.
Ден, в който да развеем един трибагреник. Ден, в който да се радваме, че сме българи. За този ден са умрели хората. За този ден преди 139 години и един ден са ликували стотици хиляди. Непрекланяли глава пред сабята и пред поробителите. Така ни учи историята.
И без значение от различните съвременни упражнения на тема прочит, ние трябва да учим нашите деца, че са потомци на герои. Да ги караме да се гордеят, че са българчета. Да ги учим, да говорят с необходимия патос. Особено когато става въпрос за трети март.
Най-големият ни национален празник.
Трябва да ги научим на познатата ни история. Историята, в която няма „фили“ и „фоби“. Историята, която ни кара да се бием в гърдите и да почитаме героите си. И нашите, и чуждите.
Дано един ден тези деца да предадат на техните наученото. Защото една част от днешните „родолюбци“ са скъсали нишката с историята. Те си я представят като холивудски филм, който са гледали в новооткритото в града им кино. Те виждат вчерашния ден като премиера. Изяждат си пуканките, хвърлят си боклука и си тръгват. А на следващия ден дори не разказват какво са преживели.
На паметника „Шипка“ вчера имаше над 50 хил. души. Радост за окото на всеки родолюбец. Млади хора. Българчета, българки и българи.
Но каква част от тях почувстваха духа на празника в сърцата си? Никога не можем да разберем. Виждаме само, че един не малък процент отиде там, за да си направи снимка за Фейсбук. Ами ако нямаше Фейсбук? Сигурно нямаше да има и чак толкова много родолюбци.
Дано да греша. Дано родолюбците не са просто хора, които харесват да ги лайкват. Дано родолюбието е в сърцата им, а не в телефоните им.
Именно за да нямаме такива съмнения трябва да представяме историята и фактите на децата ни. Още от ранна възраст. Още, докато не са станали „фили“ или „фоби“. Защото тогава вече ще е късно. Те ще са се продали на евтината манипулация. На купешкия патриотизъм. На евтините знаменца и на фалшивите факти. На снимките в социалните мрежи. На почивния ден. На разнообразието да не са си вкъщи. На измислената от някого история. На фалшивата новина.
Ще бъдат причислени към филите и фобите, а не към родолюбците. Не към информираните хора. Не към мислещите и знаещите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар