Това показват крайните сметки на хилядите младежи, избрали да прекарат лятната си ваканция в оправяне на легла и пържене на картофи в далечна Америка, вместо да обикалят баровете по родното Черноморие.
Тази година около 5000 студенти са реши да стегнат куфарите за САЩ, където за 3 – 4 месеца труд ще спечелят толкова пари, колкото майките и бащите им изкарват за 7 месеца и то при условие, че работят за средната у нас заплата от 1036 лв.
Тези данни са тъжни, но показателни, защото потвърждават, но и отричат редица клишета.
На първо място как държавата и семейството ще накарат младия българин да остане да живее и работи в родината си, след като сервитьор отвъд Океана е печелил повече от лекарите у нас? Преживявайки тази несправедливост част от студентите избират друг път. Оставят родината в преследване на американската мечта, не защото САЩ е „страната на неограничените възможности“, а защото в Америка просто могат да получат възможност за достойно платен труд.
Хилядите желаещи да заминат на студентска бригада разбиват един от митовете, които в последните години се насаждат в обществото, а именно, че младежите са мързеливи. За да изкарат заветните 8000 лева студентите работят по 12 – 14 часа, 7 дни в седмицата.
За това дали опитът им, натрупан като камериери или служители в заведение на бързо хранене, или берач на ягоди може да се спори.
От една страна в САЩ студентите си създава трудови навици, които част от тях, връщайки се у нас бързо забравят. У нас студентка по „Публична администрация“ веднага ще откаже работа като камериерка в Слънчев бряг. Първо, защото позицията е нископлатена, и второ, защото на Слънчакът е място за купон, а не за работа. Питате се защо в Аляска могат да оправят легла, а в Слънчев бряг – не? Въпрос на стандарт и манталитет. В Аляска всички младежи ходят, за да изкарват пари, а на Слънчака, за да ги харчат.
С какво друго оправянето на легло или пърженето на картофи в Америка помага на българските студенти? Далеч от мама и татко младежите се учат да разчитат само и единствено на себе си. Това е урок, които голяма част не само от младежите, но и от родителите им дори, не са научили.
Вярно, че този урок може да се усвои от всеки младеж от провинцията, пристигнал да учи в София, но в чужбина се „учат да плават в най-дълбокото“. Потъналите се връщат с подвита опашка, успелите са се научили не просто да плуват, а да оцеляват.
А социалните уроците, научени по време на това „оцеляване“ ще са им от полза цял живот, независимо дали ще се върнат в роднината си, или ще изберат страната на неограничените възможности.
Анна Ефтимова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар