Да си учител е призвание, не просто професия. Отговорност, която си поел за едно дете. Сякаш е твое, нищо, че не си го раждал.
До голяма степен зависи от теб по какъв път ще поеме, какви ценности ще изповядва, каква личност ще бъде. Сякаш в твоите ръце е бъдещето на човек, който тепърва се впуска в дебрите на живота. И това е тежка задача.
Малцина обаче поемат този товар на гърба си. Още повече че на днешния учител му се налага да се справя с едно различно поколение, израснало предимно във виртуална реалност. Млади хора, за които образованието съвсем не е инвестиция, изпитите се състоят предимно в това да измислят поредната шашма за преписване, просто за да изкласят, а влизането в университета е просто из между всичко останало, за да не се шляят цял ден по заведенията. Затова и свикнахме да си плащаме - за диплома, за изпит...
В същото време преподаватели си искат рушвети. И това още повече обезценява самото образование и руши имиджа на съвестните учители в системата - тези, които наистина са приели работата си като мисия и искат да научат на нещо младия човек. Защото знания не се придобиват с пари под масата. Тъжно е, защото само преди два дни излезе поредната статистика, която показа, че оставаме без лекари и учители. Жалко е, защото може да дойде ден, в който всички съвестни преподаватели са решили да се спасят навън. Някъде, където са ценени, имат по-добри условия на труд и прилично заплащане. Това са тези, които години наред са стискали със зъби и нокти и са се борили със системата, за да оцелеят. Полагали са неимоверни усилия, за да накарат децата да влязат в клас, да отворят поне една книга.
За да не се случва всичко това, трябва да научим децата си, че образованието е най-голямата инвестиция във времето, в което живеем. Трябва да им покажем, че за него не се плаща, че е недопустимо да ти предлагат отсреща такава търговия. Трябва да ценим добрите и съвестните, за да не преобладават онези, които сриват системата. А те наистина я сриват. Принизяват я, защото я превръщат в търговия. В покупко-продажба, която носи със себе си последствия. И те са трайни, защото поколения наред ще израснат така. Ще свикнат с мисълта, че е лесно да си плащаш, за да получиш. Ще мислят, че знанието няма цена и че не е необходимо, за да успееш в живота. След това тези хора ще си мислят, че по този начин могат да си намерят и добре заплатена работа, отново ей така, без усилия.
Тогава ще се чудим защо още едно поколение е било наречено „изгубено“. Та нали ние трябва да даваме пример на младите хора и благодарение на нас сами да знаят кое е добро и кое не. Иначе ще продължаваме да разчитаме на търговията и ще свикнем, че в живота нищо не се постига с труд, а с пари.
И това е като бомба със закъснител, която все някога може да избухне.
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар