В интервю за бТВ той коментира един скандал със задна дата и добави съчки в огъня, на който се пече шефът на „Овергаз“ Сашо Дончев покрай пресния скандал с ходатайството му пред главния прокурор, наречен от медиите с кодовото име „ЦУМ гейт“.
Във въпросното интервю, покрай другото, бившият президент и бивш лидер на БСП и на АБВ разчисти сметки със своя стар душманин – Сашо Дончев, с когото ги свързва стара вражда още от 2009 г. Тогава при посещение в Москва Първанов като държавен глава постави въпроса пред руската страна за отстраняването на частния посредник „Овергаз“ от „тръбата“ за доставки на руски газ в България. И Путин се съгласи. Така бе положено началото на един продължаващ вече 8 години конфликт между Първанов и Дончев.
Като се разчу тази работа, вестникът на Сашо Дончев – „Сега“ излезе с остра редакционна статия в защита на своя издател, озаглавена „Няма вестник, няма проблем“. И тогава, както и сега в скандала „Цум гейт“, защитната теза на газовия посредник бе, че атаката е заради вестника, а не заради злоупотреба с монополно положение.
Според статията "в неофициален разговор в Москва Първанов е бил много по-откровен и конкретен: "Няма да позволя на един вестник да подрива политическите устои на държавата". А за да не останат никакви съмнения за подбудите, негов близък съветник направо отсякъл: "Закрихме вестник "Сега".
Дали е било точно така, към днешна дата можем силно да се съмняваме в светлината на последните послъгвания на Сашо Дончев за срещата в ЦУМ.
От президентството тогава отрекоха името на вестник „Сега“ въобще да е споменавано по време на разговорите в Москва. "От публикацията днес научихме, че в. "Сега" е орган на "Овергаз", респективно на руските газови среди", се посочваше с нескрита ирония в отговор на президентския пресцентър.
Тази предистория е важна, доколкото обяснява днешният дългоочакван реванш на Първанов пред бТВ. А ето какво каза той по повод събитията отпреди 8 години:
„Тезата на Сашо Дончев е, че аз и Путин сме искали да направим промени в ръководството на „Овергаз”. Това е нелепо. 10 години убеждавам президента Путин да премахнем посредниците. Случвало се е да се чуе приказка за господин Дончев. Спомням си при една от срещите, един от домакините попита с чувство за хумор: „Абе, този не е ли някакъв жулик?“ Тогава не знаех тази руска дума и после направих справка. Тя значи просто мошеник. Това е оценката в Москва. Дончев има проблеми в Москва и то не от скоро. И сега се опитва да прехвърли вината на „здравата глава".
Като умел майстор на политическата интрига, Първанов знае как се поднася отмъщението – хладно. И в крайно лош за противника момент. Още не е отшумяла скандалната афера с ходатайството му пред Цацаров, от която бизнесменът така и не успя да спечели дивиденти. Медийният скандал, който търсеше целенасочено, за да упражни публичен натиск върху главния прокурор, не го опази. С изясняването на детайлите около тристранката в ЦУМ стана ясно, че някой лъже – и този някой е тъкмо Сашо Дончев.
В същото време бизнес делата на газовика също не цъфтят. Още преди година – навръх Новата 2016-та от „Газпром“ му пратиха честитка, че дължи на руския газов доставчик близо 350 милиона лева, поради което му спират кранчето. Дончев отрече да има каквито и да било задължения. Дали и как „Овергаз” се е издължил на руснаците – не стана ясно. Но поначало съчетанието между „руснаци“ и „дълг“ предизвиква зловещи асоциации и експресни реакции.
Дончев напълно загуби подкрепата на държавата, когато през 2011 г. заведе дело срещу България в Брюксел за злоупотреба с монополно положение. Стойността на иска е 200 милиона евро. Така довчерашният газов монополист, станал такъв с благоволението на държавата, се обърна срещу своя създател. В резултат Дончев загуби и последните държавни протекции и прегърна спасителната идеология на либертарианството, проповядваща, че всичко държавно е лошо!
От последния развой на събитията обаче стана ясно, че газовият предприемач е пуснал пипала в КЕВР – независимият енергиен регулатор, начело на който реформаторите успяха да пробутат „своя човек“ Иван Иванов, близък до седесарската гарнитура, която навремето подари газовия монопол на Сашо Дончев. От мъглявите обяснения на прокуратурата покрай „ЦУМ гейт” стана ясно, че Дончев е лобирал пред главния прокурор да прекрати проверките срещу негови хора в КЕВР. В същото време се разбра, че в резултат на тайно сговаряне между газовика и членове на регулатора са били значително увеличени цените на газа. Тоест заинтересованият бизнесмен и тези, които би следвало да го „регулират“, са играли в тандем срещу интереса на производители и потребители.
Тази афера тепърва ще се разплита, но тя допълнително дестабилизира Дончев. От него се отрече и довчерашният му приятел и посредник за срещата с Цацаров – Георги Гергов, който изпати заради предателството на Дончев и бе принуден да напусне ръководството на БСП.
В цялата тази задкулисна драма вестникът на Сашо Дончев е непричьом. Той е параванът, зад който оклюмалият бизнесмен се опитва да се прикрие. Става дума за интереси и пари. Много пари. И за знатните „жулики“ на прехода.
Сашо Дончев
Атанас Добрев, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар