Зима

Зима
Пролет

2 май 2017 г.

Обезбългаряване

Въпиющата липса на българщина в модерното българско кино не е случайна...
 
Наскоро гледах един от новите български филми. 

Филмът бе комедия и бе хубав: сюжетът бе пълен с неочаквани обрати, покрай смешното навеждаше и на размисли за истински ценните неща в живота.

Докато гледах този филм обаче изпитах натрапчивото усещане, че нещо важно липсва. На този филм му липсваше българското.

Ще поясня.

Ако се изключи това, че филмът беше на български език и че в кадър попадат два-три надписа на кирилица, то в тази кинопродукция нямаше нищо по което да се познае, че тя е заснета в България и че героите са българи. Говоря за наглед дребни, но важни детайли.

Например, как пък нито един герой не извади шише ракия при среща със стари познати, как пък дори за секунда не се видя българското знаме, за час и половина не се чу дори една натурална българска псувня или друг специфичен български израз. Вместо това героите във филма се обиждаха на "задник"...

Накратко, филмът бе дотолкова окастрен и от най-малкия намек за българщина, че имах усещането, че гледам холивудска продукция дублирана на български език.

Освен това показаното във филма нямаше нищо общо с българската реалност. Действителността във филма бе напудрена и напарфюмирана, точно по холивудски. Например когато главния герой се завръща в родното си градче в България, той открива всичките си приятели от гимназията там. От приятелите му няма дори един, който да е емигрирал в чужбина, няма един който да е без работа или да изпитва материални затруднения. А когато героят се връща в родната си къща той я намира непокътната.

Е, не е ли по-вероятно да я намери обрана и полуразрушена?

Не, такива „прозаични“ неща във филма няма, няма дори намек за днешния живот на българите. Поради всичко това, въпреки че бих аплодирал подобна продукция, ако тя беше заснета в чужбина, за мен този „български“ филм е боклук.

Не ме разбирайте грешно.

Не пиша тази статия за да оплювам конкретната продукция. Дадох този филм просто като пример за това което се случва в българското кино в последния четвърт век. Защото филмите като този са много.

Според мен, въпиющата липса на българщина в модерното българско кино не е случайна. Не, това е целенасочена политика на изтриване на всичко българско, на отнемане на идентичността на българина.

Заличаването на българската идентичност се постига по няколко начина. Постига се чрез чуждопоклонство и сляпо подражание на чужди образци, постига се чрез охулването на всичко българско, постига се чрез недопускането и на най-малкия намек за това че българите имат своя самобитност и уникалност.

Крайната цел е българите да бъдат ликвидирани като нация и превърнати в някакви „общочовеци“.

Другата цел на филми като този е да се внуши, че в България всичко е наред, че такива неща като престъпност, безработица и безпътица няма. И че единствените проблеми за които си струва да се тревожим са отношенията между хората.

Не знам за вас, но мен поставянето на нещата по този начин много ме дразни. Защото в днешна България нищо не е наред.

Страната е обезкървена, икономически ликвидирана и подчинена на външни сили, а българският народ е разделен, отчаян, обезверен и тънещ в мизерия.

Днешните българи са морално деградирали, забравили корените и устоите си. Това са истинските проблеми на България... но за повече от четвърт век не видях един български филм, който поне да загатва за някои от тях.

Знам сега какво ще кажат някои. Не е задължително филмите да отразяват реалността, киното е изкуство. Гледната точка на сценариста и режисьора е била такава, така са видели нещата, така са ги представили. Още повече, че конкретния филм е комедиен, а не документален.

Как да ви кажа – така е и в същото време не е така. Защото всяко изкуство е отражение на обективната действителност.

Да, изкуството е отражение на света пречупено през индивидуалния поглед на твореца като през криво огледало, но все пак - отражение. Има и още нещо. Общочовешките проблеми (напр. любовта, приятелството) винаги се разглеждат през призмата на конкретната, национална специфика. Няма как да бъде другояче, тъй като действието винаги се развива в конкретна държава, между хора от конкретна националност. Тоест, винаги местното и конкретното води към общочовешкото, а не обратното.

Запитвали ли сте се например защо култовите комедии от соц. времето като „Дами канят“, „Двойникът“, „Опасен чар“, „Кит“ и др. се гледат с удоволствие и днес?

Ами точно заради това - защото тези филми много точно отразяват и осмиват тогавашната действителност в България. Тези комедии са добри именно поради българската специфика, поради вплитането в тях на манталитета на българина. Точно това е големият проблем на днешното българско кино – в него българите са представени като хора лишени от всякаква самобитност, като хора непритежаващи националност и корени.

В заключение - не, не мисля, че преигравам заради някаква си невинна комедия. На някои може и да се вижда безобидно това, че в наш филм няма български флаг в кадър. Или пък това, че никой от героите във филма не пие ракия. Но както вече казах, тези неща с преднамереното изпускане на българският елемент нито са случайни, нито пък са невинни. Липсата на български детайли въздейства на подсъзнателно ниво у зрителя и спомага за унищожаването на българската идентичност. Тоест, чрез филмите ни обезбългаряват без дори да се усетим. Това е един от начините по които отнемат не само миналото, но и бъдещето ни.

Защото народ, който забравя корените си няма бъдеще.


Д-р Йордан Христов, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар