За пръв път трънчани гласуваха на референдум и това изглежда много положително и демократично от пръв поглед.
По-точно – от птичи поглед.
Защото въпроси, свързани с производство на злато или примерно на шистов газ и влиянието им върху природата, са изключително експертни. Въпроси, свързани с мажоритарните избори и какво може да последва – също. Пък особено когато става дума за местен референдум (може и с кавички) като в Трънско, много лесно може да се манипулира население със страх и лъжи.
Самите „експерти“ се разделят обикновено на две основни групи, като едните твърдят едно, а другите – обратното на него. Дори в самите гилдии от специалисти няма единно мнение по въпроса. Спомнете си наистина експертното мнение на проф. Михаил Константинов за чисто мажоритарните избори, от каквито цивилизованият свят се е отказал, и съществуват тук-таме само в Централна Африка. Кой го чу? По свои си политически въжделения ГЕРБ се юрна да поправя избирателния закон според „волята на народа“, с твърде прозрачната идея, че поправките няма да минат, но пък ще се харесат на мнозина.
И естествено възникват едни съмнения, че референдумите почнаха да се ползват като инструмент в политически, геополитически или чисто корупционни схеми. Гласът на истинските експерти в обичайното надвикване едва се чува, а дори да се чуе, няма механизъм да се промени нещо.
Жителите на община Трън отговориха положително на доста засукания въпрос от референдума, тоест отхвърлиха инвестиционните намерения на Евромакс Сървисис ЕООД от групата на „Асарел – Медет“, които предвиждаха добив и преработка на златно-сребърни руди. Въпросът гласеше: „Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?“
Бяха сформирани два инициативни комитета. Този, който подкрепяше златодобива, твърдеше, че той ще допринесе за икономическото развитие на района. Другият инициативен комитет залагаше на природата, която златодобивът щял да унищожи. Силно се съмняваме, че някой трънчанин, който си брои стотинките, може да съзре своя „икономически“ или „природно-туристически“ интерес, та да отговори максимално просветено на въпроса. И затова се набляга на чувства – страхове, омраза към „богаташите“, подкрепа за „наште“, каквото дойде подръка.
Противниците на златодобива започнаха активно да сплашват населението с замърсяване на водоизточниците с уран, както станало в Хасковско. „Видяхте ли какво стана там, като дълбаха и вадеха разни руди?“
А какво е станало в Хасково, за да стане водата радиоактивна? И по този въпрос се изказаха разнообразни мнения по време на пика на събитията до постепенното отшумяване на проблема. Имаше някакви прения по телевизиите между експерти, които говореха за събития отпреди десетилетия, предизвикали урановата криза на водата в района. Е, а какво са пили през целия този период хората от Хасковско тогава? Или чак сега на някой експерт му е хрумнало да мери радиоактивност?
Обясни ли някой от въпросната фирма с намерения в златодобива в Трънско как точно ще вдигне икономически региона, даде ли гаранции, че няма да отрови водата и да загрози пейзажа? Не се е чуло.
На 18 юни в Стара Загора ще се проведе местен референдум дали да се запази съществуващият квартал „Бедечка“ или да се отчуждят частните имоти там, за да се направи парк.
Паркът, който общината е решила да изгражда на мястото на квартала, е съпроводено от силен натиск, очевидно не само от зелените, и очевидно подплатен с доста средства. Агитацията в полза на парка върви с пълна сила – вестници и агитационни материали съпровождат очакваното мероприятие, представящи се местната зелена общественост организирали протести срещу „застрояването“, алармират граждани. Просто питат хората, как така внезапно възниква идеята, да се направи парк в район, където е имало само национализирани от „народната власт“ къщи и бахчи.
Защо общината така настойчиво е решила да се охарчи за отчуждаването, което по груби сметки ще й излезе около 60 млн. лв? И дали подобен референдум е законен? Защото не става въпрос през частните терени да мине магистрала или друго национално съоръжение? Кой жител на Стара Загора би се съгласил на мястото на къщата му да направят паркче?
А може би, когато „свещената частна собственост“ се сдобие със статут „общинска“, някой ще се облажи и ще си избие тези средства с някаква далавера? Тъй и тъй, за отчуждаването ще плащат гражданите на Стара Загора, няма общинарите да се бъркат в джоба. Ами че това прилича на чиста проба национализация с названието „референдум“.
В САЩ трябвало да мине железопътна линия през частен имот. Собственикът обаче не се съгласил на никакви пари, защото държал на къщата си. И променили трасето на линията. Защото собствеността там наистина е неприкосновена. Представяте ли си някой шериф да му хрумне да обяви референдум за частен имот, щото му хрумнало да си прави „общинско“ родео? Да, никой не може да си го представи.
Кого питаха, когато на крайбрежната ивица досами морето, която уж била изключителна държавна собственост, струпаха жеката? По кой референдум или градоустройствен план на мястото на земеделски ниви се вдигнаха блокове?
Да ни прощават иначе много симпатичните зелени младежи, повечето от които несъмнено вярват в каузата за чиста природа, но често позволяват да използват ентусиазма им за нечисти игри.
Референдумите са хубава работа, но не и в измамни ръце. Какъв мислите ще е резултатът, ако Волен Сидеров организира едно допитване с простичкия въпрос: "Искате ли минималната заплата да стане 2000 евро, а пенсиите 1000 евро?" Впрочем в неговите предизборни кампании темата за златодобива бе основополагаща. Различният нюанс при него обаче не бе зелен, а червен – чуждите компании изнасяли народното богатство. Едни гадни империалисти ни експлоатират. А може и да го изнасят – въпрос на договори, сключени от същите овластени наши избраници.
Изборът, който правят хората, трябва да е просветен. Преди да ги питаш, трябва да направиш сметката, както е в бакалията – това струва толкова и толкова и ще се стане това и това за еди колко си години. Какво ще спечелим и какво ще загубим, ако се случи едното или другото.
Засега се случва преимуществено само едно – някой се опитва да използва референдумите по метода на „ало-мошениците“. Казват на хората едни неща и после излъганите съвсем доброволно си хвърлят парите през балкона.
Или си пускат гласа в урната. А после плачат.
Рени Нешкова, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар