„Пръснаха ми задника заради тебе!“ – с този сериозен укор журналистът от авторитетния италиански в. „Ла Стампа“ Джулио Гавино посрещна в 12:39 часа днес позвъняването на пишещия тези редове.
Оказа се, че неговото началство го било натирило да спретне късно снощи дописка – опровержение на материал, пуснат по-рано от него в сайта на медията. В тази информация 52-годишен българин бе описан като международен мошеник, който бил търсен под дърво и камък от полицията в Европа. И бил спипан рано сутринта по бели гащи от бдителната италианска полиция, разбира се, в компанията на с четвърт век по-млада от него знойна хубавица.
А вместо с обидния в Италия укор, Джулио можеше да посрещне позвъняването с едно съвсем колегиално извинение. Защото бе сгафил сериозно и след подобни грешки поне навремето в България следваха ако не уволнения, то последни предупреждения за раздяла с работното място. Но за да стане ясен гафът, ще върнем хронологичната лента на заслужилото журналистическото внимание събитие с ден назад. Защото 24 часа по рано Джулио Гавино бе пуснал в сайта на „Ла Стампа“ разказаната накратко по-горе дописка и от нея ставаше ясно, че италианската полиция е закопчала в курортната перла Сан Ремо поредния български бандит.
Както си му е редът, позвъних и в тамошното полицейско управление, и в централната редакция на вестника с цел информацията да бъде потвърдена и най-важното – да научи името на нашенския негодник. След близо час телефонни обиколки стана известно, че арестуваното лице се казвало Роберто Понтиджа и било родено в намиращия се източно от Генуа морски курорт Санта Маргерита Лигуре. Джулио обаче настояваше, че мошеникът имал български паспорт и за това го било обявило за жител на Родината ни.
Но когато му бе предложено да направим съвместно разследване как така Роберто Понтиджа е успял да се сдобие с тапията, колегата даде на задна. Ами забравил бил да ми каже, че след последния ни разговор се бил свързал пак с полицията и от там му обяснили, че документите на задържания за половин милион евро далавери у нас Роберто Понтиджа са си съвсем италиански! После Джулио обеща да пусне опровержение на сутрешната си дописка в сайта на „Стампа“, за „да изчисти българската вина“, но след като до обяд днес то не се появи, го потърсих отново. И след като обясни какво се било случило със задните му части, колегата каза, че опровержението всъщност било излязло, ама в приложението на всекидневника за Сан Ремо и Империя. А върви да си го купиш на 250 км от Милано, за да му повярваш!
Случката можеше да бъде подмината без горните обяснения, ако тя не е поредното доказателство за пренебрежителното и дори наситено с много омраза отношение на италианските журналисти към всичко що е българско. Ами само защото е извършил престъпното си деяние у нас, сто процентовият италианец Роберто Понтиджа е обявен за българин и десетки хиляди читатели със сигурност са си казали: „Ето ги, пак са те!“
Когато пък търсят метафора за да илюстрират някое вътрешно политическо събитие с отрицателен знак като например недемократични избори, колегите в Рим, Париж или Торино задължително го жигосват като „български“, тоест мръснички. А ако бъдат арестувани за кражби, за палежи и измами роми, без много обяснения те също са обявявани за нашенци. Все в този дух виновни за катастрофите с наши ТИР-ове и камиони са техните BG-шофьори, долните улични проститутки винаги са нашенки и т.н. Да не говорим за безхаберието и пълната липса на елементарни географски и исторически познания у голяма част от италианското пишещо братство, което все още сякаш нарочно бърка не само столицата на България с тази на Румъния, но и важни събития, географски понятия, имена на държавници и т.н. Без никога, ама никога да каже добра дума за „нашего брата“, който ако не радва италианците с някакъв талант, им слугува съвсем почтено и като наемен работник, и като селскостопански ратай и като гледач на възрастни и болни хора. Сякаш неписаното правило на италианските журналисти, поне през последните 30 години винаги е било: „За българите или лошо, или нищо!“ Въобще май българин е мръсна дума на Ботуша!
За корените на това нелицеприятно и обидно отношение може да бъде написан цял трактат, безспорно за него някаква вина имаме и ние. Но срамното е, че често глашатаи на писаниците на невежите и нехайни италиански репортери са наши достолепни уж професионалисти – журналисти. Които просто превеждат дописките на събратята си по перо от местните медии и даже раздуват споменатото в тях събитие като шумен скандал, разтърсил Апенините. Без да проверят за какво наистина става дума, кой е в дъното на историята, да я „засекат“ чрез собствени източници.
Точно това не сториха и сега, когато разтръбиха на бърза ръка арестуването на „български мошеник“ в прекрасния курорт Сан Ремо!
Румен Михайлов кореспондент на “Монитор” в Италия
Няма коментари:
Публикуване на коментар