Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров даде интервю за Агенция „Фокус“ по случай 2 юни, денят, в който отбелязваме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
- На 2 юни отбелязваме 141 години от гибелта на Христо Ботев. Какво е значението на неговата личност за Освобождението на България?
- Много голямо. Професор Николай Генчев навремето беше направил една справка за чужди публикации за Априлското въстание в медиите на Средна и Западна Европа. Установи се, че 60% от публикациите не са за въстанието в Четвърти революционен окръг, клането в Батак и т.н., а за „отвличането“, както се пише, на кораба „Радецки“ и четата на Христо Ботев. Като Западът, може би защото това е първото отвличане в човешката история на кораб с такава цел, е просто пощурял от възторг и описва най-подробно десанта на българския бряг и тежките сражения, които четата води и в които побеждава.
Пресата съобщава за фантастични цифри за нейните успехи – 1000 убити турци за едно сражение и т.н. На Западните журналисти прави впечатление, че четниците не ограбват нито касата на парахода, нито пътниците, не убиват нито един от присъстващите турски офицери, които заявяват на турски език, че са техни врагове. Но българите убиват врагове само по време на сражение. По най-бързия начин се прехвърлят на българския бряг, където падат и целуват земята.
Те показват на Запада едно нещо, както и самите те, че са наясно, че ще загинат до един. Че 200 човека не могат да победят 700-хилядната армия на турската империя, въоръжена с артилерия, кавалерия, флот и т.н. И че те отиват като жертва там. Те казват, че народ, който е способен да се жертва със стотици и хиляди е достоен за свобода. И затова всички застават и принуждават правителствата си на Цариградската мирна конференция да приемат решение за освобождение на България.
Според мен четата на Христо Ботев е направила толкова, колкото и всички останали въстаници, за да спечели европейското обществено мнение. За руското няма какво да говорим, то е ясно, че е изцяло на наша страна.
- Широко известно сред хората е и участието на Ботевата чета в превземането на кораба „Радецки“, събитията на връх Вола. Какво можете да ни кажете обаче за политическата и революционната дейност на Ботев от периода преди Априлското въстание?
- Дейността на Христо Ботев е дейността на един млад буен човек. Той е бил само на 28 години, когато умира. Той е един изключителен природен талант. Това си личи най-добре не толкова от стихотворенията му, които са гениални и само 20-тина, но и неговата публицистика, която странно защо се пренебрегва. Той издава няколко вестника.
Буен, невъздържан човек, не може да се отрече, което е характерно за тази възраст и ние сме били такива, както се казва. Но факт е, че той е скаран след 1875 г. с всички революционери, но когато идва часът Х – въстанието, много бързо организира четата, защото не може да допусне да стои и да гледа от Букурещ какво става в българската земя. Той се занимава с публицистика, яростна публицистика, която възпламенява духовете на хората, пише стихотворения.
- Христо Ботев оставя след себе си много фундаментални и общочовешки послания и идеи. Кои от тях смятате, че са актуални и днес?
- Тези, които са общочовешки, които са в рамките на човешкия хуманизъм. Той не е враг на турците, той е враг на турската политическа система. Както и много други български революционери като Васил Левски и прочие. С Васил Левски те са съидейници и може би той най-много страда от неговата смърт.
- Съществуват различни версии за смъртта на революционера. Коя от тях смятате за най-достоверна и каква е причината през последните години да се разпространява теория, според която Христо Ботев е убит от българи?
- Това са гнусни хора, които разпространяват тези версии. Те са гадове, мръсни гадове и смятат, че всички останали хора трябва да бъдат като тях. Затова и измислят тези версии, да си успокоят съвестта може би, знаейки прекрасно сутрин като се погледнат в огледалото, че са мръсници и гадове. И затова измислят тези версии. Още тогава е установено, че Ботев е убит от един черкезин, дори той е получил награда от 25 хиляди гроша. Черкезите са снайперисти, преселени през 1863 г. от Крим и те са много точни стрелци. Той е пропълзял в тревата. Дори е имало кавга между него и още един черкезин, но по куршума турците са познали, че той нанесъл свои знаци, по които да си отличава куршума и по тези знаци те са узнали, че действително е този черкезин. Аз се питам защо се вторачваме в малките подробности.
Какво значение има кой го е убил? Няма абсолютно никакво значение. Четниците нямат за какво да го убият. „За пари“ казват някои. Да, мръсниците предполагат, че парите трябва да стоят в основата. В четата няма пари. Те са изсипани на тревата в Козлодуй, още в момента, в който Ботев влиза и вижда, че няма въстание. И затова изсипва парите, тогава нямат нищо. Всеки един от четниците е знаел, че ще загине предварително. Това са камикадзета, да си говорим откровено. За какво спасение става дума, когато знаем, че 186 човека тръгват срещу 700-хилядната армия на Империята. Това вече е напреднала епоха, тези хора имат образование, някои от тях са висшисти. Те знаят, че отиват на смърт. За какво да го убиват? Че ги командвал неправилно? Това е втората версия. Това не е вярно. Те са тръгнали да умират предварително. За какво да се сърдят на Ботев? Всички са видели как е изсипал парите на тревата в Козлодуй?
- Умеем ли да пазим паметта на своите герои?
- Казано честно – да. Ботев се чества много тържествено всяка година. Походи от Козлодуй до Околчица, други мероприятия и т.н. Мисля, че поне Ботев е честван както трябва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар