Не мога да проумея би ли трябвало да попречат на едно приятелство различните политически възгледи.
Нали уж в спора се раждала истината.
Иначе то стана като в оня съветски виц,нещо от сорта: Папагалът е мой, но не споделям неговите политическите възгледи!
Спокойно бе, нали това беше по презумпция смисълът на демокрацията – букетът от различни мнения, разбира се по възможност собствени и добре аргументирани.
Май ще си останем с болшевишкото противопоставяне на всяко мнение, което не съвпада с нашето уникално.
Мнение, което сме чули от телевизора между две ракии вечер, от поредния изпечен манипулатор и кариерист долен.
Едно време заради това напуснах СДС, дето с такава любов и надежда го основахме в Благоевград, когато 39-тимата болшевики започнаха да се валят по улиците в „гладна стачка“.
С претенции за универсалната истина и обругаване и смазване в типичен ленинско-сталински болшевишки стил на всички с различно мнение.
И което в крайна сметка доведе до тоталния погром на СДС!
Набедиха за „комунисти“ такива хора като Петър Дертлиев и Милан Дренчев – гнили по комунистическите концлагери, и кой ли не още, дето опитваше да им говори разумно.
Като моя милост например, с баща оставил по комунистическите затвори 9 златни години от младостта си.
И никой не помни Илия Минев, а синчетата на комунистическата номенклатура са първи демократи!
И представители на западните „демократични“ правителства, партии и фондации.
И сега комунистът с партийна книжка Борисов е демократ, а аз, син на „враг на народа“, съм „комунист“!
И резултатът е потресаващ, но напълно закономерен – камък върху камък не остана от онова СДС, както пророкувах 91, а моята благоверна не вярваше! Който сее ветрове, ще пожъне бури!
И в момента жалките остатъци от „автентичната“десница са извън парламента, защото се превърнаха в лакеи на една комунистическа второразрядна мутра и службогонци нечестиви!
А мутренските метастази на комунизма, нарекли се „десни“ и лицемерно приети от Европа, в лицето на ГЕРБ, представляват антикомунизма в България!
И на власт е посткомунистическата мафия и е стъпкан в калта законът и правото, и корупция се вихри навсякъде и безнаказано!
Та за какво говорехме: приемам всякакви мнения, но не повторени в папагалски стил, а солидно аргументирани.
И нека това не пречи на, а обогатява приятелството ни!
Помня Татко често цитираше една сентенция: „Ако всички мислят еднакво значи никой не мисли.“
Извинявам се за правописните грешки, като даскал, но съм леко афектиран, току-що го пиша на коляно!
Бъдете здрави, скъпи приятели!
Николай Методиев Ризов, роден през 1959 г., преподавател по немски език, издадени книги:“В часа на кръглата луна“,изд.“Захарий Стоянов“, 2003 г., „Административен акт за дребно хулиганство“, ИК “Орбел“, 2004г., публикации в немскоезични издания, живее в Благоевград
Колаж: Туко Рамирез, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар