В деня, когато ние отдавахме почит на празника на Българската писменост и култура – 24 май и нашите политици рецитираха гръмки демократични слова, над основните държавни и обществени здания в Марави се развя черният флаг на Ислямска държава.
Бързо, мълниеносно, като по учебник!
На девет хиляди километра от столицата на Ислямска държава – Ракка (Сирия), петстотин човека от нищото превзеха двестахиляден град и обявиха началото на създаването на нов анклав на халифата!
Марави е най-големият град на остров Минданао, Филипините и е столица на провинция Манао дел Сур (Manao del Sur)
Свободният живот бе рязко изтръгнат от град с численост на Бургас, а по улиците започнаха да патрулират мъже с оръжия, облечени в черно.
Полицейските управления, армейски подразделения и складове с оръжия бяха безпроблемно превзети, съпротивляващите се сили на реда бяха избити, а останалите полицаи и военни напуснаха рамките на града в панически бяг. Така падна свободата. Бързо и безкомпромисно. За няколко дни!
Живущите в града станаха заложници в собствените си домове, тези, които се съпротивляваха бяха безмилостно екзекутирани, а шеф на полицейско управление бе дори демонстративно обезглавен. Не бяха пощадени и много от неверниците – християни. Арестите и затворите бяха превзети, а задържаните вътре престъпници – освободени. Само на 24 май бяха убити повече от 75 полицаи и военни. Бяха опожарени и осквернени църкви и параклиси, а монасите бяха взети като заложници.
Това бе новата кървава реалност за филипинския Бургас. И пак повтарям – само за няколко дни!
Очаквано моментално армията беше вдигната на крак и целият държавен апарат заработи, за да си върне контрола над града. Специални отряди, хиляди военни, леки танкове, самолети бомбардировачи, хеликоптери, бронетранспортьори влязоха в истинска война, която продължава дори в момента.
А резултатът след три седмици битка? – Стотици загинали, сто хиляди бежанци напуснали града по всевъзможни начини и обширна територия, която все още се контролира от Ислямска държава. Терористите умело минират ключови пътища в града, поставят снайперски позиции, използват части от населението като жив щит и правят задачата на филипинската армия невъзможна, без да се избегне тежко кръвопролитие.
И сега моментът за въпросната червена лампичка мили Българи.
А ако това стане тук? Ако една сутрин се събудите и 500 фанатизирани човека решат, че искат тук, отново на хиляди километри от Ракка да създадат нова територия на Ислямска държава? Защото повярвайте, не е никак невъзможно и с нашата гъстота на населението и географията на южната ни граница 500 човека могат да превземат не един Български град, а цяла област.
Реалността показва:
- Границата ни е разграден двор. Всеки влиза и излиза както си иска. Няма никакъв контрол, а корупцията с трафика на бежанци показва, че всеки, дори най-закоравелият джихадист може да съществува необезпокояван на наша територия.
- Нямаме армия като численост, нямаме въоръжение, нямаме опит. Филипинската армия, която от години прави операции срещу крайни групировки като Мауте не може да се справи с терористите, камо ли ние.
- И най-важното: Имаме открити и доказани данни, за съществуването на ислямски екстремизъм на наша територия! В България има хора като Ахмед Муса Ахмед, които открито проповядват да се избиват неверници, а държавата видимо отказва или не може да се справи с тях. Има махали като в Пазарджик, където открито се проповядва ЗА Ислямска държава, където Българин спокойно не може да влезе и само Онзи горе знае какво се случва вътре.
Това е реалността, Българи! Молете се да не изтеглим късата клечка, защото видимо никой от онези с костюмчетата не се интересува как и защо трябва да се работи срещу предотвратяването на подобни евентуални събития.
Защото случи ли се нещо такова, ще ни хване крайно изненадани и повярвайте – няма да имаме шанс да се подготвим в движение. A разстоянието от Сирия и Ирак до България е доста по-кратко от това до Филипините.
И така...
Само глупаците чакат да се разболеят!
Ваксините се бият предварително!
Станислав Минчев, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар