Зима

Зима
Пролет

22 юни 2017 г.

Проф. Андрей Пантев: Тенденцията е тръгнала, ще признаем македонски език!

"На Балканите е така: признаваш държава, признаваш и език. Не е като в Австрия или Австралия..."

- Как гледате на посещението на премиера на Македония Зоран Заев в София, проф. Пантев?

- С надежда, с облекчение, с дългоочакваното развитие на цивилизовани отношения между братски страни. Гледам на него като край на това често пъти комично, дори отблъскващо взаимно репчене, при което с историческа аргументация се продължават условията на враждебност. А най-сетне се надявам българо-македонските отношения да бъдат най-топли, най-близки с оглед на известни ни причини, а не да бъдат сочени като многовековна балканска вражда.

- Ето, във вторник двамата премиери поднесоха цветя на паметника на цар Самуил...

- Ами, разбира се! Извинете, че ви прекъсвам, но не само на Самуил! Не мога да разбера как може почитането на едни и същи герои да бъде причина за противопоставяне. Когато славиш, обичаш и изтъкваш една историческа личност, ти тогава ставаш по-обичан! Смешният въпрос за притежаването на тази личност е много по-маловажен от това тя да бъде източник и средство за близост, а не за противопоставяне.

- Смятате ли, че двете страни ще оставят най-после на мира костите не само на Самуил, но и на Даме Груев, Яне Сандански, на братя Миладинови, на Вапцаров! Списъкът е дълъг.

- Поне като начало могат да си отдъхнат онези мъченици, които са загивали за Македония, без да знаят, че след това техните кости ще бъдат хвърляни като копия, често пъти дори като вулгарни словесни подигравки.

- Готови ли са политическите елити на двете страни за времето, когато ще ни свързват магистрали, а няма да ни разделят паметници?


- Боя се, че не сме готови. Защото все още тази комплексарска претенция да сме първи, да сме изобретили, да сме дали, да сме цивилизовали другите все още е индикация за патриотизъм. Сега, за да си „патриот“, трябва да наругаеш българските македонци, трябва да наругаеш сърбите и с това се смята, че вършиш свещен патриотичен дълг. Разбира се, нищо не бива да се забравя. Но преди да се зачеркне тази вражда, трябва да се разбере, че ако има урок на историята, ето ви един урок – нима не е ясно, че това взаимно надпреварване до нищо не води?! Това какъв македонец си ти, какъв е този диалект, на който говориш, явно, че не работи! В Македония днес няма нито УДБА (службите за сигурност в бивша Югославия – бел.ред), нито югоармия. Остава да кажем, че македонците Коминтернът ги държи като сепаратично усещане! Интелигентните македонци знаят своя български произход, но често пъти с нашата гибелна политика в миналото, но и със сегашните натяквания за техния идентитет, ние ги отчуждаваме. Има един израз на Солженицин, когато говори за армията на ген. Власов. Солженицин казва за власовците: „Не те предадоха родината, родината предаде тях!“ Ние трябва да изпитваме вина за трагедията на македонските българи, защото ние направихме така, че те да живеят в чужда държава и да бъдат идентифицирани по произход с държава, която три пъти за ХХ век е обявена за агресор.

- Може ли да се реши проблемът с езика?


- Въпросът е теоретичен. Но до голяма степен е и до глупост. На Балканите, когато признаваш една държава, ти автоматично признаваш и езика, защото балканският национализъм е езиково мотивиран. Случаят не е като в Швейцария, Австралия или Канада. Когато признаваш една държава, по ефекта на доминото, оттам произтича и език и нация. Вече се заговори за черногорски език, да не говорим за бошняшкия език. Имаше едно недоглеждане от наша страна в нашия стремеж да ускорим падането на Югославия. Като признаваш държава, тази държава не може да говори на сенегалски език! Поне на Балканите признаването на езика върви със сепарирана вече държавност.

- В Австрия говорят немски и никой не казва, че това е австрийски. Каква е разликата?

- Но на Балканите традиционно е станало по друг начин. Аз смятам, че тук трудно може да се върне езикът на Найден Геров по тези земи. По нашата логика, тези хора мислят на български и щом излязат на улицата, в учрежденията, минават на македонски диалект! Един диалект, който е наложен, който е масов, той рано или късно придобива езикова самостоятелност. Не е необходимо да си знаменит езиковед, за да разбереш това. Защо не казваме, че и Америка, и в Съветския съюз имаше катедри по македонски език?! Едните ни бяха съюзници, сега другите са ни съюзници, но фактите са налице. Този процес е тръгнал. Е македонският език е тръгнал от българския, това е вън от коментар, но ние така говорим и за руския.

- България няма как да не признае македонския език, така ли?

- Тази тенденция е тръгнала. Тази тенденция може да е тъжна за нас, но ние трябва да вземем позитивите, да имаме специални отношения, ние – българи и македонци. Както имат специални отношения англичани и американци. Сега, като ще честваме Илинденското въстание, с кръвта на героите ли ще се цапаме един друг?! Напротив – Даме, Гоце, това са обединителни фигури, а не настъпателни.




 Интервю на Красина Кръстева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар