Все пак кой иска да бъде излъган?
Всеки ще отговори, че няма да се почувства добре, ако не му се поднесе истината. Да, но тогава защо голяма част от хората лъжат дори и несъзнателно, дори и за дребни незначими неща от ежедневието? Това е защитна реакция на мозъка, която за жалост с времето се превръща в навик и слага край на много взаимоотношения.
Колкото и човек да казва, че е силен и не би излъгал, а по-скоро би изрекъл истината независимо от последствията, това са редки случаи. Психиката на човек е устроена така, че в неудобна или стресова ситуация мозъкът започва да мисли за лъжа, която би смекчила обстоятелствата, отколкото да накара човек да изрече неприятната новина.
В тази ситуация някои биха казали, че те са изключение, но това „явление” е подсъзнателно. Първата реакция на всеки е да изрече лъжа, има хора, които са достатъчно силни, че да се преборят с нея.
Доколко лъжата пречи на връзката?
Отговорът е много! Разбира се той е такъв, когато става въпрос за сериозна лъжа. Няма да се получи драма, ако излъжем половинката, че отиваме на работа, а всъщност избираме подарък за рожден ден или друг значим празник.
Една връзка би се разпаднала, когато пропускаме да споделим с половинката си значими неща, независимо дали са свързани с нас, нея/него или взаимоотношенията. Лъжата в случая е убиецът, който пристъпва тихо, но стреля шумно.
Партньорът очаква искрени думи и най-вече действия, за да може да се изгради стабилно доверие, върху което връзката да стъпи. За целта никога не крийте истината, когато например излизате с приятел или бивш партньор, или някой друг, на когото половинката не гледа с добро око.
По закона на Мърфи той ще разбере и въпросът към вас ще бъде следният: „Ако няма нищо притеснително, защо криеш?”
Освен това се разбива една мислена бариера и лъжата става навик, а връзката става минало.
Teenproblem.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар