Пролет

Пролет

13 юли 2017 г.

Измайданване. 23 пъти

След дълго затишие през последните два месеца събития, свързани с киевското правителство, успяха да се прокраднат отново сред водещите световни новини.
 
С обединените усилия на цялата постмайданна власт тия новини имаха по-скоро комичен привкус; но карай да върви, нали нямало лоша реклама...

Отзад напред нека почнем. Миналия петък – след месеци на напрегнати отношения – президентите на Русия и САЩ се видяха в Хамбург. Срещата трябваше да бъде част от един много по-общ формат – събиране на ръководителите на 20-те най-мощни стопански сили в света – но тя самата се превърна в основното събитие; останалите от Г-20 присъстваха само като едва различим фон въпреки яркочервеното сако на канцлерката Меркел на общата снимка. Дълго чаканата среща на Владимир Путин и Доналд Тръмп остана, разбира се, главната световна новина почти три денонощия, а нейната продължителност – 2 часа и 17 минути – показа кои са главните световни играчи; едва ли е имало учудени…

Впрочем тая продължителност има и други измерения, които са в пряка връзка с нашата днешна тема; тя бе точно 23 пъти по-голяма от продължителността на протоколната среща няколко дни по-рано, на Тръмп с Пьотър Порошенко, която продължи едва 6 (шест) минути (киевското посолство във Вашингтон твърди, че срещата траяла 19 минути, но това е единствено според техните часовници, които трябва да са нещо по-особени). Тая пък продължителност е свързана с положението на Порошенко в качеството му на американски васал в Киев, чието идване на власт – нека напомним за яснота – бе чрез държавен преврат на 24 февруари 2014 г., платен с едни 5 млрд. пари на американските данъкоплатци, последван от измислени избори. Дипломатически източници ни уверяват, че подобни пресмятания съвсем не са напразно мерене... на време, в тях са заложени важни послания.

След, както твърдят, платената среща на киевския външен министър Павел Климкин с американския президент Доналд Тръмп на 10 май т.г. социалните мрежи се оказаха преситени с комични съставни изображения; вероятно най-безобидното от тях (вдясно) представяше Климкин като момче за всичко от верига за бързо хранене, на което Тръмп поръчва сандвич и любимата си безалкохолна напитка с вкус на сироп за кашлица, която американският президент впрочем пиел в колосални количества. Съставното изображение е заето тук от Twitter, като е преведен единствено надписът – от английски на български. Вляво е част от необработената снимка.

Унижения киевските постпревратаджии са принудени да търпят във всеки един момент след февруари 2014 г. – такава е съдбата на предателите изобщо, но от този месец май държанието на задокеанските им господари стана съвсем пренебрежително. Точно преди два месеца по безпрецедентно унизителен начин американският президент прие външния министър на киевското правителство, като почти през цялото време на срещата (почти пет от общо без малко шестте минути) той накара комичният Климкин да стои прав до бюрото му, неестествено изкривен като ученик в долните класове, на когото не разрешават да си седне (вж. изображението по-горе); така е с васалите…

Понеже срещата Путин-Тръмп бе почти на четири очи (всъщност – на 12, ако трябва да сме точни; освен двамата президенти присъстваха руският министър на външните работи, американският държавен секретар и двама преводачи) не са известни подробности по обсъжданите въпроси. Последствията за киевското правителство обаче бяха незабавни – очевидно на срещата Путин-Тръмп са били взети значително повече решения, отнасящи се до Украйна, отколкото обявеното решение за назначаването на американски представител, отговорен за отношенията с Киев.

И американският държавен секретар Рекс Тилърсън бе на 9 юли за 2 часа и 30 минути в Киев, при Порошенко; очевидно за да го информира какво големите в световната политика са решили за него и за киевското правителство; за да му „набие канчето“, ако ми е позволен този образен войнишки език. А има за какво; все още си стоят безотчетни едни 600 млн. долара, които САЩ изсипаха в Киев за разрешаване на гражданската война в Украйна, а какво стана с тия пари, във Вашингтон не знаят – много добре знаят, разбира се, шегувам се; порошенковци отдавна са ги изхарчили за свои си нужди…

Подробности от посещението на Тилърсън в Киев също не станаха известни – освен някаква претенциозна и безлична официална справка, но за произтичащото може да се съди от последствията, които настъпиха незабавно. Именно в деня на височайшата визита киевският Съвет за национална сигурност и отбрана – главният терористичен орган на февруарските превратаджии – трябваше да приеме законопроекта по така наречената реинтеграция на Донбас, което и стана, и сега Върховната рада ще го разглежда наесен.

Не ви съветвам да се мъчите да четете тоя документ – в сряда той вече бе обнародван – в него няма нищо кой знае колко ново, освен че Порошенко щял да решава вече – а не Съветът за национална сигурност и отбрана – кога да се използва военна сила срещу Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР).

Та, значи, в Киев са решили да „реинтегрират“ новорусийските земи, които в знак на непримиримост към киевските превратаджии през пролетта на 2014 г. се отцепиха от централното правителство. А дали се замислят – все в същия Киев – къде канят да се връщат ЛНР и ДНР?!

Промишлеността в подконтролната на Киев украинска земя е в колапс – промишлените гиганти отдавна не работят на пълна мощност, някои спряха напълно, а част от оборудването на металургичните заводи даже успяха да нарежат за скрап. Крупният производител на авиационни двигатели „Мотор сич“ съкрати 75% от работниците и административния си персонал. „Южмаш” – най-големият производител на ракетна техника в бившия Съветски съюз – отдавна премина на ширпотреба; огромните халета, където по-рано се произвеждаше върхова космическа продукция, са пусти; а най-добрите специалисти се преселиха в Русия. „Антонов“ не е произвел нито един самолет през последните две години и половина, а представеният наскоро вариант на техен самолет без руски части – заменени с аналогични, но западно производство – едва ли ще има успех, честно казано; твърде много от технологичния и кадровия потенциал на компанията бе изгубен безвъзвратно през изминалите години – ако случайно ви трябва самолет, дали бихте си напазарували от такъв производител?! Производството на боеприпаси дори, които бяха основата на украинския износ на специална продукция доскоро, секна; Министерството на отбраната нададе вой в началото на тоя месец, че киевската войска съвсем скоро ще остане дори без патрони. Днешна остатъчна Украйна – без Крим и Донбас – се превръща отново в селскостопанска страна. Свободното падане на украинската икономика продължава.

Бойци от паравоенния батальон „Азов” (от септември 2014 г. – полк; от ноември 2014 г. – в състава на така наречената Национална гвардия на Украйна) се снимат засмени с портрета на Адолф Хитлер; януари 2015 г.

Във всеки случай уплътняването на новинарския поток откъм Киев ни дава повод да отбележим една тъжна и съвсем некръгла годишнина – от държавния преврат там, платен с едни 5 млрд. американски пари, изминаха вече почти три години и половина (превратът сполучи на 24 февруари 2014 г.); добре ще е да си дадем сметка, че „цветната революция“ в Украйна доведе до възникването на власт, която е пряко продължение на антируските и антиславянските украински републики и движения – струва си някога да ги поразгледаме и тях отблизо – във времето от 1917 г. до 1921 г. и около Втората световна война; и именно на ония от тях, които се оказаха чужд проект – опитите да бъде откъсната част от руската земя под формата на „украинска“ датират от няколко века.

Наистина, днес „канят“ населението на ДНР и ЛНР да се „реинтегрира“ към остатъчна Украйна, в която беснеят още неонацистки групировки, чиито зверства – убийства и изнасилвания сред мирното население на Донбас, дори на деца (наскоро и в Донецк бе открит паметник на загиналите непълнолетни при киевската „антитерористична“ операция – общо 33 момичета и момчета) – никога няма да бъдат забравени.

Няма какво да го увъртаме, Западът сполучи да осъществи много от целите си, платени с ония прословути 5 млрд. долара – руско-украинското братство е увредено вече за десетилетия напред може би; точно както по-рано Западът успя да вбие солиден клин между поляци и руснаци. Получава им се на западняците – засега – да осъществяват плана си по разбиването на славянството.

В Донбас обаче е време да разберат, че е нужно да се издигнат на ново равнище – отдавна трябваше да загърбят дребните си противоречия и неприязън и да съставят опозиционно общоукраинско правителство на законната украинска власт отпреди 21 февруари 2014 г., което да се бори с киевските превратаджии. Само така – като се обявят за законна опозиция на превратаджиите – ДНР и ЛНР могат да приобщят значителна част от украинските земи, дори и самия Киев. В Донецк и в Луганск трябва да разберат, че Русия няма как да ги приобщи – колкото и да е силен оня зов на общата им кръв, за който говорят и пишат непрекъснато в Източна Украйна; няма да й позволят, та тя още има да се справя с последствията от присъединяването на Крим…

* * *

Успоредици

Украински селянин от района на Лвов посреща германските окупатори; лятото на 1941 г.

Днешните ни успоредици са кратки – една-единствена снимка, която сама по себе си замества томове изследвания. Именно така изглеждат предците на днешните (западноукраински) властници в Киев; във втория том на третото – най-пълното – издание на големия „Тълковен речник на живия великоруски език“ на родения в Луганск Владимир Дал (1801–1872), издаден в Санкт Петербург през 1905 г., под думата „майдан“ – „майданить, майданничать“, е посочено точното значение – да мошенничиш, да мамиш при игра; а „майданник“ е друго название за мошеник, за някой, дето се шляе по пазарите, мамещ наивните при игра на зарове или на карти.

Гледайте, запомняйте и се „наслаждавайте“; толкова е трогателно…

 Иван Петрински, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар