Есен

Есен

2 юли 2017 г.

Шампиони по заместване

Как Дания шокира света през 1992-ра и къде са днес героите на Червения динамит?

Югославия вкара 24 гола в онези квалификации. 


Десет от тях заби Дарко Панчев, нападател на действащия по време на пресявките европейски клубен шампион Цървена Звезда. Край него "бродираха" Деян Савичевич, Роберт Просиченки, Фарук Хаджибегич, Сафет Сушич, Сречко Катанец, Роберт Ярни, Звонимир Бобан, Златко Вуйович... Фантастичен отбор.

В квалификациите ги победи само Дания - 2:1 в Белград на 1 май 1991-ва, дни преди триумфа на Звезда. На този мач отидоха 16 хиляди навиячи. Той бе единствен в цялата кампания по пътя към Евро 1992, на който имаше повече от 6 000 фенове.

Такива години бяха - на "Мала Маракана" хората не бяха ентусиазирани да подкрепят този отбор от сърби, босненци, хървати и черногорци. А той бе един от най-силните в Европа!

На 30 май 1992-ра отборът на Югославия, класирал се заслужено за европейското, бе изхвърлен от него. Позовавайки се на резолюция 757, издадена от Съвета за сигурност на ООН след избухването на войната в страната.

Дания трябваше да играе на мястото на репрезентацията, като до първия мач имаше 11 дни за подготовка.

Селекционерът Рихард Мьолер Нилсен повика най-добрите си играчи, но Михаел Лаудруп, който седмици по-рано бе спечелил Купата на шампионите с Барселона, отказа да играе.

Брат му Бриан, нападателят Флеминг Поулсен и вратарят Петер Шмайхел се очакваше да са лидерите на един здрав отбор, от който не се очакваше кой знае какво на шампионата в Швеция.

Дания направи 0:0 с Англия на старта, като бе надиграна в голяма част от мача. После падна от домакините с 0:1 и изглеждаше, че напразно са прекъснали ваканциите на играчите за турнира. Бързо-бързо щяха да се върнат по плажовете...

Решителният мач бе срещу Франция, водена от Мишел Платини като треньор. Фаворити - естествено "петлите". Но Дания спечели с 2:1 и се промъкна на полуфинал. Схемата на турнира бе в две групи по 4 отбора, като първите два от всяко каре отиваха на пряка елиминация преди финала.

Дания се изправи срещу Холандия, актуален първенец на континента от Евро 88 с Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард в състава.

След 120 минути резултатът бе 2:2, като и двата гола вкара Хенрик Ларсен, превърнал се в неочакваният герой на Червения динамит. Халфът играеше в Лингби под наем от италианския Пиза, с който бе изпаднал от Серия А година по-рано.

Пак Ларсен бе отбелязал и срещу французите в победния двубой от групата. При дузпите изпусна Ван Бастен - единствен от десетимата изпълнители. И Дания, попаднал на турнира административно, изведнъж се оказа на финал срещу Германия.

След европейския шампион - ето ти среща със световния от 1990-а. И отново - Динамита бе твърд аутсайдер.

Но Джон Йенсен и Ким Вилфорт - халфове на Брьондби, донесоха победата с 2:0 и европейската титла. Типично за това първенство и отбора, който го спечели!

Йенсен има три гола за Дания в над 60 мача. Общо е вкарал 11 пъти за 14 години в професионалния футбол. Но вкара в онази вечер.

От славния миг на Шмайхел, Лаудруп и останалите, минаха точно 25 години. Това щеше да е най-голямата сензация в историята на европейските първенства, ако 12 години по-късно не бяха се намесили онези досадни и упорити гърци...

Дания обаче не игра дефанзивен футбол, дебнейки съперниците. Атакуваше, освободен от напрежение - както се полага на отбор, влязъл с "уайлдкард" на турнира.

Кои бяха героите?

Петер Шмайхел бе най-добрият вратар в света през 90-те, опорна точка на доминацията на Манчестър Юнайтед в английския футбол. Огромният тип правеше чудеса на европейското, а на финала срещу Ридле, Хеслер, Клинсман и останалите - просто бе непробиваем. Блестящ!

Днес е посланик на Юнайтед, анализатор на датски тв канал и... горд татко на Каспер, който стана шампион с Лестър преди година.

Джон Сивебек бе десен бранител на финала. Човекът, който даде първата победа на Алекс Фъргюсън като мениджър на Манчестър Юнайтед с гола си срещу Куинс Парк на 22 ноември 1986-а, отдавна вече не играеше за "червените дяволи" по време на Евро 92. Той бе в Монако, а след това отиде в италианския Пескара.

Днес е футболен агент и дори имаше проблеми с ФИФА за някои сделки на неговата компания през последните години.

Кент Нилсен бе в центъра на отбраната, редом с Торбен Пиехник. Първият се отказа от националния веднага след финала, но продължи да играе за датския Орхус. Пиехник отиде в Ливърпул по-късно през 1992-ра, игра две години за клуба, но не остави ярка диря.

Днес е агент на недвижими имоти и... посланик на датски хокеен клуб.

Вляво на отбраната бе капитанът Ларс Олсен, който през лятото на 1992-ра бе играч на турския Трабзонспор. Днес е селекционер на Фарьорските острови и жъне слава, като победи два пъти Гърция в квалификациите за Евро 2016.

Ким Кристофте бе част от гръбнака на халфовата линия от Брьондби, изнесла триумфа на Евро 1992. Вече бе на 32 по време на турнира, но допринесе за успеха. Днес печели добри пари от покер турнири, опита в политиката и има компания за преводачи.

Хенрик Ларсен бе сензационният герой на сензационния шампион. Вляво на халфовата линия, той вкара три пъти на европейското, като головете му заведоха Дания на финала. Направи кариера в треньорския занаят, води отбори в родината, както и националния на Фарьорските острови при дебюта му в квалификации на УЕФА през есента на 2002-ра.

Ким Вилфорт - и той бе в Брьондби... Но драмата му бе огромна и новините около него обединяваха цялата страна, а и хората по света около каузата на датчаните. Дъщеричката му се бореше с левкемия по време на турнира, като на два пъти Вилфорт напускаше лагера на отбора, за да иде при нея. Момиченцето почина 45 дни след триумфа на Дания и татко и на финала.

Джон Йенсен - допълва карето от Брьондби, станало основа на успеха. Факсе, както го наричаха галено датските фенове, премина в Арсенал след победата на Дания на европейското. Прочу се, след като не вкара в първите си 97 мача за отбора от Лондон, а попадението му срещу Куинс Парк бе "отпразнувано" от вестниците със заглавия като "Най-после" и "Йенсен - голова машина".

Бриан Лаудруп. Феноменалното крило пое ролята на брат си в негово отсъствие. Тактиката на Дания бе с един нападател и зад него - Михаел, който да го захранва с гениалните си пасове. Но без звездата на Барса схемата се промени и Бриан заигра свободен втори нападател зад Флеминг Поулсен, който тичаше много, задържаше топката и освобождаваше пространства за халфовете.

Днес малкият Лаудруп е далеч от футбола, но понякога коментира мачове по датски тв канали. Пребори се с рак на кръвта през 2010-а.

Флеминг Поулсен - един от забравените супергерои на 90-те. С постоянната дъвка в устата, със специфичния дрибъл и нахално пазене на топката, с желанието да не спира да тича, с готовност да жертва себе си за отбора - винаги бе любимец на феновете - а игра в големи отбори за онези години: ПСВ, Кьолн и Борусия Дортмунд. Контузии го отказаха от футбола през 1995-а, преди да навърши 30.

Това бяха те - героите, на които съдбата реши да даде шанс, а те го хванаха с двете ръце и го прегърнаха. Минаха 25 години от онзи датски триумф.

Но остава в сърцата и умовете на тези, имали късмета да го видят.




Sportinglife.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар