Поредният управленски сериал приключи с хепиенд.
В тон с евроатлантическата врява в защита на грантовете за магистратските организации ГЕРБ бламира собствения си законопроект за забрана на външното им финансиране. Гледали сме безброй пъти милиционерски номера, предвидихме и този. Циркът изгоря отдавна, но традициите на българския цирк са живи.
В ролята на доброто ченге влезе шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, чиито задокеански ментори са основният му политически ресурс. Една седмица след като законопроектът за промени в Закона за съдебната власт беше гласуван на първо четене в Народното събрание, а премиерът Бойко Борисов нареди частичното му орязване, партията вносител си посипа главата с пепел. Това беше обявено в сряда (26 юли) на специален брифинг в парламента, на който безочието на Цветанов кореспондираше с поредния срам на първия сред вносителите - председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов.
"Заявяваме категорично след много задълбочен анализ и разговори с неправителствения сектор, че не е удачно законодателната промяна за начина, по който се финансира неправителственият сектор в България с фондове от ЕС и от Фондация "Америка за България", да бъде приета в правната комисия и да бъде подложена на гласуване в пленарната зала", плонжира Цветанов. И увери, че партията му била "за" прозрачност в начина на финансиране, но не и "за" ограничаване на всички тези донори, "които допринасят както за образование, така и за култура, гражданско общество и всички останали съсловни организации, които могат да бъдат подпомагани за реализирането на техните проекти".
Картината на пълното отстъпление беше туширана с пояснението, че не бил оттеглен целият законопроект и работата по него щяла да продължи на второ четене в правната комисия. "Работата" продължи с орязване на антигрантовите текстове и на следващия ден останките от законопроекта бяха приети на второ четене в пленарна зала. Оцеля, разбира се, предвиденият пореден кариерен бонус за членовете на Висшия съдебен съвет.
С аргумента, че имало "повече спекулативно поднасяне на информацията, отколкото нещо, което да бъде разумно и градивно", Цветанов обяви, че оттеглят текстовете за магистратското финансиране от чужбина. Това се правело, "за да се създаде работеща среда във връзка с важните текстове от Закона за съдебната власт - те са част от мерките от цялостната ни стратегия за Съдебната реформа". От думите на Цветанов излиза, че важни са всички други текстове освен предизвикалите най-широк отзвук. И че съдебната реформа е невъзможна без външно финансиране, макар че след налетите стотици милиони за нея тя не е започвала.
Следа няма, разбира се, и от външен натиск - салтоморталето е станало от само себе си. "Нито е имало, нито ще позволим намеса на каквато и да е била държава в начина, по който се управлява страната и законодателната ни програма. "Америка за България" е финансирала проекти за около 170 млн. долара. Нека да спрем със спекулациите и опитите да се противопоставят определени донори в страната, които могат да подпомагат за развитието на България, за гражданския сектор и за всички секторни политики, които могат да бъдат подпомагани", доразви акробатиката Цветанов.
Ненамесата беше надградена с изразената от него убеденост, че този политически акт ще бъде претворен "от правната комисия и ще получи подкрепата и на други парламентарни групи, за да отпаднат всякакви съмнения и спекулации в тази посока". Оказа се, че коалиционният партньор още не е обработен. Първата реакция на депутата от "Обединени патриоти" Павел Шопов пред медиите беше, че парламентарната му група няма да се откаже от тези текстове и остава твърдо зад тях.
После стана ясно, че същата сутрин американският посланик Ерик Рубин е посетил Бойко Борисов в кабинета му в Министерския съвет. "Имах много добра кратка среща с министър-председателя Бойко Борисов, на която изразих нашата подкрепа за плановете за подписване на договора с Македония, което мисля, че е много позитивна стъпка напред за Балканите", финтира медиите Рубин. Ден по-рано заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Хойт Ий заяви в интервю, че промените в съдебния закон звучат "антиамерикански", защото една от фондациите, влагаща най-много средства в подобни проекти, е "Америка за България".
Предисторията на ненамесата е дълга. Още на 8 юли - на третия ден след внасянето на законопроекта в Народното събрание, Цветанов проведе "работна среща" с Рубин и заместничката му Мартина Стронг в централата на ГЕРБ. Обявено беше, че обсъдили "политическата обстановка в България и региона и новите предизвикателства пред страната". Цветанов ги запознал "с приоритетите и работата на ГЕРБ в парламента", като основният акцент в разговора бил "продължаващите реформи в сферата на съдебната система, антикорупционното законодателство, образованието и сектора за сигурност". И се обединили около извода, че "усилията на парламентарното мнозинство за конструктивен диалог по важните теми и с опозицията дават устойчивост на приетото законодателство и положителни резултати за бъдещето на страната".
Дотук картината изглежда така - българските власти предприемат нещо, след което Големият брат им набива канчетата и те подвиват опашки. Да, но и това не е цялата истина, защото картината си има втори план. Още в края на април, когато никой не предполагаше, че ще бъде внесен въпросният законопроект, излезе информация, че премиерът Борисов се е срещнал тайно с посланик Рубин пак в централата на ГЕРБ. Ключови участници в срещата са били представители на Фондация "Америка за България". От партията не потвърдиха, но и не отрекоха за срещата, но ако тя се е състояла, схемата се усложнява така, както я описахме в предишните си броеве. А именно, че става въпрос за съгласувано и контролирано размахване на пръст за вътрешнополитическа употреба.
Бенефициентите скачаха до последно. Ден преди брифинга на ГЕРБ активистите от "Правосъдие за всеки" обявиха, че излизат на "символично гражданско присъствие край Народното събрание". Повод за недоволството им били работата на парламента в последните седмици и скандалът "Суджук-гейт", с който управляващите прикривали промените в съдебния закон.
Съюзът на юристите в България пък разпространи свое писмо до президента Румен Радев, в което изразява готовността си да иска президентско вето за промените, сезиране както на Конституционния съд, Съда по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург.
С отрицателно становище за промените излязоха и шестима членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), след като мнозинството в кадровия орган отказа да направи това.
Дойде и писмо в същия тон от президента на Европейската асоциация на съдиите Хосе Матос до председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Акцентът в него беше изискването магистратите да декларират членство в съсловни организации - нещо, което беше прието с предишните промени в съдебния закон, но само за новопостъпващите в системата. Сегашният законопроект поправя този "пропуск" и обвързва членската маса на тези организации с правото им на участие в предвидения Съвет за партньорство към ВСС, който да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на магистратите.
Истеричен, но щастлив финал на елементарен, но драматичен сценарий в подкрепа на грантовата независимост.
Огнян Стойчев, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар