Пролет

Пролет

15 юли 2017 г.

Глупостта ни храни хайдуците в мрежата

Интернет отдавна е голям океан и като всеки океан носи не само ползи, но и крие много опасности.
 
Ставайки част от мрежата, превърнала света в глобално село, трябва да си отваряме очите на четири особено, когато с някоя примамлива оферта ни искат и номера на кредитната карта. 

В такива случаи Остап Бендер би предупредил да не му искат ключовете от мазето, където си държи парите.

Трудно е да се изброят безбройните заплахи в мрежата. Най-често хайдуците, върлуващи там, се опитват да се докопат пароли, които използваме при плащането онлайн. За това и банките и легалните сайтове за подобни услуги през нета винаги предупреждават, че те не изискват такава информация. Доста често обаче не обръщаме внимание на призивите да бъдем бдителни. По-лесно ни е да търсим оферти на сметка и после да се чудим защо от банковата ни карта се теглят суми, а не получаваме никаква стока или услуга. По-умните бандюги обикновено залагат на масовостта, от много по малко. И повечето от нас не обръщат внимание. Други забелязват липсите, но не си правят труда да вдигнат шум и да се опитат да си върнат откраднатото. Именно подобно поведение пълни гушите на интернет измамниците.

Засега няма статистика колко нашенци са проявили овчедушие и са махнали пренебрежително с ръка, не искайки да си губят времето. Не вярвам обаче да са малко след като имаме народна „мъдрост“ като: „Преклонена главица сабя не я сече“ или лафове от рода „Най-мразим да мислим“. Помним такива тъпотии, но не се сещаме, че евтиното винаги излиза по-скъпо. Та като кълвем на всякакви безумни оферти в мрежата, в какви ли не сайтове умножаваме рисковете да бъдем измамени.

Не по-малки са и заплахите, които дебнат в мрежата и доброто ни име, или както е модерно да се казва сега - имиджа. Особено през Фейсбук. Някои още не са вденали, или просто ги мързи, или са прекалено глупави да се сетят, че въпросната социална мрежа не е албумът им със снимки, оставен в шкафа у дома, който може да показват на близки и роднини. За добро или за лошо, снимките, рисунките и всичко написано в мрежата лесно става достояние на много хора. Слагаме си снимки с разни маймунщини, които сме вършили и после се чудим, че започват да ни се подиграват. То за това си има и поговорка, че маймуната като се качи на дървото и лъсва задникът.

Колкото и параноично да звучи, качването на всякаква информация в мрежата за личния ни живот и навици застрашава и сигурността ни. От години любим номер на крадците е да засекат кой се фука в Интернет, че ще ходи някъде на скъп курорт. Изчакват го да замине или го засичат къде е вече, когато започне да пуска снимки от там и обират дома му.

Далеч съм от мисълта да оприличавам мрежата на джунгла. Пък и който го е страх от мечки, да не ходи в гората, което в днешно време е невъзможно. Просто трябва повече да се внимава. Като в гората (джунглата).




Васил Нанчев, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар