Зима

Зима
Пролет

18 юли 2017 г.

Убий българина!

Убий го – просто защото можеш. Безнаказно е.

Просто защото когато циганинът е престъпник - това има значение, на циганина и на всеки друг трябва да защитаваме расата му, правата му, дискриминирани са.

А когато българинът е жертва, националността няма значение. Всички сме хора.

Убий българина смело, има кой да те защити. Българинът чака да го убиеш, живее тихо и уплашено, той вече е мъртъв от страх.

Убий българина безотговорно, по най-жесток начин, защото той няма да отвърне, той ще чака правосъдие, което няма да се случи.

Правосъдието е извън хоризонта на живеене на българина, докато осъдят убиеца на българина, убиецът на българина ще остарее и ще се радва на внуци.

Убий българина - няма такова друго нещо - да убиеш българин, това се забравя така бързо и лесно, сякаш нищо не се е случило. До следващия българин.

Убий тая рая, тоя гяур. Той обича да бъде роб.

Той, българинът, е рецидивиращ роб, професионален наложник на историята. Той е анти-зилотът на империята, той е конкубинът на статуквото, той е мужикът на безопасната тишина.

Той беше вдъхновен фашист, после беше екзалтиран комунист, днес е всеотдаен либерал - какъвто го искат Великите сили - такъв става.

Убий българина - един по един, накарай го да се откаже, че  е българин. Смени вярата му, смени историята му, смени знаците му, размени мъжко и женско, объркай го докрай и го удряй.

Удряй българина, той търпи, той чака, той е овца без стадо.

Той изчезва бързо, той вече е полужив, него го няма в Северозапада, него го няма в Странджа, него го няма на село. Няма го и в града. За двадесет и пет години бяха убити 2 000 000 (два милиона българи) и никой не разбра. Претопиха се в световната пролетарска кал милиони българи, тука останаха само хората, които махват с ръка след всяка своя жертва.

Тука останаха само тия, дето плачат и питат - "какво да направим, сами сме..." 

Гаче ли другите народи са в компанията на Бог, а ние сме сами навън, дадени на Дявола.

Можеш да убиеш спокойно още един българин.

Той умира без война. Отказва се без убеждение. Отива си, без да е гонен. Унива без натиск.

Убий българина. Убий му езика. Азбуката му убий, музиката му убий, книгите му убий. Другото ще свърши някое друго племе.

Въпрос на време е.

***
*“Убий българина“ е книга на Любомир Левчев.



Мартин Карбовски, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар