Най-сетне стана ясно, че нашенското правителство се подготвя за българското председателство на Съвета на ЕС следващата година.
Досега във въздуха витаеше предположението, че кабинетът хал хабер си няма какво всъщност представлява това, каква дейност би трябвало да се развива и кой ще я върши.
Голям товар обаче ни падна от плещите тази седмица след поредното заседание на Министерския съвет, което сякаш хвърли някаква светлина върху тези неизяснени въпроси. Изглежда, за управниците българското председателство е някакъв вид шоу, в което премиерът ще играе главната роля, а министрите ще му партнират, стига някой да плати масрафа.
В подкрепа на това усещане е решението на кабинета да одобри "проект на споразумение за партньорство на дейности по организирането на подготовката и провеждането" на знаменателното за държавата ни събитие. Както уточнява правителствената пресслужба, става дума за спонсорство, което е "насочено към възможността за предоставяне на доброволен принос към дейностите по организиране и провеждане на Председателството чрез безвъзмездно предоставяне на стоки и/или услуги за периода на Председателството, за определена част от този период, за изпълнение на конкретна дейност от Председателството или в периода на неговата подготовка".
Стилистиката е впечатляваща и не буди никакво съмнение, че в представите на властта въпросното председателство е нещо като "Нощта на звездите" в зала "Армеец" или по-мащабно издание на "Златния Орфей". Тоест всеки може да се включи в спомоществователството - с транспорт, кетъринг, текстил, рекламни и печатни материали, стоки, услуги, подаръци, сувенири и прочие.
Всъщност аз, в качеството ми на физическо лице, нямам възможност да участвам като спонсор, защото такова право ще имат само юридическите лица. Но много ми се иска. Обидно ми е някак, че не мога да дам всичко от себе си, за да подпомогна на собственото си правителство, а оттам и на Европа, пък било то и с кило боб или с комплект нови чаршафи.
Затова предлагам да ползваме примера на строителите на Димитровград. Навярно има хиляди като мен, които биха желали да положат доброволен труд, примерно в ремонтните дейности в НДК. Което е повече от нужно, защото, както се оказа, част от държавните пари за обновяването му са отишли някъде другаде. То оттам идва и спонсорството - ангажиментите са много, парите - малко, а докато се изясни кое лоби на ГЕРБ какво е сторило, председателството ще мине и замине - въпреки усилията на прокуратурата бързо да разнищи случая.
В интерес на истината и тя не е виновна, горката. Представете си само как се оправя държавното обвинение с четири тона суджук като доказателство в онази история в Добрич! И нито едно суджуче не е достигнало до премиера, в тези напрегнати за всички спонсори на правителството времена...
Но няма страшно. Чувствам как след решението на кабинета пулсът на спонсорите се учестява от мисълта, че ще дадат всичко, за да помогнат! Виждам как знайни и незнайни производители товарят композиции със стоки за председателството и за достойно посрещане на гостите от всички краища на Стария континент. Представете си колко бели погачи ще са необходими и колко шарена сол ще отиде само за посрещането... Що близане ще е нужно да лъсне до блясък паважът пред Министерския съвет, та да стъпва кракът европейски на чисто...
Въобще иде времето на емисарите, дето ще тръгнат на лов за спонсори. Досега къде доброволно, но най-вече доброзорно бизнесът обръщаше джобове и наливаше пари в партийни каси. А сега, след като самото правителството разпечатва споразумения за подпомагане?
Преди двадесетина години мутрите "застраховаха" с бухалки. Явно времената не са се променили чак толкова много и все още у нас е живо убеждението, че с добра дума и пистолет всичко се постига.
С малко помощ "отгоре" не е трудно да станеш и спонсор...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар