Който се уредил с лудница, уредил се

В шизофренното време, в което живеем, не е много ясно кой как е с психичното здраве

Психиатър похвалил пациента си: „Поздравявам ви! При вас се забелязва голям напредък!“ Какъв напредък? Преди половин година бях Наполеон, а сега кой съм? Никоййй!“, разочаровано отвърнал пациентът. 

Човекът се е чувствал къде-къде по-добре в кожата на великия пълководец, в света на красивата заблуда и спокойно самочувствие. За какво му е на човек истината, че например не е Наполеон?

В шизофренното време, в което живеем, не е много ясно кой как е с психичното здраве. И какви са действителните размери на нуждата от психиатрични заведения. Никой не знае колко точно хора страдат от психични заболявания, а и, сигурна съм, не е ясно колко точно от нуждаещите се от специализирана помощ ходят свободно по улиците? 

Но и да се знае, какво от това? Мигар веднага ще започне строежът на лудници? Защото в наличните места няма. А в някои болници дори са закрити психоотделенията. Колкото - толкова, би казал великият комбинатор Остап Бендер. А той, симпатягата, дори не е произнесъл крилатата фраза „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, както масово се смята. Оказва се, че това е лозунг в работнически клуб в един град, където литературният герой на Илф и Петров пробва да се прави на гениален шахматист, като играе срещу всички. 

Лозунгът обаче е добър, въпреки че има спорове за точния превод. Отнесен към положението с психиатричната помощ у нас звучи така - който се уредил с лудница, уредил се, останалите да се оправят както могат. Щом някои от сградите са от XIX век, какво да говорим? 

И какво от това, че в пореден доклад на Световната здравна организация е отбелязано нерозовото положение на психиатричната помощ у нас? 

А и оказва се, че няма европейски норми за броя на психиатрични легла спрямо броя на населението в една държава и нещата зависят от националното здравеопазване, а у нас то е такова, каквото е. Няма европейски директиви, а само препоръки. И изумителното е, че една от тях гласи – лудниците да се закриват или трансформират в дневни центрове за психично здраве. Който се „развихри“ през нощта, си остава грижа на близките и съседите. 

Този, който е измислил тази препоръка в европейския план за действие в сферата на психичното здраве 100% знае, че границата между разума и лудостта наистина не е голяма и обърква дори специалистите. 

Комисия отишла на посещение в психиатрия. От тълпата пациенти изскочил един, вдигнал стол над главата си и подгонил една жена от комисията. Оная бяга, пищи, лудият я гони. Стигнали до последния етаж на лудницата, жената вече нямало накъде да бяга и решила да се предаде. Обърнала се към лудия и зачакала съдбата си. Оня галантно й поднесъл стола: „Заповядайте, седнете“. 

Е, не ли този пациент за дневен център за психично здраве? Защо е затворен в лудница, а?

Мария Кадийска, "Монитор"