Пролет

Пролет

22 август 2017 г.

Пактът Рибентроп-Молотов и ролята му за войната

Силата на историята като наука е, че се опира на факти, затова нека обърнем внимание на фактите...
 
На 23 август 1943 г. в Москва за срок от 10 г. е сключен пактът Рибентроп-Молотов, към който има секретен протокол за подялбата на Полша между двете държави.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и два дена по-късно Великобритания обявява война на Германия. Втората световна война избухва. В тази връзка, около тази дата, често някои коментатори изказват мнение, че сключването на този пакт е причина за избухването на Втората Световна война.

Историята, макар и да е наука, често е обект на различни тълкувания по политически, идеологически и други причини. Така е и в случая за причините за избухването на Втората световна война. Но силата на историята като наука е, че се опира на факти, затова нека обърнем внимание на фактите, свързани с тази война.

Към края на 30-те години, когато германската икономика се възражда и се изгражда мощна армия, Франция и Великобритания, които още се съвземат от опустошителната Първа световна война не желаят конфликт с Германия. Те не се противопоставят на изграждането в нарушение на Версайския договор на мощна германска армия, на аншлуса на Австрия и на териториалните претенции на Хитлер спрямо Чехословакия.

Затова и може със сигурност да се твърди, че семената на Втората световна война са посети още с Мюнхенското споразумение от 30 септември 1938 г., с което Чембърлейн и Даладие буквално предават Чехословакия в ръцете на Хитлер. Към пролетта на 1939 г. и Франция, Великобритания и Съветския съюз са наясно, че Хитлер възнамерява да атакува и евентуално окупира Полша. Това е неприемливо за Великобритания и още по неприемливо за Съветския съюз, защото една германска окупация на Полша ще доведе до нежелана обща граница между Германия и Съветския съюз. На 31 март 1939 г., Великобритания декларира готовност да окаже военна помощ на Полша, ако бъде нападната, но официално споразумение не е подписано. Здравият разум диктува, че най-добре е да бъде създаден единен фронт срещу Германия. За Съветския съюз е изгодно, в случай на атака на Полша, трите страни да й окажат помощ, обявявайки война на Германия, като Червената армия навлезе в Полша и пресрещне армията на Вермахта. Историческите факти сочат, че активната страна в преговорите между трите страни е Съветският съюз.

На 16 април 1939 г. съветският външен министър Литвинов на среща с британския посланик в Москва предлага сключването на тристранен пакт между Съветския съюз, Великобритания и Франция, с възможност към него да се присъединят Полша и всички страни от Централна и Източна Европа, които се чувстват застрашени от Германия.

На 19 май 1939 г. на дебати в парламента Чембърлейн изказва отрицателно отношение по съветското предложение, което Чърчил подкрепя, но все пак нарежда на британския посланик в Москва да проведе консултации за сключване на пакт за взаимопомощ и предоставяне на гаранции на страните, които се чувстват застрашени от Хитлер. 


Молотов, който на 3 май е сменил Литвинов като външен министър, предлага на Великобритания да изпрати в Москва своя външен министър лорд Халифакс, но Чембърлейн вместо него решава да изпрати Уилиям Странг, дипломат от кариерата, който е работил преди в британското посолство в Москва. Това е ясен знак за Сталин, че британското правителство не проявява истински интерес за сключване на тристранен пакт; заключението, което си вади Сталин, е, че Великобритания и Франция може да се договорят с Хитлер, така както са направили предишната година в Мюнхен и да развържат ръцете му за военна атака срещу Съветския съюз.

Независимо от това, Москва продължава да настоява за сключването на тристранен пакт и е постигната договореност Франция и Великобритания да изпратят съвместна военна делегация в Москва. Но вместо тя да бъде транспортирана за един ден със самолет, те я изпращат с пътнически кораб до Ленинград и тя, съставена от военни с не особено висок ранг, пристига в Москва след шест дни, на 11 август. За Сталин става ясно, че съюзниците протакат.

Франция и Великобритания са готови да сключат някакъв вид политически, но не и военен съюз със Съветския съюз. Съветската страна обаче дава ясно да се разбере, че това е илюзия и само военен съюз би постигнал тази цел. При това, Москва посочва, че за да има ефект този тристранен пакт на Полша, Румъния и балтийските страни трябва да се дадат гаранции, а Полша да позволи Червената армия да пресрещне германската армия на територията на Полша, при нападение на тази страна от Германия. Полша и Румъния изразяват готовност да получат гаранции от Франция и Великобритания, но не и от Съветския Съюз, като отказват съветски войски да минат през тяхна територия, за да бъде пресрещната германска атака и оказана помощ на Великобритания и Франция в случай на война.

На 22 август генерал Думенк се среща с Ворошилов, и му докладва, че френската страна е готова да сключи военен пакт със Съветския съюз и е съгласна „по принцип" съветски войски да навлязат в Полша при атака от страна на Германия. Ворошилов поисква да види официално пълномощно предоставено от френското правителство той да подпише на такъв пакт, но френският генерал няма такова. 


Ворошилов тогава казва на генерал Думенк: „Страхувам се, че френската и английската страна позволиха политическите и военните преговори да се проточат твърде дълго. Така че ние не изключваме възможността да настъпят известни събития".

След като съюзниците и Полша отказват пакт за взаимопомощ, не е ли най-изгодно за Съветския съюз да сключи договор за ненападение с Германия? Ако се сключи такъв договор, разсъждава Сталин, и Хитлер нападне Полша, е твърде възможно Германия да бъде въвлечена във война с Великобритания и Франция, съгласно гаранциите, дадени на Полша от Великобритания в края на март 1939 г., което да изключи войната на Германия на втори фронт със Съветския съюз. 


И защо, освен просто договор за ненападение да не се сключи с Германия и таен договор за разпределяне на сферите на интереси и по-конкретно за разделяне на Полша, така че Съветският съюз да си върне териториите, загубени след Първата световна война? 

А в същото време, договорът за ненападение да даде отсрочка, време Съветския съюз да се подготви за евентуална война с Германия? 

Самият Чърчил след края на войната признава, че колкото и осъдителна да е сделката между Сталин и Хитлер, предвид положението, в което се е намирал Съветският съюз, тази сделка „на момента е била реалистична във висока степен".

Докато Великобритания и Франция протакат и не упражняват сериозен натиск върху полското правителство да приеме преминаването на съветски войски в случай на война, Хитлер предприема политическа офанзива да неутрализира опасността от договореност между трите страни. На 15 август към съветското правителство е отправено предложение външният министър фон Рибентроп да посети без забавяне Москва за възобновяване на приятелските отношения между двете страни и „изясняване на териториално въпроси от взаимен интерес". В среща с германския посланик, Молотов поставя въпроса готова ли е Германия да сключи пакт за ненападение със Съветския съюз? Хитлер, който няма никакво намерение да спазва такъв един пакт, приема не само без всякакви условия съветското предложение, но и предлага двете страни да предложат гаранции на балтийските страни.

На 20 август Хитлер изпраща лично послание до Сталин, в което споменава, че напрежението между Германия и Полша е ескалирало и е възможна криза всеки ден. В отговор, Сталин предлага Рибентроп да пристигне в Москва на 23 август, което той и прави, и късно вечерта в Кремъл е подписан пакта за ненападение, заедно със секретен протокол, съставляващ част от пакта. 


В протокола са очертани границите на интересите на двете страни, Латвия, Естония, Финландия и Бесарабия са оставени в сферата на влияние на Съветския съюз, Полша е разделена на две между тях, като Съветския съюз си връща окупираните през 1920 г. от Полша области от Белорусия и Украйна, но и получава чисто някои полски области. Споменава се, че въпросът за съществуването на Полша като независима държава ще бъде решен в бъдеще в зависимост от политическата ситуация. На 24 август адмирал Дракс поисква спешна среща с маршал Воришилов, който на следващия ден уведомява френско-английската военна делегация, че „предвид на изменилата се политическа обстановка, по-нататъшни преговори губят смисъл".

На 25 август Великобритания и Полша сключват договор за взаимопомощ в случай на нападение, и същият ден английският посланик Хендерсон поисква среща с Хитлер, на която го предупреждава, че Великобритания ще окаже помощ на Полша, в случай че бъде нападната от Германия. Това не спира Хитлер и в ранното утро на 1 септември Германия напада Полша.
Пактът Рибентроп-Молотов не е причина за Втората световна война. Тя е била неизбежна поради нежеланието на Франция и Великобритания да сключат пакт за ненападение и взаимопомощ със Съветския съюз. Нищо не е можело да спре Хитлер от окупацията на Полша, което и дава началото на Втората световна война. Но до това е можело да не се стигне, ако Франция и Великобритания не бяха подписали срамното Мюнхенско споразумение дало увереност на Хитлер, че западните демокрации няма да направят нищо и за зашитата на Полша. 


В задкулисната игра на надхитряне, сметките на всички основни играчи, Чембърлейн, Даладие, Сталин и премиерите на Полша, Румъния и балтийските страни, отказали предложението на Съветския съюз за сключване на пакт за взаимопомощ, са излезли криви.


Антон Гицов, "Стандарт"

Няма коментари:

Публикуване на коментар