За да може информацията да е най-силният ти коз

Сигурно за някои е глупаво да се говори за библиотеки и книги. Може би за тях е скучно, дори излишно.
 
Нали все пак живеем във век на технологии и цифровизация. 

В тази връзка дори периодично на дневен ред излиза дебатът дали мишката ще изяде книжката. Е, все още не го е направила, слава Богу. Но може би това зависи и от нас самите. От усилията, които полагаме, за да развиваме страстта към четенето и да я предаваме на децата си. Защото - не, не е излишно в днешно време да говорим за библиотеки. 

Спомням си една лекция по въпроса на писателя Нийл Геймън. Уникална, бих казала, изключително точна и аргументирана. Та в нея той обясни защо всъщност бъдещето ни зависи от библиотеките, четенето и мечтите. А като че ли в 21 век повечето хора наистина не разбират какъв е смисълът от библиотеките. Сигурно много дори не са стъпвали през живота си в тях и няма как да осъзнаят, че всъщност това място дава свобода, друго светоусещане. Тук не става дума просто за лавици с книги, а за безопасен достъп до информация. 

В същото време ние продължаваме да не се грижим за тези места, да не ги финансираме, бих казала дори ги неглижираме. Типичен пример за това е Националната библиотека. Одит на Сметната палата установи, че има риск от загуба на национално културно наследство - в помещенията има течове, не са климатизирани. Всички помним как в тежкия сняг дори част от покрива на сградата се срути и рани човек. Звучи абсурдно, нали! 

В същото време задачата ни като общество е да привлечем хората към такива места. Защото не бива да бягаме от отговорност - това е задача на цялото общество. За целта трябва да популяризираме четенето и книгите. И трябва да го правим въпреки абсурдите около нас. Още повече че за да оцелееш в 21 век, трябва да бъдеш информиран. Образованието и информацията са най-големите ни козове. И само с тях ще преборим неграмотността и невежеството. 

И отново се връщам на Геймън и един показателен пример, който той даде в тази лекция. Той е свързан с разговор за строежа на частни затвори в САЩ, който слушал. Трябвало да бъде изчислено колко килии ще са необходими и колко ще бъдат затворниците след 15 години. Интересен въпрос, нали? Тук сигурно веднага някои ще си кажат, че това е безумие и биха го определили като мисия невъзможна. Какво се оказва обаче - това може да се изчисли съвсем лесно. Там използвали елементарен алгоритъм, базиран на това какъв е процентът на децата между десет и единайсет години, които не могат да четат. Разбира се, това съвсем не означава, че образованите хора не могат да се докоснат до престъпността, но връзките се очевидни. 

Така че за да имаме едно грамотно и образовано общество, нека не спираме да говорим за ползата от книгите и библиотеките. Пък дано най-сетне се осъзнаем като нация и започнем да се грижим за националните си богатства и културата. Книгите определено са такива. 

По-зле за нас, ако още не сме го разбрали.

Яна Йорданова, "Монитор"