Есен

Есен

3 септември 2017 г.

Глутниците от Фейсбук

Всички, които ползват редовно Фейсбук и се изказват по теми, различни от красотата на света, семейството и менюто за деня, са установили на собствен гръб, че в социалната мрежа бродят „глутници кучета“.
 
Това са строго йерархични общества, споделящи общи възгледи, които са готови да те разкъсат във всеки момент, в който споделиш обратните на техните виждания. 

Това са носителите на обществено мнение, които по правило разполагат с достатъчно лично време, което употребяват за регулярни статуси и дискусии.

За да имат ефект, постовете трябва да се пишат през няколко часа, без почивни дни. Работата е по формулата 24/7. Това осигурява алфа присъствието в социалната глутница. Но дори да не си алфата и омегата на групата, пак обитаваш комфорта на малката, стегната общност. След години наблюдения на подобни малки, но гласовити общества, мога да кажа, че те функционират на принципа на мафията – само дето тук труповете са виртуални -  просто те изтриват, ти не съществуваш повече. Твоите мисли, действия и колебания повече нямат значение.

Как се става член на такава група? Трябва да вярваш, че си носител на последно-инстанционно мнение. Трябва винаги да подкрепяш групата в ролята й на морална полиция... Признавам си, за мен  това е невъзможно  – та аз постоянно се съмнявам в себе си, а те искат в тях да не се съмнявам! Да се самоизтрия ли? Искам публична екзекуция!

Често, облечени в добри намерения и дори носители на такива, те задават темите на деня, които по най-късите пътеки от мрежата минават към сутрешните блокове и новините на телевизиите, а от там се завръщат обратно в мрежата под формата на анализи и коментари. В този смисъл действията им хич не са безобидни. Практикуват го и в дясно, и в ляво, като според скромните ми наблюдения, дясното е едни гърди напред в ефикасността на саморазправящите се.

В този своеобразен ски слалом се изисква майсторство при вземането на завоите от непредвидени емоции и каска от усмихнати емотикони. Разбира се, някои потребители на услугата, на острите завои си изпускат нервите, но тогава идва истинската роля на глутницата, която застава плътно зад своя член/водач и мултиплицира гледната му точка до омаломощаване на отсрещната страна. В такъв момент крякането е особено ценно и резултатно.

Какво е Фейсбук? Едно безкрайно изречение, което се дописва всеки ден, докато си вътре в мрежата. Безкраен разговор на хора, които иначе не биха седнали на една маса, най-малкото защото се движат в различни светове и на съдбата не й достига време да ги сблъска всичките. А тук сме на кълбо!

Как стана така, че най-хоризонталната и демократична мрежа в света ни скова от страх? Да признавам си, често изпитвам страх, осъзнавайки последиците за нервната ми система, ако стигна до край в излагането на мислите си. И се въздържам. По ирония на съдбата Фейсбук е създаден с точно обратната цел – да отваря хората към все по-широки контакти и споделяне на мисли от всякакъв калибър. Но и той е като атомната бомба – вместо добро за човечеството донесе още една форма на война.

Защо казвам това? Защото в занаята, който практикувам в момента, все по-често се натъквам на хора с качествено образование и добра професионална практика, които отказват да застанат от първо лице със собственото си мнение по спорни въпроси, защото не искат да си причинят „това“. Като чуя „ще ви консултирам, но между нас да си остане“ и ми идва да си посегна. 


Доживях следователи, иконописци, книгоиздатели -  хора от всякакви пофесии да не искат да си изкажат професионалното мнение, за да не си навлекат виртуални неприятности, които след това често се прехвълят в живота офлайн. Една снимка във фейсбук може да доведе до загуба дори на работата ти, ако те надуши някоя от глутниците и те вдигне на гребен на вълната.

Глутницата е неуморна, тя бди и твори. Ден след ден следи кой кого лайква и кого – не, трупа профайлърска информация, за да може един ден, като се стигне до битка, тя да бъде безпощадна и кървава.

Колко хора изгубиха реални приятелства, градени с години, заради глупави фейсбук войни. Колко хора станаха част от наказателни акции срещу инакомислещи под знамето на демокрацията и правото на мнение. За българина няма по-добро оправдание от демокрацията. Тя обяснява всичко – мързела, предателствата, словоблудството, безредието, липсата на вкус. Заради нея отлъчват от приятелски кръгове и линчуват публично.

Няма печелившо поведение в тази игра. Ако се изкажеш, ще бъдеш наръфан от противоположната глутница. Ако не се изкажеш, ще бъдеш вътрешно разяден от киселините на неудовлетворението. 


Има и една трета група – на воайорите. Бих казала, на мнозинството. То е активно само в гледането, чувства се понякога дори в най-печелившата позиция, защото си е спестило нервите и болката.

Често съм се питала защо стигнахме до това положение. Че сме балканци, които знаят, че по тези земи толерантността може да означава проспиване на опасността, претопяване, загиване, изчезване, така е. Ама не е само това. Мисля си, че това е мултипликация на бухалкаджийството. След като има медии-бухалки, защо да няма и бухалки-глутници, които да отвърнат на атаката. Така те воюват за правото си на достъп до аудитория.

Но и те като големите си опоненти, често наричани КОЙ, дясно, ляво и т.н., набележат ли врага, им замирисва на кръв и гонят до дупка, ръфат с години плътта на инакомислещия, следват кървавите следи на житейската му биография, а глутницата се чувства така мотивирана, сякаш зад ъгъла я чака не жертвата, а самият рай.

Фейсбук е новата попкултура. Той убива остатъците от това, което италианците наричат La Dolce Vita – истинската лична свобода, бавните темпове, разнообразието, ненатрапчивата толерантност към различието, насладата от малките неща...




 Дея Йорданова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар