Беше ясно, че това ще се случи. Война между президента и ГЕРБ

Сблъсъкът дойде на взривоопасен терен - отбрана, национална сигурност и външна политика...
 
Беше ясно, че това ще се случи.
 
Война между президента и ГЕРБ.
 
Прогнозирахме я в мига, в който ГЕРБ загуби президентските избори и отвори вратата на "Дондуков" 2 за "льотчика" на Нинова.
 
А льотчикът се оказа костелив орех, от чиято черупка за първи път пред ГЕРБ се изправи сериозен противник.
 
Сблъсъкът дойде на взривоопасен терен - отбрана, национална сигурност и външна политика. Там, където изпълнителна и президентска власт би трябвало да са в пълен синхрон.
 
Е, на стотния ден от съществуването си президентът Радев и кабинетът "Борисов 3" могат да се поздравят - войната им започна. Публиката ще брои труповете.

Искрата бе запалена в мига, когато на 2.10.2106 г. ген. Румен Радев като кандидат за президент, написа в профила си във Фейсук: "Чака ни тежка битка. Може би последната, ако искаме да съхраним демократичното си право на избор. Той (Борисов) ясно показа кого ГЕРБ възприема като единствена опозиция, за което му благодаря. Иначе г-жа Цачева е проекция на г-н Борисов. Това е Борисов в пола и с очила. Но силата на ГЕРБ не е в личностите, а в това, че партията е машина за избори”.
 
В три реда Радев удари трима в ГЕРБ - силните на върха Борисов и Цветанов, а покрай тях и Цачева. И те го помнят.

Сега, година по-късно, искрата вече се е превърнала в главня под чергата на държавата... Никой на никого не прощава. Макар да са наясно колко опасна е тази игра. За всички.
 
В началото Борисов стоеше отстрани и наблюдаваше битката на своя заместник с първия човек в държавата. Това бе тактически ход, който взриви студения до този момент мир между държавния глава и управляващата партия. Беше капан, в който президентът падна.
 
И се започна. Цветанов и Радев си размениха личностни нападки - Радев за апартаментите на Цветанов, Цветанов за семейните ценности на Радев.

Елементарно. Недостойно.

Неподходящо за политически дебат.

Недопустимо за държавници на високо ниво.

Ситуацията доби груби окраски, когато двамата взаимно се обвиниха в корупция и лобизъм по темата за закупуване на нов изтребител. Още тогава в анализите на ИСА прогнозирахме, че пристрастието на Радев към "Грипен" ще му донесе атаки за лобизъм.

Така за първи път една крупна оръжейна сделка за милиарди разтресе върховете на държавата и зададе тона на трайната конфронтация между мнозинството и държавния глава.

Пред замрялата в августовска жега публика Цветанов изтъкна наличието на "достатъчно съмнения", че Румен Радев като бивш командир на ВВС е "защитил решението за купуването на шведските изтребители и това е станало в период, когато още нямаше окончателно решение на служебното правителство".

Радев тутакси му отвърна: "Той разбира от апартаменти, а не от самолети" и допълни: "лобирането на Цветанов за Ф-16 не е продиктувано от експертиза, а от приказки на „автопилот“, зад които прозират чужди интереси".
 
Излишно натягане на напрежението.

Когато кажеш толкова тежко обвинение, трябва да имаш ясни доказателства.

И да последва адекватна реакция.

Цветанов обиграно пое удара и замахна още по-настъпателно с директен упрек към Радев: "напълно е възможно да има висша корупционна схема, осъществена от най-високо политическо ниво".
 
Президентът тутакси му върна топката: "Доживяхме Цветанов да обвинява държавата Швеция в корупция, защото за корупцията трябват две страни“.

Нивото падна драстично.

Може да дадем още пикантни реплики от този диалог с продължение.
 
По-важен е резултатът - Радев прогнозира преди месец, че парламентарната комисия ще се превърне в политически трибунал срещу него, а проектът за закупуване на нов изтребител ще бъде забавен във времето, което "ще приземи българската авиация".

Стана дори по-лошото.

Наблюдателите допълниха, че парламентарната комисия, която проверява процедурата по избор на нов изтребител, вероятно ще препоръча тя да бъде върната една стъпка назад - за нова оценка на офертите на САЩ и Португалия, на Италия и на Швеция.

Комисията върна целия процес в изходната му точка.

Нещо повече, по време на изслушването пред депутатите ясно се прокрадна нишката, че ген. Румен Радев, който е бил председател на Борда на проекта в качеството му на шеф на ВВС,

е допуснал в движение, без знанието на парламента, да се променят критериите за избор на нов изтребител така че, да бъде дисквалифицирано предложението на САЩ и Португалия за употребявани F-16.
Доста сериозно обвинение.

Ударът бе точен. Поставя Радев в обяснителен режим.
 
В доклада на комисията, който вече е публичен, оценките са още по-тежки: "имало е липса на политическо ръководство и контрол на процеса, както и създаден нормативен вакуум, има липсата на ясни правила за утвърждаване на разработените документи".

Като обвинение срещу Радев може да се приеме и заключението: "Участието на външни ВВС експерти е било ограничено и не е използвана тяхната експертиза. Освен това е била създадена възможност за промяна в задължителните условия и критерии, направени във вариант 2/2016, което довело до отпадане на един от вариантите. Изкривен е крайният резултат и са създали сериозни съмнения за ефективността на изразходването на значителни публични средства".

И накрая изводът е ясен - направеното досега от екипа на ген. Радев като шеф на ВВС по избора на изтребител отива в коша, а България стартира отново процедурата за придобиване на нов боен самолет.

Като резултат от всичко това може да заключим
Първо - ГЕРБ удари сериозно по реномето на ген. Радев в качеството му на шеф на ВВС. В този смисъл комисията наистина се превърна в "трибунал" за държавния глава.

Второ - Обвиненията на Радев за "лобизъм" спрямо управляващите останаха без посочване на контретни имена. Засега острите му реплики увисват във въздуха, защото не са подплатени с конкретни факти.

Трето - Взаимните обвинения в корупция между президента и ГЕРБ минират постигането на каквото и да съгласие по отношение на антикорупционния закон и създаването на мегаагенцията за борба с корупцията. Това означава блокиране на процеса.

Четвърто - Личните нападки между Радев и Борисов, играта на "доброто и лошото ченге" ще блокира и работата на КСНС, чието заседание за този политически сезон е на 9 октомври и е на тема именно борба с корупцията. Между президент и премиер вече няма доверие. И Борисов, и Радев имат силно его и достойнство в излишък и когато то е накърнено, не прощават! Как да очакваме общи действия срещу корупцията?  И още нещо - недопустимо е за който и да е местен държавник от чужбина да атакува институция в страната. От Брюксел, от Букурещ, а сега и от Ню. Йорк президентът си позволи да дава публично съвети на премиера. Как би се чувствал той, ако същото се стовари върху неговия имидж?

Пето - Радев все повече извайва образа си на яростна опозиция на изпълнителната власт. Държавният глава не приема изводите в доклада на правителството за националната сигурност, в който Русия се сочи като заплаха за региона. Радев застава зад исканията на полицаите, на военните за по-високи заплати. Президентът се разминава с позицията на премиера за мястото на разузнаването. Държавният глава удари и парламента с оценката, че не произвежда закони, а политически скандали. По коя тема могат да се разберат? И изобщо могат ли да се гледат в очите?

Шесто - От тази война загубиха всички - най-вече ВВС, армията, държавата, политиката, обществото.

Седмо - На старта на българското европредседателство двете най-важни институции в държавата са в явен разнобой по най-важните национални теми, касаещи сигурността на страната. Това вещае неприятни ситуации, дори в стил "да се изложим пред чужденците"...

Ако се обърнем назад в последните 28 години, ще видим, че у нас като че ли е традиция президент и премиер в един момент да се изправят на нож един срещу друг.

В началото на 90-те години на миналия век интригите между съветниците на д-р Желев и Филип Димитров сътвориха "оръжейната афера", която костваше падането на първото правителство на СДС от власт.

После Желев скочи и срещу червения Жан Виденов.

След него Петър Стоянов обърна гръб на съпартиеца си Костов с репликата "Иване, кажи си, те ще те разберат", намеквайки за корупцията сред министрите и депутатите на синята партия.

Наследникът му Първанов също нападна "своя" премиер Станишев - за съветниците му, настанени в бордовете на държавни предприятия, което отприщи лавина от взаимни обвинения.

По времето на мандата на Сакскобургготски двубоят на Първанов беше на по-ниско ниво - с външния министър Соломон Паси.

В първия мандат на ГЕРБ Първанов отбягваше Борисов, но се сблъска челно с вицепремиера Симеон Дянков - скандал, който едва не приключи с внасянето на предложение за импийчмънт за президента.

Е, случващото се днес показва, че политиците ни не са си научили уроците от миналото.

Валерия Велева, Epicenter.bg