Лято

Лято

24 септември 2017 г.

Ангела Меркел олицетворява пълното отчаяние

В бившата ГДР се усеща силна неприязън към канцлера Ангела Меркел.
 
28 години след обединението, много бивши източногерманци се чувстват изоставени и предадени.
 
Те упрекват Меркел, че е загърбила техните проблеми и милее повече за бежанците, отколкото за своите сънародници.

Група младежи я посрещат с освирквания като й показват червен картон. Мъже крещят насреща й "разкарай се!". По-нататък се виждат плакати с надпис: "Меркел вън!" В тази атмосфера канцлерката провежда предизборен митинг в Битерфилд, Горна Саксония. Тя произнася стоически речта си, като от време на време се налага да повтори някоя фраза, заглушена от освиркванията на тълпата. Собствените й избиратели я посрещат с откровена неприязън: смятат я за предател на народа, който е по-добре да се разкара от града им, по дяволите. 


На какво се дължи тази омраза на източногерманците в навечерието на изборите? Откъде това чувство на отчужденост към страната и нейния политически елит? Същата тази страна, която иначе са готови да бранят до кръв, ако се наложи, от нашествието на всичко ново и чуждо.

Унизените и оскърбените

Два дни след предизборната изява на Меркел се срещаме с Петра Кьопинг, министър по въпросите на интеграцията в провинция Саксония от партията на социалдемократите, която заговори публично напоследък за т.нар. "оси" (както германците наричат жителите на бившата ГДР). От три години е занимава с проблемите на равенството, интеграцията на мигрантите и демокрацията. Когато националистическото ислямофобско движение „Пегида“ демонстрираше всеки понеделник в Дрезден, тъкмо тя се опитваше да разговаря с протестиращите. Тогава си дава сметка, че между лозунгите на тези хора и техните лични проблеми има огромно разминаване. И че те имат своите основателни страхове. Защото за източногерманците несигурността и напливът на бежанци отварят незараснали рани.

След обединението, през 1989 и 1990 г., източна Германия принася в жертва почти цяло поколение, все добре образовани хора, предимно жени. За Петра Кьопинг, която се опитва да анализира причините за успеха на популистката десница – много по-влиятелна в източната, отколкото в западната част на Германия – социалният мир в страната е невъзможен, докато цяла Германия не осъзнае и не се отнесе с уважение към травмите, нанесени от обединението. И не само да ги чуе, а да се опита да поправи несправедливостите.

"Договорът за обединението на Германия беше подписан набързо и създаде много проблеми. Хората бяха излъгани, те не можеха да осъзнаят последствията от новите правила", обяснява Кьопинг. Тяхната фрустрация се дължи не толкова на демокрацията, колкото на опитите на западногерманските елити да приложат на изток старата си неолиберална мечта. „Източногерманците изобщо не бяха подготвени за капитализма. В същото време твърдите консерватори от Бавария и Баден-Вюртемберг ликуваха, че най-после ще се отърват от синдикатите, от задължителното участие и от цялата тази „социална врява“, обяснява Кьопинг.

Тя постоянно обикаля региона, среща се със „загубилите“ от „прехода“ (последвал обединението на Германия), споделя техните болки, които сама е преживяла. Като кметица на малка община в Саксония присъствала на тържественото взривяване на миньорските шахти. „Миньорите плачеха със сълзи“, спомня си тя. От мъка, но и от загубата на перспектива. Тези хора никога няма да го преживеят. Във всички семейства могат да се чуят истории за абсурди, хаос и унижение, свързани с обединението. „Днес младите все по-често чуват родителите им да казват: „Това го нямаше по времето на ГДР“. Ако нещо не се промени, май скоро ще забравим, че по времето на ГДР е имало диктатура“, предупреждава Кьопинг.

Договорът за обединението на Германия предизвиква куп юридически неуредици. Осемнайсет професии, сред които учители, миньори и балерини, все още се борят да получат увеличение на пенсиите. Все избиратели и избирателки, отблъснати от държавата, които смятат, че нищо не й дължат. Именно тази фрустрация обяснява пробива на „Пегида“ в бившата ГДР.

Но трябва човек да прояви интерес, за да го разбере. А повечето германци предпочитат да се подиграват на вечно хленчещите и мърморещи „оси“ и да се присмиват на странния им диалект. Както и да задават едни и същи въпроси. От какво са недоволни тия мързеливци? От поддържаните градове и пълните магазини? Защо непрекъснато се оплакват от демокрацията? Нали сами я искаха с падането на Берлинската стена през 1989 г.?

Тези въпроси обикновено се задават от хора, които гледат на обединението като на сделка, на размяна: манталитет срещу просперитет. Нещо като план „Маршал“ за Изтока, закъснял и ужасно скъпоструващ. С парите от нашите данъци плащаме за вашата интеграция. Само че днес, през 2017 г., тези „оси“ не са нито признателни, нито доволни. И плюят на земята, щом срещнат някой бежанец. Сформират милиции за самозащита, гласуват за „Алтернатива за Германия“ и протестират под знамената на „Пегида“, отнасяйки се с огромно недоверие към държавата, медиите и политиците.

В Дрезден размахват плакати с надписи „Мръсникът Габриел (Зигмар)“ и „Маман Меркел“. Правовата държава, която ненавиждат, проявява търпимост към тях, а дрезденската полиция не смее да ги арестува за нарушаване на обществения ред и заплахи за насилие. Въпреки това, още с пристигането на Меркел в града, те се стичат на площада и започват да я заливат с омраза. „Ангела Меркел е олицетворение на пълното отчаяние“, обяснява Петра Кьопинг. Когато я избрали за канцлер през 2005 г., мнозина си казали: жена, при това от Източна Германия, какво по-хубаво. „Но тя се оказа голямо разочарование. Канцлерката упорито отказва да разбере техните страхове и източногермански предразсъдъци. Повече я е грижа за международната политика, за сигурността и, разбира се, за бежанците. За всичко друго, само не и за Източна Германия. Тя не разбира, че освиркванията в Битерфилд, Финстервалде и Десау са нещо като „вик за повече уважение и признателност“, обяснява Кьопинг.

Разведена и бедна

В Магдебург, на 200 км от Дрезден по течението на Елба, се срещаме с 20-ина жени от фондация „Каритас“. „Това си беше чисто присъединяване, а не обединяване... В началото все още вярвахме, че може да запазят някои добри постижения на ГДР... Какво за Меркел? Нея я е грижа повече за външната политика, отколкото за нас“, споделят събеседничките. Всички те са пенсионерки и твърдят, че са жертви на обединението. Понеже са били разведени по времето на ГДР, тези бивши учителки, дизайнерки или химички днес получават по-ниски пенсии. Затова през 1999 г. основават Асоциацията на разведените жени в ГДР. Настояват отглеждането на децата да им се признае за трудов стаж, както и да получат обезщетения от държавата за предразсъдъците, на които са станали жертва. Цели 28 години след обединението политиците все още не са решили техния проблем. От 800 000 засегнати жени в началото, днес вече са останали само 300 000.

Тези жени от бившата ГДР, които заради отглеждането на децата, са работили по-малко, днес получават минимални пенсии в размер на 300-400 евро месечно. Една от тях разказва, че това лято й се наложило да продава цветя на улицата, за да си оправи зъбите. Друга пък опряла до социални грижи, за да си купи нови очила. Като отишла, й казали: „Вие сте много добре облечена за положението си“. Докато разказва тази история, гласът й трепери.

Гроздовете на гнева 

Петра Кьопинг знае безброй подобни истории. Също като историите на бившите миньори, които тя подкрепя публично. Или като тези на железничарите, които след падането на Берлинската стена се прехвърлят на работа от Райхсбан към Бундесбан. Което обаче не пречи жепейците от бившата ГДР днес да взимат много по-малки пенсии от западните им колеги.

Тъкмо подобни несправедливости като разликата в пенсиите и заплатите дразнят най-много хората. Икономистите напразно обясняват как животът в Източна Германия бил по-евтин, отколкото в Западна, какво ги топли това. Хората на Изток продължават да се чувстват дискриминирани и третирани като граждани втора ръка, с целия риск, който може да произтече от това на предстоящите федерални избори. В източните провинции се очаква зашеметяващ успех на „Алтернатива за Германия“. А всъщност единственото, което искат тези хора, е елементарно признание. С масовата приватизация на предприятията в бившата ГДР и пълната ликвидация на източногерманската индустрия, възприемана като груба грешка, след 1990 г. на улицата остава цяла една „изтръгната от корените си“ работническа класа. Класа, на която не бе позволено дори да оплаче своята загуба.

Към нови бъднини

Това, обаче, което най-много вбесява жените от Магдебург, е пълното пренебрежение към тях. Те дори не се интересуват кой знае колко от добавките, които биха получили върху пенсиите си. Много повече им тежат понесените обиди и преживените унижения след 1990 г. за това, че са отглеждали сами децата си. „След обединението ми беше казано, че за моето място чака мъж, който има семейство и се нуждае много повече от моята работа“, разказва една от жените. Друга, работила като заводски фелдшер, си спомня как шефът просто ги събрал един ден и им казал: „Я се погледнете в огледалото, сега идват нови времена“. И вярно: към днешна дата професията на заводския фелдшер вече не съществува на Запад.

Но най-много губят от обединението работещите жени на Изток. Ако до 1989 г. те осигуряват 40% от семейните доходи, то през 1991 г. 40% от новите работни места са предназначени само за мъже и едва 7% - за жени. Това, което Западът се опитва да наложи на източногерманките, е работа на непълен работен ден, задължителни интервюта след всяко раждане и детски занимални „Кита“, в които децата стоят по цял ден затворени, без дневна светлина. „Почти всички ръководни постове се заемат от мъже. А жените просто бяха натирени вкъщи, тъй като новите работодатели имаха специални изисквания към тях. Стигна се дотам, че някои пишеха в молбите си за работа: „Стерилизирана съм и няма да раждам деца“.

За разведените жени от Магдебург времето постепенно изтича. След 28-годишна борба едва преди шест години с техния случай се заема антидискриминационната комисия на ООН. Междувременно те остаряват, някои се поболяват, много си отиват от тоя свят. „Става дума за достойнство, преведено в пари“, както обяснява една от жените. Много са се надявали, че един ден пренебрежителното отношение към източногерманците ще изчезне. 


„Но не, то продължава и днес“.


  Аня Майер, "Либерасион", превод: Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар