Разминавания

Предизборните обещания на политиците се разминават със следизборните им дела. И какво? Нищо. Тишина...
 
Странно. Стотици, хиляди автомобили, влакове, самолети, кораби и прочие превозни средства ежедневно се разминават и от това на никой нищо не му трепва. 

Достатъчно е обаче веднъж да се срещнат челно два влака и вече имаме световна новина. Ужас! Каква трагедия! Как е станало, кой е виновен, броят на загиналите… Въпросите се надбягват по между си, а вниманието на загриженото общество е приковано в отговорите.

Съвсем друга е ситуацията, когато не иде реч за транспортни средства, а за думи и дела. Това, дали думите и делата ще се сблъскат или ще се разминат, е все тая – на никой не му пука. Няма шанс да се превърне нито в световна, нито в махленска новина. 

Предизборните обещания на политиците се разминават със следизборните им дела. И какво? Нищо. Тишина. Няма наказания, няма отзоваване, няма публично приковаване към стълба на позора. Тоталното отсъствие на негативни реакции води до самозабрава и парадокси.

На думи държавата България се намира на континента Европа и е член на ЕС. Чл.20 от Хартата на основните права в ЕС гласи: „Всички хора са равни пред закона“. Но, не и в България, в която законите не се отнасят до политици, магистрати, олигарси и местни феодали. 

„Европа категорично е най-свободният континент в световен мащаб и е на челно място в международните класации по отношение на свободата на словото“. 

Моля ви, прочетете отново последното изречение. Сега го сравнете с класацията на „Репортери без граници“ за 2017г., според която България е на 109-то място в света по свобода на словото!!! Нима в Европа има 108 държави? Какво е това? Катастрофа или разминаване?

Чл.51 (3) от Конституцията на Република България: „Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“. 

Аха, явно възрастните хора, които ровят по кофите за боклук и спят по пейките в парка, са под такава „особена държавна закрила“! Безспорното в случая е, че закрилата е „особена“. Разминаването е очевидно, сблъсъкът – също.

На сцената излиза Негово величество Бойко І и заявява: „Аз винаги си поставям отлична оценка“ (18.09.2017 при Хекимян). В същото време по данни на Евростат, над 2,5 милиона българи гладуват и не могат да си плащат ежемесечните сметки. Какво излиза, че за да се добави „+“ към „отличната самооценка“, мизерстващите българи трябва да станат 3 милиона, така ли?

Според Сотирчо Цацаров, този мега борец срещу Корупцията, положението ни било розово. 22-ма магистрати били обвинени, било създадено съвсем прясно, ново звено „Антикорупция“, КОНПИ щяла да се прероди в КПКОНПИ (комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) и прочие убавини ни очаквали. 

Обаче в доклад на организацията „Прозрачност без граници“ се сочи, че се влошаваме. Индикаторът за Корупция в България е 0,13%*, като специално са посочени депутатите, като основен фактор на загниване. *(За сравнение – същият индикатор за Дания – водачът в класaцията по липса на корупция, е 0.97%, а средната стойност за страните от ЕС е 0.52%).

Е, розовеем или посиняваме? 

Безкрайната спирала от разминавания ни спира дъха, а останали без дъх ставаме лесна плячка на надуваемите кукли. 

„Белгия си е град, бе човек!“ (черната Златка във VIP Brother).

Ивайло Зартов