Няма мама, няма тати, има тежки автомати

Не глупости като връщане на казармата, а въоръжаването се оказа истинският приоритет на правителството. Доволни са и ,,патриотичният български бизнес”, и САЩ, и Русия.
 
В края на социализма, през епохата на разведряването, държавите от Варшавския договор и НАТО тръгнаха да се разоръжават. 

Не повече ракети и танкове, а по-малко ще гарантират мира по света, рекоха лидерите на СССР и САЩ. Настъпи съкращаване на армиите. 

През епохата на демокрацията обаче започна въоръжаване. Особено в страна като България, която смени Големия брат и трябваше спешно да приведе войската си според новите стандарти.

Ако някой си е мислел, че с участието си в третото правителство на Бойко Борисов т.нар. патриоти ще върнат казармата, както многократно са обещавали, значи е от ония 80%, за които говори депутатът Иво Христов. Ако обаче е предполагал, че военните сделки ще бъдат първи приоритет на кабинета, значи е успял да напипа нещата. Доста армейски проекти бяха забатачени през годините и останаха за реализация. Няма съмнение, че ,,Борисов 3” е ударник в това направление.

За шестте месеца, откакто управлява, не доходи, заетост, борба с престъпността или екология са му първа грижа, а именно военните сделки.

Тези дни стана ясно,  че един проект, стартиран съмнително в края на предишното правителство на ГЕРБ, е получил ускорение. Варненската частна корабостроителница МТГ ,,Делфин“ бе одобрена от междуведомствена група да построи два многоцелеви патрулни бойни кораба. Цената е 820 млн. лв. Проектът не само спешно бе форсиран в края на миналия мандат, но конкурсът се оказа и с единствен участник – ,,Делфин“. Официално свидетелство няма, но и в медиите, и в доста браншови среди се говори, че корабостроителницата е свързана с най-популярния напоследък български бизнесмен – Кирил Домусчиев.

Официално той е клиент на завода чрез БМФ, а „Делфин” е един от спонсорите на футболен клуб „Лудогорец”.

 В последните години Кирил Домусчиев има доста поводи за радост. Снимка: сайт на футболен клуб „Лудогорец“

Има няколко любопитни момента около този проект. Първият е, че държавата си има собствено корабно военно предприятие, само на километър от ,,Делфин”  – ,,ТЕРЕМ Флотски арсенал”. Но се оказа, че единствено частният завод отговарял на условията да строи бойни кораби. Другият интересен факт е, че дълго време и военните, и доста политици, сред които самият Красимир Каракачанов, настояваха да не се харчат държавни пари за нови съдове. Искаха да се ремонтират старите белгийски корвети. Но както никой не може да се окъпе два пъти в една и съща река, така и мнението на политиците се мени.

Каракачанов е военен министър, чиракува при Бойко Борисов, цялото правителство в момента горещо подкрепя харченето на 820 млн. лв.

 Французите също искаха да строят бойни кораби у нас (на кадъра – корвета „Гоууинд“). Предстои да видим ще се реализира ли и това желание.

За сагата с ,,Грипен” и ,,Ф-16” се изписа доста. Няма да припомняме драмата, но ще отчетем факта, че новите бойни самолети се оказаха първа грижа както на президента Румен Радев, така и на правителството. Предстои купуване и на сухоземна техника. Трите проекта са общо за около 3.5 млрд. лв. Тези дни Каракачанов увери американския посланик Ерик Рубин, че България ще ги задвижи и трите, тоест няма проблем да се похарчат парите. Рубин пък му отвърна, че много иска България да заделя 2% от БВП за отбрана, тоест да удвои досегашния дял. Американците не се интересуват от парите ни за отбрана само в качеството на военен партньор. Но и търговски, разбира се. 

Проблемът е, че толкова много финикийски знаци няма откъде да се вземат изведнъж. Ще се търсят ударно в следващите няколко години, като през това време държавата ще обяснява на хората, че бюджетът отива за социална политика. 

Трябва да се отчете, че правителството дейно тъче на няколко стана. Каракачанов хем иска да купи нови самолети, хем наскоро рече, че следва да се ремонтират старите МИГ-ове. Тъй и Русия ще е доволна. На опашка за оръжейни сделки е и френският президент Макрон. Най-вероятно за него ще остане сухоземната техника, тоест покупка на танкове. В крайна сметка се оказва, че бедна България е твърде богата за въоръжаване.

,,Няма мама, няма тати, има тежки автомати”, се пееше в една стара мъжка песен от времената на българската казарма. Днес няма казарма, има обаче бойни кораби, самолети, танкове… 

А и автомати за едни брадати мъже се произвеждат отдавна.

 Красимир Каракачанов може щедро да говори алабализми за връщане на казармата, но истинските приоритети са други. Снимка: фейсбук профил на министъра на отбраната

 Калоян Тодоров, Baricada.org