В дни на размирни новини около един от символите на модерния футбол - богатия с арабски милиарди Манчестър Сити, 27 септември идва като подходяща дата да си припомним, че той, футболът, не винаги "беше такъв".
Днес половинвековен юбилей празнува Франческо Тоти - символ на вярност, белязан с печата на гениалност и оставил диря в играта като от динозавър. Той именно такъв и изглежда от позицията на днешните ценности в играта. Човек, който избра да играе само и единствено за любимия си отбор. И носеше емблемата му върху душата си, а не върху екипа.
Тоти е роден преди 50 години на днешния ден в Рим. И днес пак е в Рим. Никога не напусна Вечния град. Съдбата му можеше да е различна... всъщност, трудно щеше да е различна. Дори когато представителите на Лацио идват в дома му, за да говорят с родителите му за 13-годишното момче, което искат да вземат в тяхната школа.
Майката Фиорела се колебае, но никакви колебания няма, когато седмици по-късно Рома също проявява интерес към таланта. Това е отборът на сърцето на малкия. И на всеки в семейството му, освен дядото Франческо, който е заклет лациал. Някъде по това време идват и хора от Милан, а в края на 80-те това е отбор номер едно в Европа. "Няма шанс синът ми да играе извън Рим", казва таткото и тръшва вратата.
Можем да разнообразим романтиката с малко статистика. Тоти дебютира за първия тим на Рома на 28 март 1993 г., влизайки като резерва за последните минути в Бреша. Завърши кариерата си точно 8 827 дни по-късно - или 24 години и 2 месеца, ако искате, когато Рома би Дженоа с 3:2 на своя "Олимпико". Или - над 1 000 седмици...
От 1993-а до 2017-а играчът с №10 бе като Колизеума. Поглеждаш Рим и виждаш него. Гледаш Рома и виждаш Тоти.
Ето я и статистиката: Изигра 786 мача във всички турнири, над 600 от тях като капитан. Вкара 307 гола, даде 205 асистенции.
Спечели титлата през 2001 г., едва трета в историята на "вълците". Втори след Силвио Пиола във вечната ранглиста на реализаторите в Серия А с 250 гола в шампионата. Първи по попадения за един клуб.
Момчето Тоти расте в школата на Рома и подава топките в мачовете на първия отбор. Един от големите любимци на татко му е Агостино ди Бартоломей - десетката и капитан на тима, който печели титлата през 1983-а, а година по-късно губи финала в Купата на шампионите. Травмата от онзи мач никога няма да отмине за романистите - той е загубен на своя стадион "Олимпико" с дузпи от Ливърпул. Аго - както е наричан Ди Бартоломей от тифозите, е сърцето на тима. Предава щафетата на Джузепе Джанини, който пък е любимецът на Тоти.
Принца на Рим - това е Джанини. Десетка с дълги коси, с капитанската лента на ръката и магия в краката. Играе 15 години за Рома, носи ДНК-то на "кехлибареното и виненочервеното" в себе си. А на 28 март 1993-а Джанини вече е заменен и доглежда мача от скамейката, когато три минути преди края Вуядин Бошков пуска на терена 16-годишния Франческо. В онзи състав са Алдаир, Синиша Михайлович, Клаудио Каниджа...
На 16 декември същата година се сбъдва втората голяма мечта - първата е дебютът. Тоти играе за първи път редом с Джанини, след като двамата започват като титуляри за купата срещу Сампдория на "Олимпико".
"Спокойно момче, достатъчно добър си, ще се справиш", чува думите на идола си в съблекалнята. Факелът с римския огън е предаден - идва следващият велик номер 10, който да пренесе нишката на романизма от Ди Бартоломей, през Джанини - в новия век.
"Курва Суд" - Южната трибуна на римския стадион, обожава Принца на Рим. това е Джанини, все още. Елегантен, техничен, креативен, но и безмилостен към съперниците за каузата на Рома. Никой през онази 1993-а няма идея, че ще го замести футболист, който ще надмине и Ди Бартоломей, и Джанини.
Тези двамата, а след тях Тоти - това е директна генетична и духовна линия на приемственост - три поколения легендарни капитани, които си предават лидерската щафета под формата на номер 10 и статута на идоли на Рим. От края на 70-те години до 2017-а. Колко клуба на планетата, при всичките им титли, трофеи и мегазвезди, могат да се похвалят с над 40 години на такова лидерство от кумири, които са "свои"?
Тоти се превръща в световна звезда още на 20 години, а за града - идол и най-омразна фигура, едновременно. Лациалите, разбира се, го виждат като враг №1. Хулен и иронизиран от тях като повърхностен, неинтелигентен... Медиите също подхващат темата, защото в първите му сезони като играч - най-вече заради ужасно силния му римски диалект, в интервютата му почти нищо не се разбира.
Отговорът на Франческо е типичен: Издава през 2003-а книгата "Tutte le barzellette su Totti" ("Всички вицове/каламбури за Тоти"). Невероятна самоирония, като още в увода казва - няма вицове, всичко е истина. Шегува се със себе си, а след като книгата става огромен бестселър в Италия, се случват две неща.
Първо, той вече е виждан в съвсем друга светлина, защото самоиронията е висока форма на интелигентност. Второ - дарява всеки цент от приходите от милионния тираж на УНИЦЕФ. Още един жест, който променя имиджа му в очите на италианците.
Ето и два избрани вица от книгата:
---
"Чухте ли страшната трагедия? Библиотеката на Тоти изгоряла до основи и двете му книги били напълно унищожени. Тоти бил неутешим и плачел с глас:
- "Ужас! Още не бях приключил с оцветяването на втората..."
---
Тоти звъни на информация на жп гарата:
- "Ало, добро утро, бихте ли ми казали кога тръгва следващият влак за Милано?"
Служителката отговаря:
- "Един момент..."
Тоти:
- "О, благодаря много!" - и затваря телефона.
Римски хумор. Подбрани от Тоти със самия него в главната роля.
На терена нещата не подлежат на никаква ирония. Номер 10 от Рома е най-влиятелната фигура в Серия А, където е пълно със звезди. "Вълците" имат силни и по-посредствени сезони, но един играч не позволява нивото да падне. Капитанът. Този, за когото плакатите на "Курва Суд" бяха все по-разнообразни. Например: "Тоти не се коментира. Тоти се обича".
Той вече е новият Принц на Рим. Третият в наследствената верига след Аго ди Бартоломей и Бепе Джанини. Но Франческо става и Крал на Рим. И това прозвище получава.
Головете следват един след друг, пасовете, отиграванията, които се въртят със седмици по телевизионните предавания. През 2012-а "Гадзета дело спорт" изчисли, че е направил 996 отигравания с петичка в мачове от Серия А! Веднага тръгна лафът "Тоти - 1000 петички", а в интернет и днес могат да се намерят видеа, опитали да съберат всички тези шедьоври.
Някои от тях са голове, други - фамозни асистенции. Една остава незабравима - на финала на Евро 2000, когато неговият скрит пас с пета създаде головата атака за Италия срещу Франция. Тогава "петлите" обърнаха мача, но отиграването на Тоти не може да се забрави.
През 2006-а загради с кръгче още една мечта - стана световен шампион с "адзурите", а дузпата срещу Австралия в онзи кошмарен осминафинал, донесла победата в последните секунди, взриви страната. Франческо не даде топката на никого, погледна часовника на стадиона, който отброяваше секундите до края. Засили се и щеше да скъса мрежата. Самоувереност и нерви от стомана.
Шампион с Рома, световен първенец с Италия... Какво му липсва? Нищо.
"Реал Мадрид ме искаше три пъти. Веднъж се стигна до конкретна оферта, до последната цифра и за Рома, и по моите условия. Отказах. Списъкът на отборите, които идваха да ме искат от Рим, е поне една страница. Барселона, Манчестър Юнайтед, Челси, Байерн...
Имаше само един случай, в който за секунда-две си помислих, че мога да напусна. Милан даде оферта, а аз винаги съм искал да играя един сезон до Паоло Малдини. Но - не, нямаше как да си тръгна от дома ми."
Думите са от последното му интервю като професионален футболист през май 2017 г. Защо да си тръгва, когато в Рим има всичко и спечели всичко важно?
Вкара 11 гола в дербитата с Лацио (рекорд), а след някои от тях си направи тежки майтапи с вечния съперник. Селфито след попадението за 2:2 пред сектора с полудели романисти - това е култов момент в италианския футбол. И при все това, когато се отказа преди 9 години, Северната трибуна с лациалите издигна плакат:
"Враговете за цял живот поздравяват Франческо Тоти!". Подписано от Gli Irriducibili - най-крайната групировка с ултраси на Лацио. По-голямо признание няма как да има.
И днес, а мина почти десетилетие откакто свали фланелката за последен път, почти на всеки мач откъм Южния сектор може да се чуе:
"Che anno è, che giorno è...
questa è la nostalgia di dirti 'C'è solo un Capitano'.
Passa il tempo, cambiano le facce,
ma il tuo nome resta scritto nel nostro cuore."
Преводът:
"Коя година сме, кой ден сме...,
това е носталгия, но ще ти кажа - "Има само един Капитан",
Времето минава, лицата се сменят,
но твоето име остава запечатано в нашето сърце."
Такива са те, римляните. Романтични, носталгични. И умеят да разпознават безрезервната и безусловна любов.
Тоти стана директор в Рома след края на футболната му кариера. И тогава за първи път дойде разочарование. Случи се нещо немислимо - той напусна мястото, което отказваше да напусне 24 години. Недоволен от начина на управление от тогавашните американски собственици, Франческо излезе през парадната врата, създавайки национални вълнения и новини.
На 17 юни 2019 г. свика пресконференция в сградата на италианския олимпийски комитет, която разтърси из основи Рома и италианския футбол. Вместо в клубната база в Тригория, Тоти избра "неутрална територия", за да обяви официалната си оставка като директор на Рома и да прекъсне 30-годишната си връзка с клуба.
Пред стотици журналисти "Принца на Рим" говори с огромно разочарование срещу тогавашния американски президент на клуба Джеймс Палота и неговия съветник Франко Балдини.
Разкрива как е използван просто като "параван", като лице на клуба, но без никакво мнение и глас. "Изключваха ме от всяко решение. Те знаеха моето желание да помагам, но ме държaха далеч от всичко. Бях просто марка, за да успокояват феновете при недоволство", споделя на пресконференцията. Стига и по-далеч. Говори за "план за "де-романизация" на клуба.
"Откакто американците дойдоха, тяхната фикс идея е да премахнат римляните от Рома. Искаха да изтрият нашето влияние и накрая успяха - първо с мен, а след това и с Даниеле Де Роси."
Халфът, който е от същата порода на римлянин до мозъка на костите, е принуден да си тръгне и отива в Бока Хуниорс.
Тоти не спестява нищо никому. Обяснява как клубът се управлява дистанционно от САЩ и Лондон, през Skype срещи.
"Ако аз бях президент на Рома и имах двама шампиони като Тоти и Де Роси в клуба, щях да им дам цялата власт от уважение. В Рим обаче всичко се решаваше по Skype от хора, които дори не стъпват тук. Това не мога да го приема и никога няма да го приема.
Да напусна Рома за мен е като да умра. Беше ми много по-лесно, когато спрях да играя, отколкото днес, когато съм принуден да си тръгна от моя дом по този начин."
Днес Франческо отново ходи на мачовете на Рома, но като фен.
Появява се с новата жена в живота му, след като преди 4 години се раздели с модела Илари Блази. С нея живяха заедно 17 години и имат три деца.
Всяка поява на трибуните е съпроводена с мощни аплодисменти от централната трибуна, а откъм Юга се чува познатия рефрен:
"Един капитан - има само един капитан!"
И после песничката, в която носталгията е твърде много. Но на място.
Защото породата на Тоти е на изчезване не само във футбола.
И малкото екземпляри от нея заслужават да им свалим шапка.
Динко Гоцев, Corner.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар