Зима

Зима
Пролет

2 ноември 2017 г.

Четем..., ама статуси онлайн

Надали идва вече като изненада статистиката, че българинът не е сред най-четящите европейци.
 
Полемиката доколко той е жаден за книги и доколко всъщност може да си ги позволи след като отдели от бюджета си средства за продукти „от първа необходимост“, продължава от години. 

Дали обаче това оправдава човека да лентяйства културно? Разбира се, не можем да бъдем сигурни.

Цели 68% от нас си признават, че не са заделили и стотинка от семейния бюджет за литературно произведение през миналата година, става ясно от статистиката. Колко от останалите се срамуват да обявят, че не са стъпвали в книжарница, няма как да знаем. Показателен е обаче фактът, че българинът харчи едва по 37 лв. годишно за книги, вестници и списания.

Този проблем обаче има още един пласт – защо българинът да бърка в джоба си, като може да си намери същия продукт безплатно онлайн. Пиратството е черна дупка във всички сфери на изкуството у нас, а сайтове като „Читанка“ са първи приятели на начетения човек, отказал да върне инвестицията на авторите, които го развличат. Неколцина „каръци“ все пак си заплащат за удоволствието да „разлистват“ книга онлайн. Смята се въпреки това, че търговията с електронни издания представлява между 0,3 и 0,5 процента от бизнеса.

Българинът може да не чете произведения на изкуството или науката, но пък затова редовно превърта статусите във Фейсбук - над 50% от нас следят изкъсо събитията в социалните мрежи. Дали мишката е изяла книжката, сами можете да прецените. Несъмнено е разочароваща тенденцията, че предпочитаме да се вманиачаваме в злободневните тревоги на приятелите ни онлайн, вместо да избягаме от сивото ежедневие, от което така се оплакваме. Макар книгата да ни предоставя именно такъв авариен изход от тревогите ни. Уви.

Аудиторията на нечетящите българи се формира предимно от непривилигированите и уязвими групи на населението в по-малките села и градове, както и от по-възрастни, по-необразовани с ниски доходи, работещи неквалифициран труд, посочва друго изследване. Наистина няма как да се сърдим на баба и дядо от село Чирен, че не си купуват книги или не отскачат редовно до библиотеката, ако има изобщо такава. Това имайки предвид ниските пенсии, недоброто зрение и т.н. И все пак те са една малка част от въпросната аудитория, която просто е решила, че си знае всичко и няма нужда от книжен внос в мозъка си.

Четенето се нарежда на трето място по любимо занимание на народа. На пиедестал, разбира се, е гледането на телевизия, което все пак правим основно за фон. Чатенето и „скролването“ на статуси в мрежите съвсем не е така неангажиращо. 


И все пак, може би трябва да сме донякъде облекчени, че българинът все пак може да чете.


Гергана Николова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар