Едното е хамалогия, а другото укрепва характера

Престъпниците възпитавали престъпници. А училището какво прави с децата? Да, и то така – нищо...
 
„Какво гледаш? - Нищо!“ 

Картинка с реклама на най-големия сайт за видео за пораснали с „нищо“. И така, всички гледат нищо. 

Дори и този, който гледаше съученичките си, които пикаят, а може би и друго. И той гледал „нищото“. Но това нищо му харесвало, защото и той нямал за какво да се бори и живее. В семейството си имал „нищо“, в живота си „нищо“, в училище пак получил от същото. 

И пак стигнахме до проблема с генетиката и материала. И двете били калпави. 

Престъпниците възпитавали престъпници. А училището какво прави с децата? Да, и то така – нищо. Или прави престъпници, или воайори или двойкаджии. Тук-там се появи някой отличник, дето го показваме по олимпиадите като панаирджийска мечка. И викаме – браво, образованието ни се образува, вече го има. 

Ама го няма. Защото показателни са онези 4-5 хиляди деца, които стават престъпници, а не онези, които стават отличници. Защото с отлични всеки може да се справи. Нека видим какво правят с проблемните деца? Дали им обръщат внимание? Или те са им безинтересни? Защото, с извинение, но училищната ни система е малко като онанирането и секса – едното е хамалогия, а другото укрепва характера. 

И общо взето, всички са решили да укрепват характера, за да не се напъват с хамалогията и да променят някого. Някой, който е изцеден от семейството си. С тези деца никой не иска да се занимава. По-лесно е с онези, които просто трябва да се докоснат, погалят, а те сами да свършат останалата работа. 

Та цялото ни образование е такова образуване. И като че ли всички свикнахме с тоя материал - разваления и леко пресечен, от който нищо не става. И се започва едно писане на стратегии и предложения, а учителите вече толкова грохват и се състаряват, че след 10 години училището ще произвежда още повече бандити и още по-малко отличници. Защото семействата ще предоставят оня пресечения материал в ръцете на даскалите и ще искат от тях да им върнат нещо читаво. 

Е, няма как да стане. Ще продължаваме да избягваме хамалогията, докато се клатим напред-назад в очакване, че ще видим нещо различно в скритата камера в тоалетната от една ученичка със свалени гащи, а зад нея момче с няколко регистрации в МВР, които се блъскат повече, отколкото системата се блъска за тях, прикрита зад поредната стратегия, проектозакон и приумица. 

Заровена под черно-белите учебници, все по-цветните момчета, проблемът с тежките чанти и леките маниери. Поглеждаща плахо през поредната нова дограма, поставена от поредния нов кмет. Подпряна леко на новата надраскана мазилка на школото, по-надраскана от черната дъска и по-чиста от досието на поредния арестуван осмокласник.

Боян Димитров, "Монитор"