Анна Политковска, която беше убита на 7 октомври 2006 г., не беше съвсем журналист, а по-скоро медиен проект.
Тя имаше средни журналистически и не толкова високи художествени способности, но беше много амбициозна и дълги години търсеше своя път за удовлетворяването на тези амбиции.
Докато не откри Борис Березовски. Техните интереси относно Чечения съвпаднаха. Политковска искаше слава и пари, а на Березовски му трябваше "говореща глава", която озвучаваше ужасите на чеченската война - отлични предпоставки за създаването на един хармоничен съюз. Помогна й още една черта на характера - нейната истеричност.
Главната цел беше постигната. Проектът, наречен "Анна Политковска" заработи, като часовник. Всички разбраха, че тя не взема скъпо, но работи добросъвестно. Защото като жена Политковска едва ли можеше да заинтересува Березовски, но той охотно я споделяше с всички желаещи - Аслан Масхадов, Руслан Аушев...
Вниманието на целия свят към Чечения бързо се прехвърли на Политковска. Беше направен безгрешен ход.
Чечения в последните десет години беше златно дъно за правозащитниците. За защита правата на чеченските бежанци различни хуманитарни фондове ежегодно отделяха огромни пари. И Политковска се оказа в нужното време на нужното място, разбира се, не без помощта на своя покровител.
Яхвайки правозащитното "конче", макар за пред очи следваше да пише и за проблемите на другите бежанци, които в Русия не бяха малко, но г-жа Политковска сякаш ослепя за тях.
Нещастните хора, които бягаха от зоните на етническите конфликти в бившия Съветски съюз, оказали се в Русия, се натъкваха на железобетонна стена: "Вие не сте чеченци! Тогава гладувайте и умирайте!"
В Чечения се бяха събрали повече правозащитници отколкото бяха чеченците. За никого не е тайна, че тази правозащитна дейност е много печеливш бизнес.
По това време Политковска се беше научила вече да работи с лактите. Западните фондове не знаеха, че тя беше уволнена от вестник за професионална непригодност, но на Березовски му беше необходима точно тази дама.
Бизнесът с чуждото страдание се оказа за Политковска златна мина. Една от главните радости на правозащитната дейност са всевъзможните международни премии. Когато става въпрос не за човешката мъка, а за собствения портфейл, Политковска пуска в ход своята женска истеричност. Историята, когато тя получи една от тези премии, красноречиво е описана в скандалната книга на Андрей Малгин "Съветникът на президента".
Тя пристигнала в Берлин, за да получи премията "Валтер Гамнюс". За гражданска смелост... Дошла във фонда и и́ връчили 30 хиляди евро...
Между Германия и Русия има съглашение да няма двойно данъчно облагане. Акуратните германци я попитали къде желае да плати данъка. "А къде е по-нисък?" - естествено се интересувала Политковска. Отговорили й: "Колко е у вас, в Русия, не знаем, но у нас е 40%!" Посъветвали я да плати в Русия... Тя се съгласила, но нямала намерение да съобщава на никого за получените пари... Чиновниците казали "добре" и записали този факт, за да го съобщят на руските данъчни органи. И дамата започнала да крещи... че получила премията, защото с пот на лицето се борела с тоталитаризма в Русия, а германските бюрократи я лишавали от лъвския дял от премията и направо я изпращали в руската тоталитарна държава, а след това с тези пари руското правителство щяло строи затвори за дисиденти... И все в тоя дух.
По времето на едно пътуване в самолета Политковска повръщала и от това направила от мухата слон, като разправяла, че специалните служби я отровили, за да не долети до Кавказ...
Нежеланието й като правозащитник да дели с тоталитарната държава е разбираемо, но защо, не плати данъка в Германия, в страната, която я награди?
С този прост жест би съхранила лицето си и изразила благодарност към наивните германци, които я бяха взели за чиста монета. Но такава е правозащитничката Политковска - да дели не е нейното верую. Правозащитник, който не спазва правото на закона!
Премиите не се дават на правозащитниците да си купуват автомобили и брилянти, а за защита правата на човека. Ако награденият вземе парите за себе си и откаже да плати данъка, той дискредитира не само себе си, но и самата идея за защита правата на човека. Но кой можеше да обясни този прост принцип на Политковска?
Политковска - американска гражданка
Според общото право в САЩ лица, родени там, обикновено при раждането си получават американско гражданство. Това правило е ратифицирано в закон от април 1866 г. и е в сила и днес.
След убийството на Политковска Буш изрази съболезнования на семейството и приятелите и́ и напомни, че тя е родена в САЩ в семейството на съветски дипломати и че винаги "много се тревожела за своята страна". Буш призова Русия да проведе задълбочено разследване, за да бъдат наказани убийците и́.
Авансът за убийството - 150 хиляди долара
Поръчката да "поработи по Политковска" била предадена на чеченския "авторитет" Лом-Али Гайтукаев от Ахмед Закаев, по поръчение на Березовски.
По данни на разследването през юни 2006 г. от чужбина в Москва долетял Гайтукаев; той се срещнал в столицата с познатия си началник на четвърти отдел в Оперативно-издирвателното управление в ГУВД Дмитрий Павлюченков, който по молба на криминалния лидер и преди това извършвал наблюдение на различни хора. Гайтукаев, според разследването, съобщил, че се срещал в чужбина с Ахмед Закаев, от когото получил много изгодна поръчка "да поработи по Политковска", като Закаев се позовал на желанието на Борис Березовски.
Павлюченков поставил външно наблюдение на автомобила на Политковска и на дома и́. Но тя не се появила там три дни. Оказало се, че е в Лондон, където се срещнала със Закаев, Березовски и екссътрудника на ФСБ Александър Литвиненко.
Свидетели разказват, че между тях избухнал конфликт. Веднага след като се върнала в Москва, Политковска отново била поставена под наблюдение от служители на ОПУ. Павлюченков ги контролирал и докладвал резултатите на Гайтукаев. Като аванс той дал на Павлюченков 150 хиляди долара.
През август 2006 г. Гайтукаев бил задържан в Москва с обвинението, че е организирал покушението срещу бизнесмен в Украйна.
По данни на специалните служби цялата организационна работа по отстраняването на Политковска "авторитетът" възложил на Сергей Хаджикурбанов.
На 7 октомври 2006 г. Политковска беше застреляна във входа на дома си на улица "Лесная". Според следствието изпълнителят на убийството бил Рустан Махмудов, който я застрелял с пистолет, получен от Павлюченков.
Следственият комитет проучил показанията на обвиняемите и оперативната информация за участието на Березовски и Закаев в убийството.
Закаев възложил на Гайтукаев да организира убийството в началото на октомври, тъй като на 7-о число е роден Владимир Путин. Ако убийството бъде извършено на тази дата, "поръчителят" обещал отделен паричен бонус.
Един немаловажен факт. По времето на терористичния акт на "Дубровка", по времето на спектакъла "Норд Ост", Политковска била на другата страна на барикадата. В статиите си тя била на страната на онези, които похитиха заложниците.
Във вологодската колония починал осъденият по делото за убийството на Анна Политковска Гайтукаев. Неговият племенник предполага, че починал от болест, но тя могла да бъде провокирана от изтезанията.
Ахмед Закаев
Закаев е "бригаден генерал" в самопровъзгласената Чеченска република Ичкерия - ЧРИ, министър на културата и вицепремиер в ЧРИ, министър на външните работи. От началото на втората чеченска война е полеви командир на незаконни въоръжени формирования в ЧРИ. През ноември 2007 г. част от чеченската емиграция го обявява за "премиер" на несъществуващата ЧРИ. През 2001 г. Генералната прокуратура на Русия го обявява за международно издирване по обвинение в тероризъм, организиране на убийства на мирно население и служители на правозащитни органи.
Великобритания предоставя на Закаев политическо убежище. Европарламентът също се застъпва за него.
Закаев отстоява идеята за независимост на Чечения.
Според някои данни Закаев и Мовлади Удугов имали агентурни връзки по "петата линия" с КГБ в Съветския съюз.
Русия днес го обвини, че е създал терористична група в рамките на ВСУ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар