Поредното пропагандно участие на Румяна Коларова в БНТ предизвика лятна гръмотевична буря в мрежите.
„Клявка”, „пачавра” и „вещица” бяха най-честите определения за нея в коментарите. Със сигурност пишещите са влагали в тези хули искреното си възмущение от Коларова, която наистина каканижеше първосигнална и некадърна либералистична пропаганда. „Некадърна”, защото все пак може по-интелигентно да се пропагандира дори либерастията. Но те толкова могат. Тези бивши пропагандисти на научния комунизъм, сега политолози и социолози. Те и преди бяха бездарни, сега още повече, понеже и остаряват.
Да ги засипваш с обидни думи, каквито те безспорно заслужават, е разбираемо. Защото ти е писнало от такива досадници във всяко студио всяка събота и неделя. И ти си човек, и ти реагираш на тормоза, който ти налагат държавната БНТ и също издържаните от нас, уж частни БиТиВи и Нова. Но само да констатираш факта, че такива като Коларова са неприятни за гледане и слушане не е достатъчно. Не е анализ. А анализ е нужен, за да разберем защо се случва това, което ни дразни. Откога. И чрез кого.
„Овладейте пресата!”, нарежда Ротшилд още през втората половина на 19 ти век на своите ционистки магнати. И те я овладяха. До днес. Но защото ние проспахме подаряването на Ефир 2 и Трета програма преди 20-25 години. Защо не изисквахме медията, която издържаме от джоба си – БНТ да е пробългарска, а не антибългарска? Веднага изпреварвам нетърпеливите тролове с техния дежурен въпрос: „А ти какво направи по въпроса?” с отговора: „Каквото трябваше”. И бях супермалцинство сред мнозинство от сеирджии - „Я да те видим и теб, кога ще ти отрежат главата...”. Стар нашенски синдром. Точно той позволява по студията да дефилират мушмороци – пропагандисти на провалящия се либерализъм. Защото сеирджията не се бие с тях, а ги гледа и обсъжда на дивана. А сеирджиите винаги са повече от бойците. Затова са повече и констатациите, вместо анализите при „говорещите глави” в телевизии и мрежи. Разговорите са тип „лелите пред блока”. Лелите одумват, възмущават се, клюкарстват и констатират. Но не анализират. Синдромът на „лелите пред блока” е тотален. Обхванал е политици, политолози, всичколози и мисирководещи. Няма анализ, няма обобщение на фактите и оформен извод. Типичният пример за антианализ са участията на Буруджиева – другият дежурен пропагандист. Тя започва и завършва с възклицания, любими на „лелите пред блока” – „Ама как може такива неща!...Чудя се какво се случва, каква е тази политика...”
Не, драга професорке! Когато си хабилитиран преподавател и то по политология и си в тв студио за коментар на актуалната ситуация, не се чудиш, не се маеш, не цъкаш с език като съседката от първия етаж и не надприказваш събеседника, кудкудякайки върху него нонстоп. Правиш АНАЛИЗ! Което изисква: стегнато обобщение на фактите – ОБЕКТИВНО, не пристрастно, извеждане на извод – не истеричен, а балансиран и умение да представиш на зрителя и слушателя стегнато, разбираемо и аргументирано заключение. Ако събеседникът е на друга позиция, правиш така, че той да изясни и аргументира максимално позицията си, за да покажеш дали твоите аргументи са по-силни. Ако не са, казваш като Сократ: „Аз знам, че нищо не знам”, а не врякаш като разтревожена от ловно куче патица.
Знам, че тук ще кажете: „Е, ти се размечта...” Защо? Невъзможно ли изглежда? Възможно е! Нужно е! Редно е именно така да бъде! Стига овче примирение с ниското ниво, с некадърността, с плазмодийните прояви на интелигенцията (почти цялата)! По-високо билото, майстори! – беше казал Селинджър в заглавие на един свой разказ.
Като казвам „интелигенция”, трябва да знаем, че тя най-бързо се корумпира душевно и материално (разбира се, винаги има изключения, които потвърждават правилото). Тя най-пъргаво се присламчва към силните на деня и после като пише мемоари, се оправдава: „Такова беше времето”. Не, времето винаги е едно и също, човешката душа винаги е една и съща, властта винаги е една и съща... И отговорността тъкмо на интелигенцията винаги е една и съща – първенствуваща. Защото народът трябва да бъде воден, насочван, вдъхновяван. И това е дългът на интелигенцията, на елита. Уви, след 460 години (не са 500!) ликвидация на държавността, аристокрацията и средната класа, след Освобождението този елит трябва да се формира на голо поле. И няма причини да очакваме чудеса. Започва състезанието по лактаджийство – кой кого ще избута. Започва тарикатеенето на дребно, махленските сметки прецакването на колегата. Такъв елит изграждаме, уви, още отначало на новата ни държава. Какво е например обединяването на плеяда водещи историци като Златарски, Мутафчиев и пр. срещу най-образования през епохата наш историк, доктор на историческите науки в Берлинския университет в 90-те години на 19 век Ганчо Ценов? Запушват му устата, прогонват го от България само защото им разваля тъпата пропаганда – да насаждат лъжливата теза за малката орда тюрко-алтайци, които се претопили в славянското море. Попречва им да наричат „ханове” владетелите на българите, при положение, че няма нито един документ, който ги нарича така, при положение, че Тервел е кесар и това го пише на печата му, запазен до днес. Но си го „ханосват” и досега. Ценов доказва, че сме същите, които сме живели от хилядолетия по тези земи, не сме някакви неясни пришълци. Че сме основа на културата, вярата и писмеността на стотици милиони европейци днес. Защо водещите интелектуалци тогава са приели лъжата? Защото ако я отхвърлят, ще застанат срещу панславизма, а той тогава е бил като евроатлантизма днес. Не го поддържаш – няма кариера, облаги и командировки в чужбина. И истината става излишна. Не я и прелистваш дори. Прилагам личен спомен №1 от 90-те години. В Созопол се засичаме с Божидар Димитров. Той ме вижда с книга в ръка и пита: „Я, я, какво четеш?” Показвам – оригинално издание на книга на Ганчо Ценов от 1910 г. „Абе, мани го тоя лудия!” реагира Божидар на секундата. Обяснявам десет минути, защо не е луд и защо си струва да го познаваме в учебниците. „Ти знаеш ли, че май трябва да го прочета...” приключи разговора видният, известен на цял народ историк с титла и прекрасна кариера. Ето това е нашата интелигенция. Мани го тоя! Ама не съм го чел. Така ги караха писателите от СБП да заклеймяват Солженицин на сляпо през 1974-та година.
А през 1915 г. интелигенцията ни се издънва космически. Уж пише някакво отворено писмо до Фердинанд да не се включва на страната на Централните сили срещу освободителката ни Русия, но всичко е на ужким. Няма обработка на общественото мнение, няма истинско въздействие върху политическия елит, няма международна дейност, която да окаже влияние на фаталното решение да нарушим неутралитета, срещу който щяхме да имаме Източна Тракия, Егейското крайбрежие и тази част от Македония, населена наистина с българи (защото не цялата е била). Така се прегръщаме с тия, които не ни смятат за хора – германци и австрийци (че и княз си взехме от тях). Основните фигури в писмото – Иван Вазов и д-р Кръстев бързо се преобръщат и запяват „Ура! На нож!” Долу тия мръсни съюзници–разбойници. Ще ги размажем. И така ги размазахме, че до скоро плащахме репарации на Гърция, а още им даваме безплатно и водите на три реки. Фердинанд и Савов вече са ни треснали една национална катастрофа с дата 16 юни 1913 г. За един ден ни обръщат от героите при Одрин в злодеите на Балканите. Антиквар съм, букинист съм от десетилетия, ровил съм се в източници, за които казионните членове на БАН при соца не бяха чували – но не съм прочел досега да е имало мощно антифердинандово интелигентско движение, което да предизвика това, което е било редно – абдикация и съд над одиозната фигура на ЛГТБ „царя” за тежкия удар срещу България, нанесен с акта от 18 юни, 1913 г. Абдикация и съд още тогава са били нужни - през 1913 г. след унизителния Букурещки договор и загубата на отвоюваните с кръв земи. Няма реакция на елита и през 1918 г. когато се вижда резултата от кретенизма на тогавашната власт. На безумието, че само преди две-три години си превземал героично Одрин и си отвоювал Тракия и егейското крайбрежие от вековните ни потисници с чалмите, а сега се биеш рамо до рамо с тях срещу освободителите ни. Що за интелигенция, що за елит приема това спокойно и не организира съпротива? И накрая, седмица след капитулацията ни, изпраща с бяла кърпа в ръка царя-гей и то със заграбеното злато и скъпоценности като награда за националните катастрофи, които ни натресе. Вместо да го разходи по центъра с табела на шията „Аз убих България”.
И днес пак професори, начело с още един соцзапъртък, отгледан при комунизма и плюещ в кладенеца, от който са го поили – Стоянович, лобираха и докараха останките на същия Фердинанд с държавни почести да бъдел погребан тук – в страната, която съсипа. Спонсорираха и издадоха тежък том на същия Стоянович с възхвала на Фердинанд. Трябва наистина да мразиш народа си, за да славославиш гробокопача му.
Не се изненадвайте, че точно партийната номенклатура на соца и нейните деца днес са първи евроатлантици и либералстващи пропагандисти. Те мразеха народа си. Червената буржоазия, както наричаше народът БКП върхушката и подопечната й интелигенция, още от 70-те години се смяташе за нещо повече от собствения си народ, презираше го и се виждаше като звезди и богаташи западен тип. Класически е примерът с Георги Марков. Сценарист на „На всеки километър”, член на ловната дружинка на Живков, галеник на властта, подкарал невиждано дотогава БМВ кабрио още шейсетте години по улиците на София. Обаче мисли, че е недооценен. „Репресиран” е човекът. Ех, ако беше на Запад, щеше да е Хемингуей! Е, отива на Запад и там го слагат на мястото му – да пише пропагандни частушки. Пропагандист у нас, пропагандист и там. Накрая през сълзи изповядва в писмо до колегата си Димитър Бочев колко се е излъгал, как там било същото като у нас, но по-перфидно. Е, става му ясно, че не е Хемингуей, но чак като получи шамара на реалността. Дотогава плува в блатото на собствената си измислица. Измислицата е основна храна за продажната ни интелигенция: „При социализма нямаше какво да ядем. Забраняваха всичко, имаше цензура”. А защо не се появиха цензурирани шедьоври след това? Защото нямаше такива. Защото тия, които се писаха дисиденти през 1989 г. просто смятаха, че не са оценени, че заслужават повече – повече пари, власт, привилегии и звездно присъствие. Макар че всъщност Живков ги глезеше както никой държавник не глези културтрегери, писатели и поети, при това - повечето бездарни.
Тук прилагам личен спомен №2. В средата на 80-те години при поредното си търсене на квартира, бях насочен от познати да отида в писателския блок в кв. Изток. Там давали цяла портиерска гарсониера с топла вода срещу миене на стълбищата. Вече бях изкарал един такъв бартер, но в пететажна кооперация на „Оборище” срещу таванска стая. Всеки ден хвърчах с кофата по стълбите, но пък наем не плащах. Тук обаче предлагаха не таван без тоалетна и топла вода, а цяла приземна гарсониерка с баня. Невиждан лукс! Отивам на среща с домоуправителката – другарката Христозова, съпруга на другаря Христозов, партиен поет и номенклатурчик. Христозова с кожа на врата само ме погледна и ме отряза. Те търсели семейство – жената да мие по цял ден етажите, а мъжът да поддържа асансьорите – два на брой и други работи. А не някакъв пичлигар като мен, който няма вид на римски роб. Това беше голям 13 етажен блок с огромни апартаменти. Тук живееше и семейството на Марко Ганчев – автор на хумористични частушки, който през 1989 г. се изписа дисидент. Румяна Узунова правеше интервюта по „Свободна Европа” с него. Той явно беше „репресиран” с този огромен апартамент да се мъчи в него. Румяна интервюираше и други помазани от властта на Живков литератори като произведената като велика поетеса (без основание) Блага Димитрова или неизвестния с нищо, но лансиран от лукановците „социолог”, завършил суворовско училище Петко Симеонов. Философският факултет беше ядрото на „Екогласност”, Клуба за гласност и преустройство и на бъдещото СДС. Училите и преподавали „Научен комунизъм” първи от интелигенцията се заявиха като „дисиденти”. Първият митинг на 18 ноември на пл. „Св. Александър Невски”, свикан от Анжел Вагенщайн, Желю Желев и други специалисти по научен комунизъм беше свикан в подкрепа на пленума на ЦК на БКП от Десети ноември - така пишеше в листовката – призив.
Имах съдбата да присъствам на трибуната, благосклонно допуснат като млад поет от неформалния „Литературен кръг 39” и автор на серия от статии в „Свободна Европа” за слабите точки на Конституцията на НРБ – бях открил, че в нея няма текст как се освобождава председателя на Държавния съвет. Той беше посмъртен. Това мое откритие го чуха и разбраха стотици хиляди българи. А конституция тогава не можеше да се намери в книжарницата, беше апокриф. Титулованите философи, литератори и академични фигури или не бяха открили текста или ги беше страх да споделят публично този фрапиращ факт (ако само го откриеш вкъщи, без да го огласиш, нищо не правиш).
На този митинг видях с очите си как Желю, Петко Симеонов, Берон и други вождове на новата вълна изгониха единствения истински дисидент на комунистическата върхушка – Илия Минев и не го допуснаха да говори. Това вече показваше, че партийната номенклатура просто се разделяше на две и разиграваше „опозиция” срещу себе си. Опозиция от същата тази интелигенция, която живееше в огромни апартаменти, осигурени от лошия Живков, ходеше в почивните станции, осигурени пак от него и която побърза да го обяви за диктатор, когато КГБ и ЦРУ в синхрон, го свалиха. Е, аз им миех стълбищата на интелигентстващите нагаждачи, но не смятам, че Живков е диктатор. И няма да похваля днешния колониален режим, защото във веригите, които изнасят по 7 млрд евро печалба на година от нас, имало няколко вида съмнително по качество масло. Въпреки временни заблуди, просто съм стигнал до истината за колониалното ни иго и не се страхувам да я споделям. Смятам, че е мой дълг.
Не е странно това, че синовете на членовете на ЦК – Дайнов, Кръстев, Кюранов и пр. станаха първи соросоиди и „врагове” на страната, в която завършваха висше – Русия. Те не си представят да не са „отгоре”. При тях няма идеи и принципи. В никакъв евроатлантизъм не вярват коларовките. Както не вярваха и в социализма за разлика от идеалистите, намачкани и отхвърлени след 10 ноември точно от тях.
Темата с „цивилизационния избор” винаги е прилагана подло от интелигентстващите продажници. Хищникът Запад, който оглозга Източна Европа и Русия след предателството на Горбачов и Елцин, е добрият избор за нагаждачите от елита, защото изглежда по-силен в момента (но не е и това ще се види скоро) и защото им подхвърля трохи, докато ни ограбва. А Русия е лоша, защото така пише в „Ню Йорк Таймс”.
Да, ние винаги сме били в геополитическа орбита. Но разликата с днешната ни колонизация е, че при СССР, огромната съветска страна май беше наша колония и получавахме от нея и суровини, и индустриална база, и военна техника като за три държави, а сега сме ограбвани до шушка от компаниите на днешните ни „партньори”. Но нагаждаческата и бездарна интелигенция се радва аборигенски, че има повече от един вид масло и от два вида сирене, които не са истинска натурална храна всъщност, а палмово масло с канцерогенни консерванти .
Да, наистина е нужен анализ на социализма 1949-1989 г. и мутрокапитализма 1989-2026 г. Но истински анализ, не тъпа пропаганда. Можем да го направим, само ако пробием и победим продажната и бездарна част от интелектуалния елит („Бездарието е фашизъм” Л. Левчев) тъй както руснаците победиха бездарния и фашизиран Запад преди 80 години, както ще го победят и сега – защото той е същият. Но ще успеем, ако се сплотим и действаме, не само говорим против лъжата и нейния баща. Ако намерим пътя и живота в истината. Учат ли истината, а не лъжата в учебниците си, тогава децата и внуците ни ще са свободни.
Румяна Коларова
Няма коментари:
Публикуване на коментар