Единодушното преизбиране на Бойко Борисов и като председател на ГЕРБ на 4-то отчетно изборно национално събрание на партията, предизвика сравнения с Тодор Живков.
Не за първи път Борисов, който е бил охрана на Тодор Живков, е оприличаван на него. 4-то отчетно изборно събрание на ГЕРБ е показало, че може да се управлява без визия и без стратегия, а само чрез конюнктурни действия, чрез имитации и симулации и пиар. Не че изборът не бе очакван и предвидим.
Ето и някои от реакциите:
"Дори при Хитлер не е имало подобно единодушие", това заяви на страницата си във фейсбук политологът Евгений Данов по повод единодушното преизбиране на Бойко Борисов за председател на ГЕРБ.
"Остават само 6 седмици до началото на Председателството. Колко ли още уволнени журналисти, смачкани бизнеси, повдигнати обвинения и запушени усти ни предстои да видим? Май това е само началото. А може би накрая ще подкарат хората, работещи в близост до НДК, на спонтанна манифестация в подкрепа на Вожда и Учителя: "Винаги верни на Бойко! Води ни, Партийо любима! На всенароден труд за превръщане на Приоритетите във високи трудови постижения!", коментира още Дайнов.
Тия работи сме ги гледали още по черно-белите телевизори, допълни той.
Дайнов коментира и пасаж от декларацията на ГЕРБ , а именно "председателят на БСП предизвиква извънредни и революционни ситуации. "Революциони ситуации? Шубето е голям страх...", заявява той.
Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев коментира иронично, че Борисов е бил на косъм да бъде преизбран.
"Ако бях на мястото на Корнелия (Боже, опази!), щях да поздравя Борисов за единодушното му преизбиране. На косъм беше."
Специалистът по сигурността Николай Слатински пък коментира, че вчерашният ден ни показа, че една голяма група хора страда от неизлечима илюзия, че може да се управлява без визия и без стратегия, а само чрез конюнктурни действия, чрез имитации и симулации съвременен мениджмънт, чрез отиграване на ситуации, чрез пиар и пропаганда, чрез шамански екзалтации, популистки заклинания, откъсване от реалността и живеене в паралелна реалност, нарцисизъм по отношение на себе си, чувство на страх като в обсадена крепост по отношение на опонентите и надсмиване, граничещо с презрение към всички останали („останали” в смисъл на други и „останали” в смисъл на останали засега в България).
"Но понеже не играем по правилата, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм абсолютно сред малцинството спрямо мнозинството, което ги избира (не знам дали вече не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз приемам, че те ще ни управляват дотогава, докато ни управляват (а то може да е броени месеци, но може да е и неизброими години)", заявява Слатински.
Няма коментари:
Публикуване на коментар