Проблемът на Русия е в благородството на духа. Концепцията „Ребята, давайте жить дружно!“ е самоунищожителна за славянския свят, чийто лидер е Русия.
Западният свят, западната цивилизация нямат такава миролюбивост, добронамереност и добродушност на духа си. Неговият дух е хищнически и затова Русия пати и ще си пати, защото е твърде добронамерена.
Пример: Минските споразумения. Тя ги спазва, Западът изобщо не е имал такива намерения. И ето крайния резултат: една полигонна квазидържава – Украйна.
Дори и след началото на Третата световна война (ако такава започне), не руснаците биха били първи на червените копчета, а западняците. Тяхната доктрина (социокултурно и респективно военно) е такава. Нападателна. Не отбранителна.
Ако Русия не промени своя мироглед за световната политическа реалност, никога няма да бъде сериозен и незаобиколим фактор (сила) наравно със САЩ. Нещо повече – при цялата си военна мощ ще бъде мачкана. Тя трябва да иска да е хегемон, да се разгръща в мащаб и да се налага като такъв. Но, уви... руската душа е друга. Героична и самопожертвувателна, войнствена и експанзионистична, НО САМО при екстремни времена...
Както ми каза веднъж мой приятел историк: Русия е най-добре само тогава, когато воюва. Тогава се мобилизира. Тогава се развива. Тогава гради.
През другото време кротко си пие водката със сельодката и вдига тостове...
Но, може би не е случайно, защото руската военна машина съчетана със западната хищническа безмилостност би била в крайна сметка КРАЯ НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар