"- Ало, България, Варна, какво става при вас?
- Ооо, велики фараоне, човекът взе парите и..."
Такъв беше диалогът на лирическите герои от емблематичното парче на Володя Стоянов "Пирамиди, фараони" през отдалечената доста назад вече 1995 година. Хитът възпяваше една нова за българската финансова и икономическа среда действителност, позната на Запад почти век като схема на Понци.
Тъй като "Работническо дело" и съпътстващият го печат не бяха запознали социалистическия читател с подобни забранени в нормалните държави модели, у нас в освободената от оковите на тоталитаризма икономика фараоните и техните пирамиди бяха гаранти за бързо, лесно и сигурно забогатяване. Пирамидите живяха почти три години от 1992 до 1995 и с тяхното изчезване въпреки големите загуби можеше да се очаква, че балъците са намалели.
Последвалите години опровергаха подобни очаквания, а шараните родиха нови шарани, които вече попадат в мрежите на нови фараони, този път онлайн. Според Европейския потребителски център напоследък са зачестили случаите на измамени българи, които са търсели невероятно и неразумно ниски цени в сайтове за онлайн търговия на изобретателни китайски фараони, може би трябва да ги наречем мандарини, за да е географски коректно.
Механизмът изглежда елементарен, а крайният му резултат е, че "човекът е взел парите и...", а купувачът е останал без пари и без стока. Започнах този текст с цитат по Володя Стоянов не от нуждата от красив стилистичен похват, а заради приликата. И по време на фараоните, и сега главният двигател на измамата е човешкият ламтеж да получи максимална печалба при минимално усилие без да отчита основните правила на функциониране на икономиката.
През 90-те никой не се замисляше откъде ще му дойде 300 процента печалба за една година. Също така, както днес никой не се пита как може барабар с транспортните разходи една стока от Китай да струва до три и четири пъти по-евтино, отколкото в китайските магазини във всяко градче у нас. Трябва наистина да си идиот, за да допуснеш, че скутер, който е струвал и струва 1200 евро изведнъж може да ти дойде на 180, само защото някой добронамерен батка с дръпнати очички е решил да ти изпили цената 7 пъти, загрижен, че идват зимни сметки.
Хитрите китайски "мандарини" били се маскирали като англичани, като качили сайтовете си за онлайн търговия в британската интернет територия с домейн .co.uk. Тука стигаме до втора важна забележка. Голямата част от българите, няма да се ангажирам с проценти, за да не предизвиквам скандали, не могат да напишат грамотно заявление за постъпване на работа или молба за отпускане на помощи за дърва. В същото време обаче си мислят, че сръчно боравят с интернет и знаят всички негови тайни, щом умеят да изпращат тайно съобщение по вайбър на любовницата, без да усети жената, или да блокират досадник във Фейсбук.
Китайските сайтове никнат като гъби след дъжд и може да се очаква, че излъганите българи тепърва ще растат пропорционално на броя на фалшивите онлайн магазини. За предотвратяване на евентуално цунами от измами би трябвало да се направи публичен регистър на лошите сайтове, за които от български и партньорски институции има данни, че служат за измама, а тези сайтове при доказани измами да бъдат блокирани на територията на България и на целия Европейски съюз. Това обаче е институционалната страна на въпроса.
От гледна точка на отделната единица купувач би следвало да има по-висока клиентска хигиена, здрав разум и въздържане от големи удари, които може би наистина са такива, но за продавача.
Ако стадният мерак за далавера надделее, тогава куплетът на Володя Стоянов: "Пирамиди, фараони и балъци за милиони" може да стане химн на ония няма да казвам колко процента (за да не предизвиквам скандали).
Най-силен е финалът на припева: "Куче влачи рейс, диря няма, хей“ (повтаря се).
Красимир Крумов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар