Повишената активност на нискотарифните авиокомпании наред с геополитиката продължават и през 2017 година да са основните фактори, които допринасят за значителния ръст в пътуванията и възхода на сектора на туризма в България.
През изминалата година българският туризъм продължи да се развива във възходяща посока след върховата за сектора 2016 г., която реализира рекорди по всички параметри - брой туристи, нощувки, туристически посещения, както и като приходи. 2017-та обаче ще бъде запомнена с бум при международните пътувания и умерен интензитет при вътрешните. Наред с това евтините полети до България създадоха още един феномен - културният туризъм в градска културно-историческа среда изпревари като дял доминиращият досега морски туризъм.
Културният туризъм с изпреварваща роля
Добрите резултати в туристическия сектор бяха отчетени от Министерството на туризма в края на летния сезон. За първите десет месеца на 2017 г. общо чуждестранните посетители на България са повече от 8 млн., като се отчита ръст от 7,6% в сравнение със същия период на предходната година. Около 6 млрд. лв. са приходите от международни пътувания за времето от януари до септември. Нарастването в постъпленията е над 9% спрямо същия период година по-рано. Само през летния сезон страната е посетена от над 5,3 милиона чуждестранни туристи, което с 5,7% повече в сравнение със същия период на 2016 г.
Въпреки добрите данни от лятото морският туризъм стагнира през тази година, коментира директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. За 2017 г. ръстът в морския туризъм е около 2% и няма значителен напредък. Хотелиерите са оплакаха от липса на туристи още в началото на сезона, а в пика му вече редица дискотеки прекратиха работа заради показни проверки, посочи експертът. От една страна, стагнацията на морския туризъм, от друга, водещата роля на евтините полети, превърнаха културния туризъм в градска историческа среда във феноменът на 2017 година, заяви Драганов.
Нискобюджетните полети на авиокомпаниите само до столицата създадоха над 1,1 милиона посещения на чужденци в София само до края на септември. Като цяло ръстът на културния туризъм за града е около 20%.
Годината ни показа, че в България има преразпределение по отношение на нагласите на гостите към видовете туризъм. За първи път рязко се променя съотношението морски туризъм и други алтернативни форми на туризъм – ако преди две години морският беше две трети от туризма у нас, сега вече е под 50 на сто, тоест морето вече не е структуроопределящо за сектора, каза специалистът.
Външните фактори продължават да благоприятстват малки туристически дестинации като България. Броят на влезлите чужденци към края на 2017 г. ще надхвърли 11,6 милиона души или с около 1,1 милион туристи повече, което е значително за малък пазар като нашия, сочат данните на Института. Има значително подобряване на резултатите и по отношение на приходите от туризъм, заради по-стриктната събираемост на данъците в сектора.
Нови стимули за туризма през 2018 г.
Следващата година ще е още по-благоприятна за туризма на България с оглед на предстоящи важни събития. Към двата основни двигателя на ръста в туристическия сектор догодина ще се прибавят и още. Такова е Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие. София става европейска столица на спорта, а е и година на културно-историческото наследство. След март нискотарифните авиокомпании започват да осъществяват полети и до морските летища във Варна и Бургас.
Това са все събития, които ще засилват ролята на културния туризъм и ще го превърнат в доминиращ, което е положително и от гледна точка на това, че е по-приходоносен вид туризъм, коментира Драганов.
Самото европредседателството ще генерира много пристигания на еврочиновници и други гости. Ще има голям интерес към България и през второто полугодие като страна, която е била председател на Съвета на ЕС и други важни срещи на междудържавно ниво, които ще са основа за развитие на конгресен туризъм.
Що се отнася до държавната политика в сферата на туризма, очакванията на бизнеса продължават да се разминават с мудността на държавната система. Въвеждането на Единната система за туристическа информация буксува, а е в основата на изсветляването на сектора, не бе даден ход на дългоочакваните промени за цената на плажните принадлежности по морските курорти, нямаше стъпки и по управлението на публичната туристическа собственост.
Негативен имидж бе генериран и заради скандалите около летните курорти, спорното концесиониране на плажовете, разминаването в числата и начина, по който бяха проведени самите конкурси, както и скандалите с концесията на ски зона Банско от края на годината.
Investor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар