Ако довчера някой се е съмнявал, че ГЕРБ управлява с ДПС, то днес връзката им е вече официализирана.
Направи го лично почетният председател на движението Ахмед Доган в една, трябва да се признае, доста постна предколедна реч на фона на предишни високи предпразнични наративи. Получи се малко като публична годявка на ирландска пастирка със синоптичка.
Впрочем задявките между партиите на Борисов и на Доган (да ме прощава Карадайъ) не са от вчера. Още в предишния мандат депесарите активно подкрепяха ГЕРБ във всички важни противообществени решения. Заедно срутиха КТБ, заедно хвърлиха вината върху Цветан Василев, нищо че пръв авер му беше депутатът от ДПС Пеевски, сега заедно са на път да легитимират вторичния грабеж на банката. Заедно атакуваха „порочната“ приватизация, разбирай Корнелия Нинова. Заедно безчинстват и в здравеопазването, доколкото Ананиев е „човек на ДПС“.
Този негласен съюз бе скрепен и финансово с гигантски инжекции за общините на движението. В две поредни години ГЕРБ наля към вилаетите на Доган близо 37 милиона лева от държавния бюджет, с което заработи служебна победа на депесарските кметове на следващите местни избори. Затова днес Доган спокойно може да брътви за някакво „безпрецедентно иновативно укрепване на партийните структури“, което се дължи не толкова на организационен талант, колкото на наливане на средства. Впрочем от нашия джоб. Или както казва Доган – „в началото е Словото, после идва Делото“.
Да, ГЕРБ и ДПС са във фактическо съжителство и техен сватовник очевидно е не друг, а самият Ердоган, както се разбра от коледната „сурвачка“ на Доган. В „геополитическия дискурс“ се открои един тънък намек, че, видите ли, „външният натиск“ се е преобразувал в усилия за помирение и обединение на всички, които са се отцепили от ДПС. Разбирай – турската власт е скъсала с ДОСТ на Местан и сега залага на ДПС като свой проводник в българската и европейска политика. Впрочем по същото време преди година тъкмо Доган изстреля убийствен залп срещу отцепника Местан и изрече остри думи срещу опитите на Турция да се меси във вътрешните ни дела. Тогава народът го приветства, съзирайки опасност в заигравките на турската власт с българската етническа карта. Сега „дискурсът“ е друг и в това няма нищо утешително. Защото въпросът не е в това кой ще е наместникът на Ердоган у нас, а трябва ли въобще да има такъв.
„Ние сме добронамерени, дори сме длъжни да продуцираме добросъседски отношения с Република Турция и да й помогнем в диалога й с ЕС. Разбира се, според нашите скромни възможности“, каза Доган и прозвуча досущ като „балканския Кисинджър“ Бойко Борисов, който преди година се втурна импровизирано да помирява Европа с Ердоган. Очевидно и двамата са впрегнати в общ повод. Неслучайно Борисов панически се примоли на Доган да дръпне юздите на своите, когато под краката му припари заради вота на недоверие. И онзи откликна – както личи не без застъпничеството на Ердоган, който няма интерес от свалянето на „пощенския си гълъб“ Борисов.
Затова и основното послание гласеше: Тази власт няма алтернатива, да пазим стабилността. Ако беше спрял дотук – добре. Това можеше да мине и за трезв анализ. Но Сокола се престара. Заби предателски нож в гърба на БСП, с която довчера се сговаряха по вота на недоверие. И в прав текст заяви, че този вот е за парлама, никой нямал намерение да сваля правителството. И макар основният удар на Доган да бе насочен срещу националистите, го отнесе най-вече столетницата. За пореден път стана ясно, че на повратливата етническа партия не може да се разчита, дори когато ти протяга ръка. Преди три години пак сделка между ДПС и ГЕРБ свали правителството на Орешарски, като преди това депесарите унизиха докрай столетницата с фаталното предложение „Певски-шеф на ДАНС“. Сега се разиграва нещо подобно. ДПС публично обърна гръб на БСП и се изсмя над слабостта й, помпайки мускулите на диктатурата. Това, от една страна, може и да е добра новина за левицата. Но от друга я обрича на трайна изолация, което е лошо за демокрацията като цяло.
Борисов и Цветанов доволно потриха ръце, аплодираха го даже „патриотите“, нищо че довчера кряскаха „еничари“ към депутатите от ДПС в пленарната зала.
Всички станаха за смях. Включително самодоволните гербаджии, които сега са принудени да обясняват, че нямат нищо общо с ДПС, въпреки изпепеляващата целувка на Доган.
Интересно какво ли действие ще последва Словото, ако използваме думите на почетния председател.
ДПС се позиционира решително като бъдещ съюзник на ГЕРБ в управлението и така неутрализира претенциите на патриотите. Стана ясно, че те имат заместител в лицето на Доган и това автоматично преломи силата на рекета им – за втория лифт на Банско, за концесиите на плажовете и т.н. Олигархията показа, че не е склонна да дели блага с някакви комети в политиката. Оттук нататък на националистите ще им бъде все по-трудно да прокарват интересите, изстреляли ги на власт. А сприхавостта на някои техни представители в кабинета може най-неочаквано да довърши делото на ДПС.
Истинският залог на тези шахматни ходове обаче е много по-голям от политическия тарикатлък на основните играчи. След коледната наздравица на Доган всички в парламента се оказаха на власт и само БСП – в опозиция.
2018 година може да се окаже фатална за българската демокрация. Защото нима е възможен пробив в система, в която цялата съдебна, икономическа, медийна и политическа власт, без президентската, се държат от един олигархичен кръг?
Атанас Добрев, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар