„Любовта“, без която децата могат

От любовта до омразата има само една крачка. Често тя е малка, но категорична. Още повече когато любовта завършва с развод.
 
Но разтрогването на брака не само че не е ужасният край, то е началото на ужасът без край. 

И ако в началото на 90-те години лирическият герой от песента на вече покойния Асен Гаргов приканваше :„Развод ми дай и повече не ме мъчи. Вземи панелите, трабанта, но въздухът ми остави“, то днес борбата е за децата.

Сега битката между родителите е в друго измерение – целта не е кой ще спечели попечителство, а кой ще накаже другия, отнемайки му правото да вижда детето. Според статистиката над 1000 деца са заложници на майките си, които категорично отказват да изпълнят съдебно решение, позволявайки на бившите си съпрузи да виждат децата си. Проблемите, които пораждат родителските конфликти, отдавна са напуснали пределите на частното. Караниците и споровете между бившите не са проблем на отделното семейство, а на цялото общество. Причината за това не са главоломно растящите случаи на родителските конфликти, достигнали институциите, а начините, по които майките и бащите се опитват да надделеят един над друг. Обвинения в домашно насилие, дори твърдения, че бащата блудства с детето, стават почти неизменна част от документите в бракоразводните дела. И всичко това е маскирано като майчина любов, целяща да защити детето от собствения му баща.

В стремежа си майките и бащите да покажат надмощие забравят, че тези, за които уж водят война, всъщност стават жертва. Досущ като парцалени кукли в детска игра, хлапетата стават разменна монета в доказването на „любов“. А от такава „любов“, която носи основно вреди, никой няма нужда, още по-малко едно дете.

В борбата за надмощие в родителските конфликти влизат не само отделните хора, но и различни институции. А това доказва две неща. Първо, войната за попечителство е безмилостно жестока и поголовна, въвличаща дори държавата, в лицето на съда и социалните служби. От което следва и спешната нужда държавата да се намеси в тези проблеми, излезли извън четирите стени на семейния дом. Най-простото решение, разбира се, е глоба за всеки, който не изпълни съдебно решение и не позволи на експоловинката си да види детето си. Доскоро такава санкция се налагаше, но само веднъж. От няколко месеца при всеки отказ на майката да пусне детето при баща му следва глоба.

Същността и на този проблем обаче се корени в промяна на чипа. Докато родителите не разберат, че войната за надмощие наранява децата им, нито една глоба няма да има ефект. От такава родителска любов, която е готова на всичко, за да спечели детето на своя страна, няма нужда нито едно хлапе.

 Анна Ефтимова, "Монитор"