Зима

Зима
Пролет

9 декември 2017 г.

Честит рожден ден на Стефан Данаилов! И днес си Любов!

Големите остават винаги Големи, независимо през какво време минават...
 
Днес Стефан Данаилов навършва 75 години.

За първи път в последните 28 години България отдава заслуженото на една своя голяма личност – пуснаха големите му филми отново на екран, излезе великолепната му книга „Романът на моя живот”, видяхме документални филми с него, телевизиите се надпреварват да му гостуват в дома, да запечатат всяка негова дума, жест, мимика.

Тази вечер Народният театър ще събере най-заклетите му почитатели заедно с политическия елит на държавата.

Ламбо заслужава всичко това.

Защото той е олицетворение на живота на три поколения българи.

Една любима  звезда, израсла пред очите на цяла България, вдъхновявала и вълнувала...

Ламбо беше икона, беше блян, беше вдъхновение, беше страст...

Един взривяващ талант, съчетан с божествена красота и невероятен характер.

Бог е бил щедър.

Крачеше през живота на крилете на своя чар и създаваше лента след лента, герой след герой. Правеше историята на българското кино, театър, изкуство.

После дойдоха годините, когато за всичко това трябваше да плати с обругаване, с отричане, със злоба и заклеймяване.

Ламбо вървеше с гордо вдигната глава по улиците на София, когато новоизлюпени демократи го замерваха с „червен боклук”. Стърчеше прекалено високо и им пречеше.

Искаха да го заличат, да го унизят, да го унищожат.

Не се огъна.

Не се отрече.

Не се предаде.

Устоя!

И пак стана Символ.

На силата на бъдеш себе си. Да не отстъпваш от принципите си, от идеите си, от приятелите си.

Да пребориш коварната болест и пак да се усмихваш. Да извикаш на висок глас: "Не ме чакайте да вдигна бял байряк"!

И никога да не го вдигнеш.

Въпреки болката.

Въпреки предателствата.

Въпреки загубите.

Да останеш Величие, пред което дори и враговете ти да се прекланят.

Да показваш път и да водиш след себе си. Да вдигаш масите. Да бъдеш знаме! Да ти вярват и да те следват.

Да раздаваш таланта си и с него да зареждаш младите.

Да бъдеш отново Вдъхновение дори и с побелял перчем.

Да живееш така, че отново да искат да те чуят, да те видят, да те докоснат.

Да ти кажат и днес, че си Любов.

Големите остават винаги Големи, независимо през какво време минават.

Това е Стефан Данаилов днес.

Затова България го почита.

И Слава Богу, че го прави приживе!

Честит рожден ден, Ламбо!



Валерия Велева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар