Шефе, къде да сложа тая елха?

Навечерието на Коледа, в двореца на Добрия старец в Лапландия цари суматоха.
 
Всички уж се счупват от работа, а още нищо не е готово.
 
Подаръците не са опаковани, не всички играчки са готови, джуджетата кръшкат, елените са пияни, а Снежанка пак си е загубила сутиена. Дядо Коледа е побеснял и крещи на всички да си вършат работата. Изведнъж отнякъде изскача едно малко ангелче с коледна елха в ръка и се обръща към Дядо Коледа: „Абе, шефе, кажи къде да я сложа тая елха?“ 

Ето затова винаги на елхата трябва да има и по едно ангелче. Въпреки че е спасило положението с творческия хаос в Лапландия, то обаче няма как да помогне, ако в къщата нахлуят крадци, докато стопаните отсъстват по празниците. Защо ли? Ами, първо, защото за апашите няма непреодолими препятствия – те разполагат с всевъзможни начини за отваряне на врати, те са с акробатични възможности да се катерят и спринтират като бегачи на къси разстояния. Успоредно с това винаги удрят на сигурно, т.е. знаят къде стопаните са заминали, улеснени от хвалби в социалните мрежи къде и как празнуваме и колко ни е хубаво. 

Ето поне с това можем да не улесняваме крадците - информация, че не сме си у дома. Никога няма да забравя какво ми каза един свещеник, когато го помолих да ме благослови за здраве: „Разбира се, но ти все пак се обличай добре през зимата“. Господ и онова малкото ангелче от Лапландия помагат, когато и човек си помогне с каквото може и колкото може. Трябва да се прави разлика между необходимото и полезното – полезно е да не се дава информация, която би улеснила нахлуването вкъщи на крадци, но не е необходимо да се прекалява с укрепленията, защото нищо не е непреодолимо. 

За да не стане като в оня анекдот за челния сблъсък на стопанин с домови крадци. Прибира се един човек от работа и гледа - вратата разбита. Влиза вътре и какво да види - стоят двама мъжаги насред хола, които веднага му налетели. Мъжът едва успял да попита: „Момчета, ама защо ме биете?" "Как да не те бием?! Телевизор „Велико Търново“, печка „Мечта“, хладилник „Мраз“, пари няма, злато няма, нищо няма - от какъв зор си сложил тази блиндирана врата, ами решетките?! Ти защо лъжеш хората, бе?!"

В навечерието на светлите празници не всички са смирени, но писмото до белобрадия старец е еднакво: „Скъпи Дядо Коледа, искам хронично здраве, прогресивно щастие, рецидивиращ успех, хипертонична заплата и вечно бременно портмоне. И моля те, не ме блокирай в мрежата!“

Мария Кадийска, "Монитор"